Държавна сигурност и РУ-ГЩ са били обикновени апендикси на КГБ и ГРУ

Антон Тодоров

Фактите в тези документи разбиват на пух и прах един от основните митове, който бивши служители в тези служби пръскат сред неукрепналата публика – че били работили за националните интереси на страната. Няма нищо по-далеч от истината. Най-разобличителният документ, който може да бъде посочен в горния смисъл е една "Информация за състоялите се разговори с пребивавалата у нас делегация на КГБ начело с др. Ю. Андропов", с дата 24 декември 1969 г. В тази информация четем следното откровение на диктатора Тодор Живков:
"Другарят Т. Живков пожела нови успехи в съвместната работа на нашите органи на ДС с органите на КГБ. Др. Живков увери др. Андропов, че Държавна сигурност на НРБ е филиал на КГБ на Съветския съюз".

Това е основополагащо правило, най-важната характеристика на външнополитическото разузнаване по време на тоталитарния режим. Затова никога, в нито един документ на това разузнаване няма да намерите словосъчетанието "национални интереси на България". Колкото и днес да се напъват бившите кадрови служители в тези служби да доказват със задна дата какви професионалисти били и как били работили за държавата. Работили, ама друг път! Били са служители във филиала на КГБ в България – другарят Тодор Живков го казва, как да не му се доверим.

Втори свидетелство. Описано е в мемоарите на един от висшите функционери в ДС – бившият началник на Шесто управление ген.-лейт.Антон Мусаков: "Отношенията ни с КГБ бяха точно копие на всестранните отношения между двете страни. Дори имаше и постановка, че двете министерства трябва да действат като единна кръвоносна система. Смяташе се, че ако в други области може да има различия, породени от национални и други особености, в работата на органите на сигурността такива прегради не съществуват. Наистина връзките и отношенията с КГБ бяха възможно най-близки, най-тесни. Осъществяваха се на всички равнища, по всички направления. Затова особено помагаха представителството на КГБ у нас и нашата оперативна група в Съветския съюз". Някакви въпроси? Нямате? Така си и мислех – след това изобилие от аргументи само нефелен човек може да продължи да вярва на поскомунистическата митология, зациклила като стара грамофонна плоча на едно и също място. Аз обаче съм решен да разоблича докрай митологията за "професионалистите" и "патриотите" от комунистическите репресивни служби, затова ще продължа с доказателствата. Четем "Справка относно сътрудничеството между ПГУ-ДС и ПГУ-КГБ през 1980 г.", където се натъкваме на следния свръхценен пасаж:
"По линия на нелегалите всички мероприятия се съгласуват със съветските другари. Сътрудничеството е всеобхватно и резултатно. Резултатите от сътрудничеството са съобщени директно в Москва". Кратко и ясно! И най-важното – делово.

Деловите разговори на най-високо ниво между ПГУ-ДС и ПГУ-КГБ решават стратегически въпроси между колонията и съветската метрополия. Днес глупави хора настояват, че сме били колония на Запада. Крайно невярно твърдение, но със сигурност е безспорно, че сме били десетилетия наред съветска колония. От най-експлоатираните и най-безправните. Убеден съм в това – нима прочетохте в документите и свидетелствата досега да се споменават национални интереси или защита на българските каузи? Та всеки от работилите за тоталитарните тайни служби кадрови офицер е подписвал декларация, в която на първо място се е клел във вярност на БКП и дружбата с великия Съветски съюз. Вижте какво пише в клетвения лист, който е неотменна част от всяко лично кадрово досие:  

                                                    Клетвен лист

Аз, гражданинът на Народна република България, като встъпвам на служба в органите на Министерство на вътрешните работи, тържествено

се заклевам:

-да бъда безпределно предан на делото на Българската комунистическа партия и на дружбата с великия Съветски съюз".

Същата ситуация наблюдаваме и във военното разузнаване – с абревиатура РУМНО или РУ-ГЩ през различните периоди на съществуването си. От доклад на зам.-началника на служба "Информация" в РУМНО полк. Младен Христов Младенов в средата на 80-те год. за резултатите от проведена работна среща на представители на разузнавателните управления на Генералните щабове на Въоръжените сили на държавите от Варшавския договор по автоматизация на информационните процеси например разбираме, че:

"За подобряване качеството и ефективността на автоматизацията в РУ-ГЩ на БНА е необходимо по-тясно координиране на нишата дейност с тази на ГРУ-ГЩ на ВС на СССР и другите РУ-ГЩ на СВД. Преди всичко нашата дейност трябва да се унифицира пълно с тази на ГРУ-ГЩ на ВС на СССР, като отива на уеднаквяване на техническото, програмното, информационното и друго осигуряване". Пълна унификация – това е формулата, която се следва. ГРУ се разпорежда като у дома си.

За да илюстрирам сателитната философия и практика ще цитирам един абзац от договор подписан в края на 1977 г. от началника на съветския ГЩ маршал Н. Огарков и Атанас Семерджиев, тогава началник на ГЩ на БНА "Положение об использований стационарных радиопередатчики гражданских министерств НРБ в интересах Военно-Морского флота СССР. Ето какво гласи точка 6 от това "Положение":

"Радиопередатчики, выделяемые для создания помех, выполняют с преимуществом задачи штаба Черноморского флота ВМФ СССР после получения Генеральным штабом Болгарской Народной Армии письменной или телеграфной просьбы Генерального штаба Вооруженных Сил СССР."

Както се вижда от този текст дори българските граждански (уж национални радиопредаватели), е трябвало с предимство да изпълняват задачите, поставени от щаба на Черноморския флот на ВМФ на Съветския съюз. Това е. Нека пак да кажат румнаджии, че са работили за националните интереси на България. Лъжа, нагла и опашата лъжа открай-докрай. Както всичко, което се говори за онова скверно и срамно време, когато страната ни беше превърната в безправен сателит на Москва, а тукашните московски дерибеи съсипаха живота на няколко поколения българи. ГРУ осъществява тотален контрол и върху дейността на уж българското радио- и радиотехническо разузнаване, което формално се намира под юрисдикцията на РУМНО. От "Оценки-изводи за дейността на радио- и радиотехническото разузнаване по изпълнение на разузнавателните задачи през 1985 г." разбираме, че "ежедневно се осъществява взаимодействие с представителите на ГРУ-ГЩ на Въоръжените сили на СССР, които работят при нас". Нещо повече – през 70-те и 80-те години разузнавателна техника на ГРУ на ГЩ на Съветската армия е била разположена в база на връх Папия в Странджа над село Варвара. Строителството на тази съветска база на наша територия е започнало на 5 май 1980 г. Основната станция за разузнаване по радиорелейните и тропосферните линии за свръзка "Гребешок-5", която е била разположена на връх Голям Перелик изобщо не е българска, а остава съветска собственост. Същото се отнася и за автоматизирания комплекс за разузнаване на въздушни цели "Рамона", който струва около 10 млн. рубли и е за сметка на Съветския съюз, макар че е разположен  на връх Вишеград. От докладна записка на началник-отдел "Радио-и радиотехническо разузнаваане на РУМНО полк.-инж. Михаил Гигов, относно проведена двустранна среща с началника на Шесто управление към ГРУ-ГЩ на  ВС на СССР генерал-лейтенант Петр Шмирев разбираме, че работата и на трите комплекса на връх Голям Перелик, връх Вишеград и връх Папия са така организирани, че данните да се предават директно на КП (команден пункт) на съветската ПВО, на КП на ОСНАЗ (съветски подразделения със специално предназначение, които изпълнявали задачи по радиопрехващане и радиотехническо разузнаване) и на КП на ГРУ-ГЩ на Съветската армия. Продължавам с фактите и документалните свидетелства за пълната подчиненост на външнополитическото и военното разузнаване на партийните гаулайтери от БКП и на най-висшите гаулайтери в Москва. Да видим какво пише например в "Инструкция за положението на резидентите и заместник-резидентите на ПГУ-ДС" от средата на 80-те години, носеща гриф "Строго секретно от особена важност" – най-високия гриф на секретност:

"Правата и задълженията на резидента се свеждат до следното:

Извършва цялостното планиране на разузнавателната работа на резидентурата, изхождайки от задачите, които произтичат от решенията на ЦК на БКП, правителството на НРБ, решенията и указанията на ръководството на Министерството на вътрешните работи и ПГУ и от сътрудничеството с КГБ". Работата на резидентите на външното разузнаване се е ръководила от партийните документи на БКП, изцяло подвластното на тази партия правителство на републиката със сгрешено име и, разбира се, най-важното - от указанията на КГБ.

Това продължава дори и след падането на комунистическия режим и на диктатора Тодор Живков. Съдете сами – случката, за която ще прочетете е от втората половина на септември 1990 г. Първо главно управление на Държавна сигурност вече е с ново, променено име - нарича се Национална разузнавателна служба. Но също както и партията със сменено име по това време (БКП/БСП) не се различава особено от предишния московски имплант в родината ни - ПГУ-ДС. Хората са същите, методите са същите, обвързаностите със Съветите и службите му - най-вече те - са същите. Президентът в това време вече се казва Желю Желев, уж опозиционер, доскорошен председател на СДС. Но както ще се окаже скоро  – обикновена марионетка на същите служби и небългарска партия с променено име. В изпълнение на договореностите за сътрудничество между НРС на НРБ и ПГУ-КГБ на СССР по линия на кадровата работа през периода 17-20 септември 1990 г. делегация на НРС на НРБ в състав полк. Д. Вавов-зам.-директор на НРС, полк. К. Тодоров – началник отдел "Личен състав и подготовка" и полк. Б. Хрисимов – началник секция "Подготовка и патриотично възпитание", осъществява посещение в Москва. Документите, с гриф "строго секретно", които виждате на факсимилета представят една много неприятна, но истинска версия за това, че българския преход беше дирижиран от службите на комунистическия режим и това ставаше в синхрон с Москва. В "Отчет, относно разговорите на делегацията на НРС на НРБ с ръководни служители на ПГУ-КГБ по кадровата дейност" четем, че зам.-началникът на НРС полк. Д. Вавов казва следното:

"Ръководството на НРС е успяло да съхрани личния състав и да извърши минимални съкращения в сравнение с други поделения на МВР. Служителите на НРС като цяло са останали верни на марксизма-ленинизма и на социалистическата идея, въпреки деполитизацията и резформироването на ППО" Каква мерзост и подигравка с думите – началникът на отдел "Патриотично възпитание" в НРС е в Москва, за да договаря политика, която няма нищо общо с нито патриотизма, нито с националните интереси, а представлява на практика най-последователното им и ругателско отричане.

Отчетът продължава със следната констатация:
"На всички нива съветските другари изразиха своето желание за сътрудничество с НРС в обем и рамки, които ние желаем. Стана ясно, че от бившите източно-европейски социалистически страни продължават контактите си на сътрудничество само с нашата стран". В РУМНО (или РУ-ГЩ) правят същите маймуджулъци - през лятото на 1990 г. от началника на ГЩ на Съветската армия армейски генерал М. Мойсеев началника на ГЩ на БНА ген.-полк. Хр. Добрев е подписан крайно скандален документ, който урежда създаването, разполагането и експлоатацията на българска територия на радиоразузнавателни постове на Главното разузнавателно управление на ГЩ на Съветската армия! Целта на тази разузнавателна инфраструктура е решаването на общи разузнавателни задачи с РУМНО. Забележете, това девет месеца след падането на комунистическия режим в страната ни. Договорът урежда разполагането на позиции в България на съвместни постове за разузнаване на средноскоростни, на цифрови и други видове излъчвания на системите за свръзка на противника. Както постановява чл. 7 от този договор той "влиза в сила веднага след подписването му и ще действува за срок от пет години."  Срокът на действие на договора е заложено автоматично да се подновява всеки път за нови пет години, ако една от страните не заяви своето желание да прекрати действието му три месеца преди да изтече неговия срок. Нека обърна внимание, ако някой все още не е разбрал – уж независима България е позволила на територията си разполагането на радиоразузнавателни постове на съветското ГРУ и тези постове са работили срещу т.н. противник – НАТО и САЩ - поне пет години. Дали са функционирали и след 1995 г. – това ми е невъзможно да кажа сега. Но дори и да е прекратен след в даден момент, самият факт на подписването и действието на договора е абсолютен скандал. Тези документи не могат да бъдат описани другояче освен като национално предателство и дават обяснение защо година след падането на Т. Живков и тоталитарния режим, поговорката "Курица не птица, Болгария не заграница" ("Кокошката не е птица, България не е чужбина") продължава да е валидна. Те обясняват и защо уж тръгнали от равни позиции с Унгария, Чехословакия и Полша, ние се озовахме далеч назад и много встрани. Има правило – не е важно само какво правиш, но и кога го правиш.