Братовчедите - тайната страст на Костов като премиер, или какво се случва, когато клептокрацията е на власт

Антон Тодоров

Преди час Иван Костов е разсъждавал дълбокомислено по Дарик радио за вярата в Бог и морала в политиката?! Що за безобразие! И още - Драгалевският Коммандир бил потресен от провинциализма, защото, виждате ли, Висшият съдебен съвет имал смелостта и достойнството да опонира на Кьовеши! Та Лаура Кьовеши да не е тотем! Или някакъв правосъден Бог. Неднозначното отношение към нея е задължително - та тя побърка Румъния с дивотиите си, с обсебеността си да обвинява и вкарва в затвора "корумпирани" политици и администратори. Заради което в Румъния администрацията спря да работи, а министри и зам.-министри - да вземат решения. Не можеха да бъдат сигурни, че Кьовеши няма да им спретне компромат, вкл. с помощта на румънските тайни служби, доказателства за което се появиха преди време. Костов сега му е лесно да е фен на Лаура Кьовеши, защото са минали десетилетия от неговите и на групировката му мушенгии. Преди двадесет години нямаше да й е такъв фен. Защо ли? Ето защо!

"България е малка страна и всички сме братовчеди"! Това беше циничната формула, която се превърна във венец на кадровата политика на министър-председателя Иван Костов. В отговор на парламентарно питане за роднински назначения във властта направено на 10 април 1998 г.,  той безсрамно стоварва горната фраза върху все още необръгналата на неговото безсрамие публика. Но ще призная, че дори и Костича понякога казва истината - така е, до трето коляно всички братовчеди на синята върхушка през 1997-2001 г. бяха наблъскани в бордове на предприятия, на висши административни служби или като представители на държавата в държавни дружества, по посолствата и т.н. Накратко, сложени са на хранилка! Иван Костов добавя още нещо, от което струи толкова характерният за онези години цинизъм и самозабравяне на синята висша номенклатура. Чувстваха се вечни, също като болшевишките престъпници преди тях:
"Госпожо Масларова, чух Вашата пледоария, но искам да Ви обърна внимание на това, че ние живеем в малка страна. (Смях в блока на ДЛ.) В малката страна не всички посочени от Вас лица могат да станат работници на доброволни начала във Фондация „Бъдеще за България“, където моята жена работи (единични ръкопляскания в блока на ОДС), за да не влиза в пледоарии от този тип, които Вие изнесохте...Така че много Ви моля, не е възможно на всички тези хора, които се намират в политическия орган тук на Съюза на демократичните сили - нашата парламентарна група, да облекат някакви изпокъсани парцали и да тръгнат по улицата с камшици и да се самобичуват, защото вие страшно тъгувате за загубената власт. Просто това не е възможно да стане! Тези хора са заели длъжности, защото имат качества.“ (Стенограма от сто двадесет и второто заседание на 38-то НС, 10 април 1998 г.).

След тези думи на Командира садо-мазохистичната сцена на самобичуващи се сини първенци с вид на отпочинали каторжници, неведнъж и дваж ще се явява в публичното им говорене, когато трябва да защитават роднинските си назначения. Особено петимен да я ползва беше Асен Агов. Десетилетия този комунистически идеологически кадър беше на хранилка - и преди, и след 10 ноември. Синът му – и той. Кой казва, че само социализмът се предавал по наследство като СПИН? Гьонсуратлъкът и неизтребимият син клиентелизъм е същата болест – пипнеш ли го, няма отърваване. Затова и управлението на Сините имаше класическите черти на клептокрация. Вината им за това недопустимо израждане е двойна, след като те получиха обществена и електорална подкрепа каквато никой, никога - преди и след тях - не е получавал в България. И не се очертава да получи. Цели 53 % получиха на парламентарните избори 1997 г.! Съсипването на доверието на милиони българи прави криентелистко-корупционните им действия неподлежащи на никакво оправдаване или омаловажаване. Костичът очевидно е доста безсрамен човек, след като през 2000 г., по време на 3-та национална конференция на Национален граждански форум (НГФ) "Българка" има нахалството да говори за важността на доверието, докато цитира любимия си Конфуций:
"Отговорът е много прост, той е даден от Конфуций преди 2500 г. Негов ученик го пита: Учителю, кое е най-важно за държавата?" Той казва: "Хляб, оръжие и доверие."– "Ако не мога, учителю, да имам всичко, от какво да се откажа първо?" Казва: "От оръжието, защото може и без него." – "Добре – казва, - учителю, а ако не мога да имам двете, от какво да се откажа, от хляба или от доверието?" Конфуций казва: "Откажи се от хляба, защото без доверие не може да има държава, въобще не може да има съжителство между хората!" (България и Европа, Трета национална конференция на Национален граждански форум „Българка“, Благоевград, 13-14 май 2000 г., изд. Фонд. К. Аденауер, Благоевград, 2000, стр.12).

В политическия си доклад пред Х-та национална конференция на СДС в началото на октомври 1998 г., Иван Костов ще каже:
"Има ръководители на СДС, които съдават подозрения към нас с необмислени назначения на близки и роднини...Ние ще се разделяме решително с хора, които поставят ръководната си позиция над нашите общи интереси". "Зетьо-шуро-баджанакизъм" – това странно за чужденците понятие описва цели сигменти от българската политическа култура. Както казват французите, "културата е това, което остава, когато се забрави наученото чрез образование".  Първият, който публично описва и осъжда "зетьо-шуро-баджанакизма" като управленски модел, разпространен сред политиците на тогавашната Източна Румелия, е Захари Стоянов (Стоянов, З., Зетьо-шурьо-баджанакизъм. – В: Съчинения. Публицистика. т. 3., изд. Български писател С., 1983, стр. 281–283). В статия на Захари Стоянов са визирани роднинските взаимоотношения между Ив. Е. Гешев, К. Величков, С. Бобчев, М. Маджаров, Г. Хаканов и Д. Юруков. Сините първенци столетие по-късно показват много по-голяма вещина в в практикуването на този управленски модел. За мащабите да не говорим – там са истински шампиони. Веднага след като получават пълната власт в страната, коалицията ОДС разгръща мощни практики на назначаване на роднини във властта. Зетят на председателя на НС Йордан Соколов например, Христо Михайловски, беше назначен за зам.-министър на търговията и туризма. Той осигури инсталирането на днешният председател на БСП Корнелия Нинова в две задгранични дружества, едното от които тя приватизира - "Техноимпекс" и "Техноимпортекспорт". Впоследствие Хр. Михайловски стана емблематичен пример безогледна всеядност с участието си в няколко борда, вкл. на "Булгартабак", "Кинтекс" и "Насърчителна банка". Братът на председателя на Парламентарната група на ОДС Екатерина Михайлова, Борислав Михайлов, беше назначен за главен изпълнителен директор  и шеф на Управителния съвет на ДЗИ.

Несломимото шествие на "зетьо-шуро-баджанакизма" по време на правителството на Иван Костов продължи своя поход и в митниците.

Шеф на митницата във Видин стана Валентина Йонова, съпругата на депутата от СДС-Видин Величко Йонов. За началник на митница Добрич беше назначен Веселин Тенев. Схемата е позната: СДС-Добрич го предлага на областния управител, областният управител го предлага на Министерството на финансите. Да видим кой е този толкова ценен седесарски кадър? Завършил е ВИНС "Димитър Благоев" във Варна. В края на 80-те г. работи като зам.-главен счетоводител в АПК в с. Дончево, а след това около година щатна комсомолска номенклатура в Районния комитет на ДКМС в община Добрич-селска. За началник на митническия пункт в Ново село (Свиленград) е назначен партийният активист Красимир Янчев. Той застава на мястото на Стефан Марков, също новоизпечен СДС активист. Запознати с партийните му пристрастия си спомнят, че преди да стане активист на сините, той е бил член на БСП. Някой да е изненадан? След разкриването на новоселския цигарен канал, той е преместен в митнически пункт Капитан Андреево, където става началник. Тези наглеци не се задоволяват с нищо по-малко от началническа позиция. В свиленградската митница е спуснат Петко Ангелов, по образование агроном, който оглавява направлението "Охрана и сигурност". Преди това той е бил председател на ликвидационния съвет в с. Щит и съветник от листата на СДС. За шеф на "Деловодство и архив" в митницата е назначена Елена Рутева, отново син активист.

Главният секретар на СДС тогава Христо Бисеров активно лобира за своя приятел адвокат Ангел Дончев, който оглавява инспектората на митниците, без нито ден работа в тях. Остава там до 1998 г., а когато Георги Шишков от СДС-Свиленград става депутат на мястото на Захари Желязков, който пък оглавява Агенцията за приватизация, Дончев заема неговото място като началник на Свиленградската митница - най-голямата сухопътна митница на Балканския полуостров. Синьо-червени зетьове, шуреи и баджанаци налазват като библейско проклятие всички апетитни места в публичната власт. Съпругата на министъра на транспорта Вилхелм Краус, Красимира Краус, става началник на управление "Професионално образование" в МОН. Красимира Краус по онова време е и във фондацията на Елена Костова "Бъдеще за България", което я бронира отвсякъде, но едновременно с това е и в управлението на фондацията "Децата и мирът" на внучката на комунистическия диктатор Тодор Живков, Евгения Живкова. "Билатералност", както е модерно да се казва. Разпуснато сливане на уж "лявото" и "дясното". И като резултат се ражда отвратителен политически мелез, който покварява всичко и всички навред. Красимир Тотков, директор на Главна инспекция по труда, е съпруг на тогавашния депутат от СДС Росица Тоткова. Пак да припомня, че през август 1997 г. за директор на пловдивското предприятие "Ален мак" е назначена Антонина Хекимова, която е първа братовчедка на съпругата на главния секретар на СДС Христо Бисеров - Мария.

Хекимова оглавява и РМД-то, което регистрира фирма "Аленма", за да участва в приватизацията на предприятието. Пак да си спомним за жалостивите вопли на Корнелия Нинова, че никога не не била членувала в СДС. Дарлинг, няма никакво значение дали си членувала, ти беше от най-близката на върха на държавата по онова време безпартийна синя номенклатура, "синята баронеса с уж червено сърце".

Проблемът на синьо-червените варвари около Христо Бисеров е, че още през 1996 г. е стартирала процедурата по продажбата на "Ален мак" и има класирана на първо място фирма, която не е от техните приятелски кръгове - "Канотранс". Веднага след като правителството на БСП пада е въпрос на време сделката с "Канотранс" да бъде анулирана, което се и случва съвсем скоро. В управлението на РМД-то "Аленма", освен първата братовчедка на съпругата на главния секретар на СДС, веднага се инсталира и останалата негова квота от доверени лица. Появява се Александър Пашин, който е съакционер в "Минимпекс"-София с друг доверен човек на Бисеров от Хасково, Тихомир Титков. Връзката между Титков и Бисеров датира от 80-те години на миналия век, когато двамата са работили в Окръжния кооперативен съюз в Хасково. Титков е бил счетоводител, а Бисеров - юрисконсулт. Затова не е случайно, че издигането на Бисеров съвпада с шеметния възход на Титков. Пловдивското предприятие "Ален мак", което е оглавявано, както вече писах от Антонина Хекимова, роднина на съпругата на Бисеров, в периода 1997-2001 г. отчита все по-лоши финансови резултати. За шестмесечието на 2001 г. предприятието отчита загуба в размер на на 3.6 млн. лв., приходите му спадат от 26.6 млн. лв. за полугодието на 2000 г. на 17.9 млн. В същото време разходите почти запазват нивото си - за полугодието на 2001 г. те са 25 млн. лв., а през същия период на миналата година са били 29.7 млн. В периода 1997-2001 г. спадът на реализираната продукция е значителен - докато през 1997 г. приходите от продажби са били 44 млн. долара, то през 2001 г., те са около 15 млн. долара. Защо ли се влошават тези резултати?

Точно на конкретното предприятие, на което онази клика е хвърлила око? Това го знаят и кучетата на село – единствено и само, за да се лапне на безценица, толкова е просто и логично. През 2001 г. Христо Бисеров вече не е главен секретар, свален е от всички постове, но неговите клиентелистки обръчи си стоят. Костичът не си мърда пръста в тази посока и те не са сменени дори там, където това е напълно възможно. Точно обратното – в управлението на "Ален мак" Антонина Хекимова е запазена като директор с подкрепата на Ана Попова, представител на Министерството на икономиката, която едва ли би действала в подкрепа на роднината на изпадналия в немилост Бисеров, без разпореждане от тогавашния вицепремиер и министър на икономиката Петър Жотев. Изводът ли? Той също не е от най-сложните и се свежда до това, че империята на Бисеров се роди не въпреки, а благодарение на Иван Костов. За шеф на "Отряд 28", специализираният отряд за обслужване на полетите на властта, е назначен Венцислав Узунов, който е близък на Вилхелм Краус по линия на съпругата му. Братът на Асен Агов, дизайнерът Владимир Агов, става директор на фирма "Универс" ЕАД, създадена веднага след конфискуването през 1992 г. на имуществото на БКП и сателитите й. Фирмата е създадена с конфискуваното имущество на БКП и ДКМС и през 1997-98 г. има 11 клона, 14 представителства и над 300 имота. През 1997 г. Владимир Агов е и в ръководството на "Плама"-Плевен. Името му се появява в информационните масиви като участник в още няколко фирми.

Състудентът на вицепремиера Александър Божков, Стефан Улев, оглавява "Металхим холдинг". Знае се, че е работил в структурите на „Мултигруп”, което обаче не му пречи по никакъв начин. На преклонна възраст, през юли 1998 г. със заповед на транспортния министър Вилхем Краус, бащата на тогавашния директор на НРС Димо Гяуров, Георги Гяуров, е назначен за шеф на борда на директорите на параходство "Български морски флот".  В този момент БМФ е най-печелившата транспортна фирма. Нека видим какъв е резултатът от дейността на Георги Гяуров там - ако погледнем справка за дейността на параходството през 1999 г. ще видим, че в началото на годината то е разполагало с над 24 млн.долара, а към края на годината паричната наличност е намаляла с 15 милиона долара и е останала малко над 9 млн. долара. Като капак са взети и нови кредити за 4 млн. долара. Резултатът от дейността на държавния ни морски превозвач към края на 1999 г. по оперативни данни за годината е близо 20 млн. долара, но ако от тях се приспаднат плащанията по главниците, които се изчисляват на над 20 млн. долара, и на лихви в размер на 5 млн. долара, то загубите на БМФ ще се окажат около 7 млн. долара.

Синът на депутата Стоян Райчевски набързо е назначен в направление "Югоизточна Европа" на МВнР. Съпругата на тогавашния депутат от СДС Цоньо Ботев, който от юни 1998 – до  октомври 2001 е председател на Държавна агенция по стандартизация и метрология, Донка Ботева, е назначена за началник на дирекция "Секретариат и архив" във МВнР. Таня Градинарова, бившата вече съпруга на вътрешния министър Богомил Бонев, е изпратена като генерален консул в Мюнхен. Дъщерята на финансовия министър Муравей Радев, Йоана, кореспондент в Пловдив на официоза "Демокрация", е назначена в посолството във Вашингтон. Бившата завеждаща отдел "Труд и работна заплата" във в-к "Демокрация" прави главоломна кариера и оглавява отдел "Човешки ресурси" на МВнР, а в последните дни от управлението на правителството на Иван Костов е изпратена като генерален консул в Дубай. Васил Гоцев успява да лобира пред външния министър неговата кумица Милена Табакова, да стане началник на  кабинета на външния министър. Съпругата на Пламен Минев, началник на ГУ "Митници", Даниела Минева, става директор на управление "Приватизация и държавно участие" в Министерството на търговията и туризма и остава там до средата на 2000 г. Това е една от най-ключовите длъжности в икономическото министерство.

Да беше мор, да беше чума, че в гроба гърло не гладува, ни жадува! А то, Костов ни удари, братовчедски шлейф ни мътен влече, клиентелизъм ни попари. Кадровата "градушка" на братовчедите  нанесе неизлечими рани за години напред върху снагата на отечеството. И никой не понесе никаква отговорност за това чудовищно злосторничество. Даже напротив - днес Костич и сие ни поучават и подлагат на злодейско оплюване премиера Борисов и трите му правителства, които построиха толкова, колкото Костич и сие десет живота да имат, няма да могат да боядисат. Не да сътворят! Те не са по това, дай им да рушат!