Atlantic Council: Докъде могат да стигнат имперските апетити на Путин?

Питър Дикинсън, редактор на UkraineAlert в Atlantic Council

На основата на границите на Руската империя по време на нейния разцвет, потенциалните цели за днешна Русия биха могли да включват Финландия, Полша, Естония, Латвия, Литва, Беларус, Молдова, Армения, Грузия, Азербайджан и страните от Централна Азия. Според Atlantic Council този списък не е изчерпателен. Той би могъл да включва много от бивши съветизирани държави, съставлявали Източния блок през втората половина на 20-ти век.

Какво иска Путин?

Докато американски представители говорят за перспективите за компромисен мир с Кремъл, руският президент Владимир Путин за пореден път сигнализира, че експанзионистичният му апетит далеч не е задоволен. В войнствено обръщение, произнесено пред служители на руското Министерство на отбраната в Москва на 17 декември, Путин заяви, че максималистичните цели на неговата инвазия в Украйна ще бъдат изпълнени "безусловно" и определи войната като кръстоносен поход за обръщане на постсъветското отстъпление на Русия. "Ако противниковата страна и нейните чуждестранни покровители откажат да участват в съществени дискусии, Русия ще постигне освобождението на своите исторически земи с военни средства", заяви той.

"Най-точното тълкуване на коментарите на Путин предполага, че той е имал предвид частта от Донбас, която остава под украински контрол", пише изданието. Журналистите отбелязват, че "тази малка, но добре укрепена и стратегически важна територия в момента е в центъра на преговорите и е посочена от Кремъл като цена за прекратяване на огъня".

Споменаването на понятието "Новорусия" от Путин предизвика недоумение и беше широко възприето като сигнал, че Русия може би се готви да увеличи териториалните си претенции. Терминът "Новорусия" от царската епоха е използван за първи път през XVIII и XIX век от имперските администратори, за да опише големи части от Южна и Източна Украйна, които тогава са били под руско управление. Той излиза от употреба по време на съветския период, за да бъде възкресен от Кремъл след началото на руската инвазия в Украйна през 2014 г.

След това е въпросът за Киев. Според руската национална митология, столицата на Украйна е и майката на руските градове и духовното родно място на руското православие. Путин многократно е споменавал свещения статут на Киев в многобройните си есета и речи, отричайки автентичността и авторитета на украинската държавност. Следователно е изключително трудно да си представим, че той приема каквото и да е мирно предложение, което осигурява следвоенната позиция на Киев като столица на независима Украйна. Путин едва ли може да твърди, че обединява историческите земи на Русия, ако остави най-руския град от всички здраво в ръцете на враждебна държава. Въз основа на собствените му публични изявления и обширни трудове по темата, изглежда разумно да се заключи, че разбирането на Путин за исторически руските земи включва цяла Украйна. Всъщност той не е крил това убеждение.

Нищо по-малко от цяла Украйна

"Много пъти съм казвал, че смятам руския и украинския народ за един народ. В този смисъл цяла Украйна е наша", каза Путин на гостите на Международния икономически форум в Санкт Петербург през лятото на 2025 г. Истинският въпрос е дали имперският му дневен ред се простира отвъд границите на Украйна. В географски смисъл, визията на Путин за историческа Русия определено не се ограничава само до Украйна. Вместо това, тя включва огромните допълнителни пространства на царската Руска империя и нейния съветски наследник. "Какво е Съветският съюз? Това е историческа Русия", заяви Путин през 2022 г. Година по-рано той определи разпадането на Съветския съюз като "разпадането на историческа Русия". "Превърнахме се в съвсем различна държава", заяви Путин. "И това, което е било изграждано в продължение на 1000 години, е до голяма степен загубено".

Предвид продължаващата война на Путин срещу Украйна, мнозина на Запад започват да приемат по-сериозно имперските амбиции на Путин. По-специално, оценките на американското разузнаване потвърждават, че диктаторът не се е отказал от целите си да завземе цяла Украйна и да си върне части от Европа, някога принадлежащи на СССР. "Европейците са убедени в това. Поляците са абсолютно убедени в това. Балтийските държави се смятат за първи (в списъка от цели на Путин, бел. ред.)", се казва в доклада на разузнаването. Скептиците обаче се съмняват в способността на Путин да води война срещу Запада и посочват военните му неуспехи в Украйна като доказателство за военни ограничения.

"Това е утешително, но опасно подвеждащо", се казва в изданието. Всъщност липсата на напредък на Русия в Украйна не е признак за някаква фундаментална слабост; тя е доказателство за невероятната сила и огромните жертви на украинския народ. "Забележителната съпротива на Украйна обаче, въпреки огромните превъзходства, не може да продължава безкрайно и не бива да се приема за даденост. Ако Украйна падне, Европа ще се изправи пред предизвикателство, за което не е подготвена", подчертава изданието.

Какво би могло да мотивира Путин да действа?

Настоящият геополитически климат, който предлага уникална възможност за прокарване на имперската програма на Русия, би могъл да подтикне Путин към действие. Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом предизвика радикална промяна в политиката на САЩ по отношение на войната в Украйна и по-широката защита на Европа. "Ще предизвика ли руска атака срещу балтийските държави отговор от САЩ съгласно член 5 от Договора за НАТО? Като се има предвид позицията на Тръмп по отношение на НАТО и амбивалентността на администрацията му към Европа, някои смятат, че това вече не може да се приема за даденост", пише изданието.

Днес украинската армия е безспорно най-голямата и най-опитната бойна сила в Европа, освен самата Русия. Тя е подкрепена от бързо разрастваща се и високо иновативна вътрешна военна индустрия, която пренаписва правилата на съвременната война. Ако на Путин бъде позволено да успее да установи контрол над Украйна, всичко това ще бъде бързо интегрирано във военната машина на Кремъл. Една частично разоръжена Европа ще се окаже изправена пред драматично окуражен Путин, който ще разполага с двете най-големи армии на континента. При такива уникално благоприятни обстоятелства шансовете той да избере да не използва предимството си са почти нулеви.

Европа е "беззъба" пред руската заплаха

Европа ще се окаже "беззъба" срещу Русия. Европа сама в момента не е в състояние да се защити от Русия. След десетилетия на упадък в отбранителния сектор, ефективното превъоръжаване ще отнеме години. Европейските лидери също не успяха да демонстрират колективната политическа воля, необходима за сдържане на Кремъл. Изданието отбелязва, че неуспехът да се постигне споразумение за използването на замразени руски активи в полза на Украйна е последната от дълга поредица отстъпки, които демонстрират хроничното разединение на Европа и парализиращия страх от Русия.

"Има много убедителни причини, поради които Путин може да се колебае да разшири войната, но опасенията относно потенциално решителен европейски отговор не са сред тях", отбелязва изданието. Журналистите отбелязват, че в желанието си да си осигури място в историята сред най-великите руски владетели, Путин отдавна е преминал точката на безвъзвратност и следователно няма да се отклони от тази цел в името на облекчаване на санкциите или малки териториални отстъпки. "Всякакви усилия за установяване на траен мир трябва да бъдат здраво основани на тази отрезвяваща реалност. Мирът е възможен, но само ако натискът върху Путин се увеличи до степен, в която той започне да се страхува от поражение в Украйна и потенциален колапс на вътрешния фронт", се посочва в изданието.

Обетът на Путин да освободи исторически руски земи е неговото неотменно оправдание за имперската експанзия. С него руският диктатор напълно се подиграва с водените от САЩ усилия за постигане на компромисен мир, основан на ограничени руски придобивки в Южна и Източна Украйна. "Очевидно това не би било достатъчно, за да успокои Путин и не може да послужи като основа за устойчиво споразумение. Мирните условия, които се обсъждат в момента, биха оставили приблизително 80 процента от Украйна извън контрола на Кремъл и биха били свободни да продължат да се интегрират със Запада. Точно това Путин се стреми да предотврати", добавя Питър Дикинсън.

И добавя:
"След четири години борба за отмяна на присъдата на Студената война, всяко мирно споразумение, което защитава украинската независимост, би било признато в Москва за руско поражение с исторически размери. Вместо това Путин знае, че трябва да продължи инвазията, докато напълно подчинената Украйна не може да се превърне в стъпка за следващия етап от експанзионистичната му програма. В стремежа си да си осигури място в историята сред най-великите руски владетели, Путин отдавна е преминал точката на безвръщане. Той няма да се отклони от тази месианска цел заради облекчаване на санкциите или малки териториални отстъпки. Всякакви усилия за установяване на траен мир трябва да бъдат здраво основани на тази отрезвяваща реалност. Мирът е възможен, но само ако натискът върху Путин се увеличи до степен, в която той започне да се страхува от поражение на бойните полета в Украйна и потенциален колапс на вътрешния фронт в Русия".