Европа може би току-що е елиминирала един от най-надеждните лостове за влияние на Кремъл – съдбата на замразените руски активи, пише Forbes. Изданието отбелязва, че това решение е тласнало Запада да вземе решаващо решение относно бъдещия световен ред. На 12 декември тази година Европейският съюз реши да замрази за неопределено време приблизително $246 милиарда активи на руската централна банка.
Статията посочва, че новият подход на ЕС се основава на член 122 от Договора за ЕС, който е клауза за извънредно положение, позволяваща на Съвета да предприема изключителни икономически мерки по време на криза, без да е необходимо единодушно съгласие. Изданието добавя, че европейските правителства сега ще преценят дали и как тези замразени средства могат да подкрепят дългосрочно финансиране за Украйна. Очаква се настоящото финансиране на Киев да се изчерпи до април 2026 г., така че европейските лидери търсят начини да подкрепят отбраната и основните държавни функции на Украйна до 2026-2027 г. По-голямата част от замразените средства се съхраняват в Euroclear, централен депозитар на ценни книжа, базиран в Брюксел.
Белгия многократно е изразявала загриженост относно правните и финансовите рискове, ако Русия отговори със съдебни дела или изземване на активи. Изданието подчертава, че тези опасения са реални. Руската централна банка вече обяви, че завежда дело срещу Euroclear в Москва, а Euroclear призна, че вече има над 100 дела срещу него в руските съдилища. Американският мирен план, който първоначално се състоеше от 28 точки, включваше 14, които предлагаха премахване на замразените руски средства от европейския надзор, като по-голямата част от средствата се върнат в Русия. Планът на Тръмп предвиждаше разпределението на приблизително $100 милиарда, които на практика щяха да бъдат използвани като контролиран от САЩ капитал, инвестиран в Украйна за нейното възстановяване.
Изданието отбелязва, че бъдещите нетни печалби са били разделени поравно между САЩ и Украйна. Но този план беше труден за продажба на европейските лидери, които се опитват да запазят влиянието си върху Русия, докато тя не прекрати войната и не компенсира Украйна за загубите ѝ. Статията отбелязва, че европейските политици разбират, че този конфликт се корени в напрегната макрофинансова ситуация и крехки съюзи с Америка. Брутният държавен дълг на САЩ в момента надхвърля $38 трилиона, докато според Ройтерс чуждестранните активи в държавни облигации на САЩ ще надхвърлят 9 трилиона долара през 2025 г.
През май тази година Le Monde писа за политическата чувствителност на чуждестранните активи в държавни облигации като потенциален разменен коефициент в търговските и сигурностните отношения, които са засегнати от нестабилността на политиката на САЩ. Статията обаче отбелязва, че идеята не е била съюзниците да искат да "превърнат в оръжие" дълга на САЩ, а че финансовата инфраструктура на системата на алианса вече не е имунизирана срещу политиката поради изместването на Америка към Русия. Дебатът във Вашингтон е помрачен от преувеличените твърдения на президента Тръмп за размера на американската помощ за Украйна.
Изданието цитира оценки от "Ukraine Support Tracker" на Института Кил, че помощта, предоставена от САЩ на Украйна до средата на 2025 г., възлиза на приблизително $134 милиарда. В него се подчертава, че тази американска помощ бледнее в сравнение със $195-те милиарда, реално предоставени от Европа, и е далеч по-малко от $350-те милиарда, които президентът Тръмп твърди, че е предоставил. Изданието смята, че когато Тръмп цитира цифри, които не са подкрепени от надеждни източници, съюзниците са принудени да заключат, че ангажиментите на Америка са условни и подлежат на вътрешно преосмисляне. Тази несигурност се е превърнала в стратегическа уязвимост, особено като се има предвид, че от Европа се иска да поеме по-голям дял от разходите за възпиране.
Решението на Европа да замрази руските суверенни активи за неопределено време е стратегически ход. Това поддържа натиск върху Русия, осигурява финансиране за Украйна и намалява вероятността Западът да се съгласи на споразумение. Ако Вашингтон се колебае между подкрепа и оттегляне, ключовият въпрос ще бъде способността на Европа да подкрепи Украйна и да осигури възпиране на руската агресия. Системата все още се основава на един фундаментален принцип: границите не могат да бъдат променяни със сила, а агресията не носи легитимни ползи.
Изданието отбелязва, че ако Западът не може да се придържа към този принцип в Европа, ще бъде по-трудно да го защити у дома и другаде, особено в страни като Тайван. Поради тази причина предстоящите срещи относно дългосрочната подкрепа за Украйна и структурата на всяко финансиране, базирано на активи, трябва да се разглеждат като критичен момент. Изданието подчертава, че трайният мир изисква не хартия, а прилагане. Че от Европа се иска да поеме по-голям дял от разходите за възпиране. Решението на Европа да замрази руските суверенни активи за неопределено време е стратегически ход. То поддържа натиск върху Русия, осигурява финансиране за Украйна и намалява вероятността Западът да се съгласи на споразумение. Ако Вашингтон се колебае между подкрепа и оттегляне, ключовият въпрос ще бъде способността на Европа да подкрепи Украйна и да осигури възпиране срещу руската агресия. Системата все още се основава на един фундаментален принцип: границите не могат да бъдат променяни със сила, а агресията не носи легитимни ползи.
Изданието отбелязва, че ако Западът не може да се придържа към този принцип в Европа, ще бъде по-трудно да се защити у дома и другаде, особено в страни като Тайван. Поради тази причина предстоящите срещи относно дългосрочната подкрепа за Украйна и структурата на всяко финансиране, базирано на активи, трябва да се разглеждат като критичен момент. Изданието подчертава, че трайният мир изисква не хартия, а прилагане. Че от Европа се иска да поеме по-голям дял от разходите за възпиране.
Решението на Европа да замрази руските суверенни активи за неопределено време е стратегически ход. То поддържа натиск върху Русия, осигурява финансиране за Украйна и намалява вероятността Западът да се съгласи на споразумение. Ако Вашингтон се колебае между подкрепа и оттегляне, ключовият въпрос ще бъде способността на Европа да подкрепи Украйна и да осигури възпиране срещу руската агресия. Системата все още се основава на един фундаментален принцип: границите не могат да бъдат променяни със сила, а агресията не носи легитимни ползи.
Изданието отбелязва, че ако Западът не може да се придържа към този принцип в Европа, ще бъде по-трудно да се защити у дома и другаде, особено в страни като Тайван. Поради тази причина предстоящите срещи относно дългосрочната подкрепа за Украйна и структурата на всяко финансиране, базирано на активи, трябва да се разглеждат като критичен момент. Изданието подчертава, че трайният мир изисква не хартия, а прилагане.