Планът на "играта"
Група украинци, включително бивш високопоставен дипломат, са разработили изключително амбициозен план: да лишат Русия от един от най-ефективните ѝ политически инструменти – членството ѝ в Организацията на обединените нации, съобщава Foreign Policy.
Според украинската страна Руската федерация е нова държава, а не просто резултат от промяна на името на СССР. Ако дадена държава промени името си, тя може да уведоми ООН чрез опростена процедура; процедурата за признаване на нова държава обаче е много по-дълъг и по-сложен процес. Володимир Елченко, бивш постоянен представител на Украйна в ООН, твърди, че признаването на новосформираната Русия за правоприемник на СССР е било грешка.
"Това е най-голямата измама на века: Руската федерация никога не е подписала Устава на ООН", каза той. Други държави, възникнали от разпадането на по-големи държави, са преминали през пълния процес на присъединяване към ООН. Русия обаче се е ограничила до неофициално писмо, без да премине през официалното гласуване за приемане, предвидено в член 4 от Устава на ООН.
Преди всичко, те планират да накарат Украйна и други делегации със сходно мислене да включат въпроса в официалния дневен ред на Общото събрание на ООН – евентуално още през следващата година. Те се надяват, че публичният дебат ще раздразни Кремъл и ще доведе до по-широк дебат за това дали Русия, ако кандидатства за членство днес, би отговаряла на критериите, посочени в член 4 от Устава на ООН.
Като част от това предложение те възнамеряват да инициират отнасяне на въпроса до Комисията по пълномощията, която се състои от девет държави членки на ООН.
Русия, Китай и САЩ вероятно ще наложат вето
"Въпреки че комисията не изисква единодушие за изготвяне на доклад, присъствието на Русия, Китай и Съединените щати като постоянни членове прави всякакви действия практически невъзможни. Това обаче не пречи на гласуването по предложението в Общото събрание – просто мнозинство е достатъчно за приемането му. И макар Съветът за сигурност да има право на вето върху резолюции по същество, той няма правомощия да влияе върху процедурните решения на Общото събрание", се казва в статията.
Интересното е, че в историята на ООН има прецедент за замразяване на пълномощията на държава членка: това се случи с Южна Африка по време на апартейда през 1974 г., в резултат на което нейните делегати бяха напълно отстранени от работата на организацията. Въпреки че тази мярка се оказа ефективна, самият процес остава спорен.
Украйна вече е успявала да си осигури широка подкрепа в ООН за резолюции, осъждащи руските нашествия, но намирането на съюзници, готови да настояват за отстраняването на Русия, може да се окаже много по-трудно.
Според Елченко причината е проста: "Русия използва ООН за различни цели – например, използва правото си на вето, за да защити себе си и други агресори... Но тя използва ООН и като рупор за разпространение на пропаганда".
Какви са пречките?
Важно е да се отбележи, че Елченко и колегите му от Института "Пилип Орлик" са добре запознати с неочаквания успех на тази инициатива. Други експерти също са скептични, опасявайки се, че подобни действия биха могли да струват на Украйна ценен политически капитал в отношенията ѝ с международните ѝ съюзници.
Друг фактор, усложняващ аргумента за спиране на участието на Русия в ООН, е международно признатият статут на Руската федерация като държава-наследник на СССР. Дипломати някога са работили за постигане на споразумение за поддържане на международните връзки, което е осигурило приемствеността на чуждестранните посолства в Русия и руските дипломатически мисии по света. Тогавашното украинско правителство призна статута на Русия като държава-наследник, отчасти за да може Русия да поеме суверенния дълг на Съветския съюз, позволявайки на новонезависимите държави да започнат финансовата си история "от чисто". Това прави по-трудно да се твърди, че Русия не е държава-наследник на СССР в рамките на Организацията на обединените нации.
Редица служители и дипломати, симпатизиращи на Киев и запознати с инициативата, изразиха загриженост относно искането към съюзниците да изразходват политическия си капитал за проект, който, ако публично се провали, може да доведе до загуба на симпатии към Украйна. Особено тревожни са настроенията в Европа, където умората от войната нараства, а предстоящите избори – особено във Франция и Германия – представляват риск проруските сили да дойдат на власт.
Представители на фондация "Пилип Орлик" отбелязват, че разбират тези опасения, но все пак смятат, че е необходимо да се придвижи този въпрос. Според тях повдигането на тема, несвързана с военния конфликт, пред Общото събрание не оставя на държавите членки на ООН възможност да избегнат фундаменталния въпрос: "Все още ли се страхувате да се конфронтирате с Русия – дори в процедурните аспекти на работата на ООН?"