ISW: Русия иска вето върху западните гаранции за сигурност в Украйна

Русия настоява да има право на вето върху всякакви западни гаранции за сигурност за Украйна - в опит да провали текущите усилия на САЩ и Европа за траен мир в Украйна. Руският външен министър Сергей Лавров заяви на 20 август, че всякакви сериозни дискусии без руско участие са "път към никъде". Това пише в ежедневния доклад на Института за изследване на войната (ISW).

Предоставянето на право на вето би позволило на Кремъл да диктува условия, които ще отслабят Украйна за поредно руско нашествие. Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова наскоро заяви, че Русия не може да толерира присъствието на войски от държави членки на НАТО в Украйна като част от каквито и да било гаранции за сигурност.

Европейските лидери наскоро публикуваха съвместно изявление, в което потвърждават, че никое мирно споразумение не трябва да поставя ограничения върху въоръжените сили или върху сътрудничеството с трети държави, нито пък Русия може да има право на вето върху пътя на Украйна към присъединяване към Европейския съюз (ЕС) или НАТО.

Вицепрезидентът на Европейската комисия (ЕК) Кая Калас заяви на 19 август, че на руския президент Владимир Путин не може да се има доверие да спази обещания.

Кремъл изглежда настоява всички гаранции за сигурност да се основават на предложените в рамковия протокол от Истанбул от 2022 г., който би дал на Русия и нейните съюзници правото да налагат вето върху западната военна помощ за Украйна и би оставил Украйна безпомощна пред лицето на бъдещи руски заплахи.

Гаранциите за сигурност, предложени в проекта за Истанбулски протокол от 2022 г., третират Русия като неутрална "държава гарант" за сигурността на Украйна, заедно с другите постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, без да идентифицират Русия като воюваща страна във войната.

Кремъл продължава да показва, че Путин не желае да проведе незабавна двустранна среща с украинския си колега Володимир Зеленски в срока, предложен от президента на САЩ Доналд Тръмп. Лавров заяви на 20 август, че Путин е потвърдил готовността си да продължи преките преговори с Украйна във формат "Истанбул".

Руските и украинските делегации са участвали в три кръга двустранни разговори в Истанбул от февруари 2025 г. насам, които са довели до размяна на военнопленници.

Лавров твърди, че срещата на върха между Путин и Зеленски ще изисква сериозна подготовка и може да отнеме време. Няколко американски представители заявиха, че Путин е обещал на Тръмп да се срещне със Зеленски след многостранната среща на върха между лидерите на САЩ, Украйна и Европа на 18 август.

На 18 август Тръмп заяви, че Зеленски и Путин трябва спешно да се срещнат и че твърде дългото чакане преди двустранна среща на ниво лидери би довело до хиляди смъртни случаи.

Руската икономика продължава да се бори с бюджетни дефицити в резултат на увеличените разходи за отбрана и западните санкции. "Ройтерс" съобщи на 20 август, че руското правителство се готви да увеличи данъците и да намали разходите си, опитвайки се да поддържа разходите си за отбрана на фона на икономическото охлаждане.

Данните на руското Министерство на финансите показват, че Кремъл е отчел бюджетен дефицит от 4,9 трилиона рубли (около 61 милиарда долара) от януари до август 2025 г., надвишавайки целта за цялата година.