Кибератаки, саботаж и провокации! Русия залага преди всичко на т.н. "полезни идиоти" в европейската политическа класа

Германия, Дания, Нидерландия - цели на руските хибридни атаки
Русия се опитва да повлияе на избирателните процеси в европейските страни, предупреди Федералната служба за защита на конституцията на Германия. Дания също разглежда Москва като основна заплаха за предстоящите парламентарни избори. Полицейските и военните разузнавателни служби на страната заявиха, че предизборната кампания може да бъде съпроводена с дезинформация и кибератаки. Европа се готви за хибридни атаки от Русия по време на изборния период.

Русия остава основната заплаха за сигурността на Германия. Опитите за информационно влияние и разпространението на дезинформация са важна част от хибридната стратегия на Кремъл, заяви Синан Селен, ръководител на Федералната служба за защита на конституцията. "Ако погледнем Русия по-специално, не говорим само за ужасяващата ѝ война на агресия срещу Украйна, но и за проблемите на Европа. А в Европа, по-специално в Германия, се сблъскваме с цяла поредица от хибридни сценарии, с които сме пряко изправени. Това е ситуация, която очевидно се развива. Федералната служба за защита на конституцията и Bitkom провеждат съвместно проучване за икономическата сигурност. Резултатите от него показват рязко увеличение на атаките срещу компании в Германия. Очакваните щети от тези инциденти възлизат на 290 милиарда евро", каза той.

В края на 2025 г. Германия обвини Русия в участие в мащабна дезинформационна кампания и кибератаки преди федералните парламентарни избори. Според германските разузнавателни агенции, невярна информация е била разпространена чрез множество уебсайтове, маскирани като новинарски издания. Основните цели на тази информация са били най-големият политически блок в страната, Християндемократическият съюз/Християнсоциалният съюз, както и Зелената партия. Мартин Йегер, ръководител на германската агенция за външно разузнаване, смята, че Германия и ЕС трябва да реагират на подобни руски хибридни действия по начин, който ще има значителни последици за агресора.

"През 2025 г. германските разузнавателни агенции са регистрирали 3021 акта на саботаж и над 2000 инцидента с дронове. Вероятно руски извършители и агенти, вербувани чрез Telegram, стоят зад множество саботажни атаки. Трябва да заявим ясно на Русия, че продължаването на подобни действия ще има последствия", каза Йегер по време на речта си на Мюнхенската конференция по сигурност.

Датската служба за сигурност и разузнаване също предупреди за риска от външна намеса в парламентарните избори. Агенцията смята Русия за ключова заплаха за демократичните процеси. Според датските разузнавателни служби, кампаниите за влияние могат да бъдат насочени към изостряне на социалните конфликти и дискредитиране на отделни кандидати или политически сили. Парламентарните избори в Дания са насрочени за 24 март. "Вероятно е в настоящата ситуация Дания да е приоритетна цел за руските дейности за влияние, които включват дезинформация, т.е. умишлено разпространение на неверни или изкривени съобщения, и заплахи за сериозни кибератаки. Възможно е това..."

"Русия ще проведе кампания за влияние, опитвайки се да използва изборите, за да постигне целите си, включително да създаде раздори и да отслаби подкрепата за Украйна", заяви датската служба за военно разузнаване. Дания се смята за един от ключовите партньори на Украйна и последователно подкрепя санкциите срещу Москва. Този въпрос е от стратегическо значение за Кремъл, особено в контекста на контрола върху корабоплаването и ограничаването на дейността на руския сенчест флот, обясни Центърът за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна.

"Кремъл редовно се намесва в избори в различни страни и се опитва да повлияе на общественото мнение." За тази цел Русия използва натрупания си опит и адаптира средствата си към местния контекст, изработвайки наративи за различни социални групи", отбеляза Центърът за политическо разузнаване. Според Dutch News, позовавайки се на доклад на нидерландските служби за сигурност, хибридната агресия на Русия срещу европейски страни може да се засили през 2026 г. Отбелязва се, че руските операции стават все по-агресивни и дръзки. Целта им е да нарушат политическия баланс в Европа и да отслабят подкрепата за Украйна. Разузнавателните агенции очакват нови хибридни атаки и призовават правителствата и бизнеса да бъдат подготвени за подобни заплахи.

Защо Русия разглежда демокрацията в Европа като уязвима точка - мнения на експерти

Защо европейските разузнавателни агенции смятат Русия за основна заплаха за избирателните процеси в демократичните страни? Как руските кампании за влияние могат да изострят разделенията в европейските общества и да отслабят подкрепата за Украйна? Готови ли са европейските държави ефективно да противодействат на хибридните атаки и информационните операции на Москва? На тези въпроси отговориха в ефира на телевизионния канал  FREEДОМ  Станислав Желиховски, доктор по политически науки и експерт по международни отношения; Сергей Джердж, ръководител на Обществената лига Украйна-НАТО; Георги Чижов, политолог и ръководител на Центъра за насърчаване на реформите; и Руслан Айсин, политолог и ръководител на Медийния център Poistine.

Станислав Желиховски
Русия играе дълга игра, изграждайки верига от политически влияния. Когато говорим за агресията на Кремъл, е важно да разберем, че говорим не само за танкове, ракети, дронове и други подобни, но и за системна стратегия за подкопаване на политическата стабилност на други държави. Това е част от хибридната война на режима на Путин. Струва си да се разбере също, че Русия разглежда изборите в демократичните държави като уязвима точка – момент, в който обществото може да бъде парализирано, емоциите да се разпалят, а информационното пространство да стане прекомерно претоварено. Основната цел на подобна руска дейност не е непременно да доведе на власт конкретен кандидат или политическа сила, която би била изгодна за Москва. Има много по-широк кръг от причини, поради които Кремъл е готов да инвестира сериозно в хибридни операции в страните от свободния свят.

На първо място, тя е насочена към всеене на недоверие в самата избирателна система. Друга цел на Кремъл може да бъде задълбочаване на разделенията в обществото. Вече могат да се посочат многобройни примери за това как Русия успешно сее разделения чрез различни разузнавателни елементи, информационната си политика, дезинформационни технологии и други инструменти. Разбира се, отслабването на определени общества и държави е важно за Русия. Друга цел може да бъде дискредитирането на либералната демокрация като модел. Освен всичко друго, това включва всеене на недоверие и разочарование в обществото, така че хората да отидат до урните и да изберат тези, които могат да променят съществуващата политическа парадигма. И тогава на власт могат да дойдат онези личности или политически сили, които са в полза на Кремъл. Освен това е важно Русия да насърчава различни сили и проекти, особено в западните страни. В частност, онези сили, които се противопоставят на санкциите срещу Русия и подкрепата за Украйна. Наблюдаваме това постоянно.

Ако например разгледаме ситуацията в европейските страни, много често виждаме опити на Руската федерация да наложи идеята, че помощта за Украйна трябва да бъде ограничена. Санкциите срещу Русия уж само подхранват конфликта и биха могли да навредят на самите европейски страни. В действителност това е опит да се наложи парадигма, която е много различна от реалността, в която живеем. И, за съжаление, от време на време Русия успява да постигне определени цели. Тоест, не е непременно вярно, че политици, изцяло благосклонни към Москва, ще дойдат на власт. Но дори самата предизборна кампания да е изключително напрегната и обществото да е парализирано, това също е изгодно за Русия, защото тя може да се възползва от това в дългосрочен план. Важно е да се разбере, че това е дългосрочна игра. Русия не се фокусира единствено върху предизборната кампания. Тя изгражда цяла верига от различни ходове, пресмята различни варианти и в крайна сметка може да постигне целите си, ако държавите не прилагат информационна политика, насочена към противодействие на подобна хибридна дейност.

За съжаление, не всички европейски държави са готови да действат ефективно срещу това. Често се смята, че суровите мерки биха могли да навредят на демократичните системи и начина на живот, който съществува от много години. И точно това Русия експлоатира, използвайки различни инструменти в такива страни. Европа не е хомогенна. Например, ако разгледаме държави, разположени по-близо до Русия и често ставащи обекти на руска хибридна агресия, те се опитват да направят всичко възможно, за да ограничат подобни възможности за Москва. Приемат се различни законодателни инициативи и се засилва борбата срещу информационните атаки и дезинформацията на Кремъл. Тези държави могат да потърсят помощ и съвети и от Украйна, която има горчивия, но решаващ опит в борбата с руските технологии и може да сподели как да им се противодейства.

Например, балтийските държави, Полша, Румъния и Молдова са добре запознати с факта, че Русия също се стреми да постигне целите си в тези страни, така че са готови да се борят с подобни заплахи. Струва си да си припомним и събитията от миналата година в Румъния, свързани с президентските избори. Можем да си припомним и парламентарните избори. Не всички европейски държави са готови да действат ефективно срещу това. Често се смята, че суровите мерки биха могли да навредят на демократичните системи и начина на живот, който съществува от много години. И точно това Русия експлоатира, използвайки различни инструменти в такива страни. Европа не е хомогенна. Например, ако говорим за страни, които са по-близо до Русия и често стават обект на хибридната агресия на Руската федерация, те се опитват да направят всичко възможно, за да ограничат подобни възможности за Москва. Приемат се различни законодателни инициативи, а борбата срещу информационните атаки и дезинформацията на Кремъл се засилва. Тези страни могат да се обърнат за помощ и съвет към Украйна, която има горчив, но много важен опит в борбата с руските технологии и може да сподели как да им се противодейства.

За съжаление, дори днес, след четири години пълномащабна руска агресия срещу Украйна, и Москва активно използва хибридни оръжия срещу различни страни, все още има държави в Европа, които не са напълно подготвени да противодействат на този хибриден компонент. Да, много са готови да противодействат на класическата агресия. Виждаме признаци на готовност да отделят повече ресурси за отбрана и да си сътрудничат с Украйна, за да се поучат от нейния опит. Когато обаче става въпрос за хибридния компонент, не всеки разбира колко сериозно е това. Важно е да се помни, че Русия обикновено започва с хибридни атаки, преди да премине към пряка агресия и военна атака. За страните, географски по-отдалечени от зоната на конфликта, като Португалия, е ясно, че пряката военна агресия от страна на Русия срещу такава страна е малко вероятна в близко бъдеще. Днес е изключително важно Украйна да информира такива държави и да им предложи помощ в борбата с хибридните дейности на Русия. Имаме общ европейски фронт и трябва да работим заедно, за да противодействаме на различните методи и технологии на Кремъл. Защото утре може да е твърде късно. Щеше да е по-добре да започнем да правим това вчера.

Сергей Джордж
Докато Европа не реагира ясно, влиянието на Русия само ще расте. Украинският фронт предлага възможност да постави Русия на мястото ѝ, а това изисква сериозни решения и сериозни планове. Проблемът е, че Европа все още няма ясен план за противодействие на Русия и каква трябва да бъде крайната цел на съпротивата срещу руската агресия. Ако такъв план съществуваше, с ясно разбиране какво трябва да се случи след войната, тогава всички действия, всички компоненти на този план, щяха да допринесат за постигането на тази цел. И целта трябва да е една: освобождението на колониално поробените народи на Русия. Живеем в 21-ви век. Не трябва да има империи или колонии. Всички народи, които искат да живеят свободно, трябва да имат тази възможност.

Преди акцентът беше предимно върху информационния саботаж, върху кибератаките. Но днес хибридната война включва и саботаж, като например полети с дронове. Има само наблюдения и запис на случващото се. Следователно, докато има такъв неясен отговор, слаба реакция и липса на противодействие, тези провокации само ще растат. Влиянието на Русия в Европа само ще се увеличава. Демократичните страни не могат да си позволят да действат извън демократичните граници. Това, което Русия си позволява – да пренебрегва всички международни споразумения и договори – демократичните страни не могат да нарушават. Но едно нещо трябва да се приеме - отговорът трябва да бъде силен. В края на краищата всички се готвеха за мир, никой не се готвеше за война, така че противодействието беше слабо. Знаем, че след разпадането на Съветския съюз разходите за отбрана започнаха рязко да намаляват, а армиите бяха съкратени. Вземете например Нидерландия. Дори по време на съветската епоха армията там наброяваше 45 000 войници, но след това намаля с една трета до 15 000. В същото време бяха съкратени и структурите, отговорни за разузнаването, анализа и аналитиката. Следователно отбраната и противодействието срещу Русия бяха отслабени.

В Русия, напротив, огромните печалби от продажбите на петрол и газ за Европа ѝ позволиха да изпраща стотици, може би дори хиляди нелегални имигранти в европейските страни, да търси агенти на място и да влияе преди всичко на политическите процеси. Това е дългогодишната практика на Кремъл да подкупва политически сили, независимо дали са радикално десни или леви. Каквото и да се казват, основното е, че в точния момент те постигат резултатите, които Кремъл желае: разпространение на необходимата информация и застъпване на позиции, благоприятни за Москва. А това представлява заплаха. Но как може да се разпознае и разбере това? Това изисква както политическо образование, така и информационно образование на европейските граждани. Заслужава да се отбележи, че дори след 2014 г. минаха няколко години, преди НАТО да създаде структура за изучаване на влиянието на руската пропаганда върху европейците. С други думи, отне много време, за да се признае, че това влияние съществува, е опасно и влияе върху политическите процеси в европейските страни.

Георгий Чижов
Европа разпозна заплахата, но реагира твърде бавно. Първо, руснаците, разбира се, се опитват да оценят възможностите си, тоест да разберат какво точно могат да направят. Второ, те се опитват да подкопаят реда, който се е оформил на Запад през последните десетилетия. И, като цяло, трябва да се каже, че постигат известен успех. Като се имат предвид резултатите от изборите в много европейски страни, като се има предвид променящият се тон и ниво на обществения дебат, който се провежда там, може да се каже, че руснаците постигат известен успех в своите хибридни атаки срещу Европейския съюз, за ​​съжаление. Тези информационни атаки все пак целят да подкопаят някогашното консенсусно разбиране за това кое е добро и кое е лошо в западните страни. Спомняме си как руснаците умишлено настройваха полското и украинското общество едно срещу друго, унгарското и украинското общество едно срещу друго. И сега вече берем плодовете на това. Когато в Унгария, за да спечели изборите, настоящият премиер казва, че Украйна е враг на Унгария, това ни се струва лудост. И всичко започна с нищо повече от оскверняването на някои паметни места и съответните коментари в местните медии. Подобни процеси протичат и в Полша. Много европейски популистки политици твърдят, че народът на техните страни е в по-лошо положение заради помощта за Украйна. А Русия активно катализира подобни инициативи. Така че тук всичко е доста прозрачно. Тези страни, които граничат с Русия, като правило имат исторически опит в отношенията с руснаците. Те разбират ситуацията много по-добре и се опитват да противодействат на руската заплаха, доколкото могат. Но понякога не успяват.

По-специално, Полша, според мен, пропуска лодката по отношение на руските информационни атаки, свързани с опитите за дискредитиране на украинците и Украйна в очите на поляците. Наблюдаваме и увеличаване на антиукраинските прояви в Полша, включително сред държавни служители. Карол Навроцки например очевидно не е много склонен да сътрудничи с Украйна, въпреки че изглежда, че не се нуждае от обяснение относно заплахата от Русия. Отново, географията и историята са в играта. След края на студената война европейските страни се освободиха от бремето на големите военни разходи. Военните разходи винаги са значителни и изглеждат непродуктивни. Освен това, изглеждаше, че няма пряка заплаха и ако е необходимо, се смяташе, че Съединените щати са готови да се притекат на помощ. Проблемът е, че от 2022 г. насам европейците, разбира се, по техните собствени стандарти, са постигнали много по отношение на възстановяването на военното производство и разширяването му. Но това е значимо само по европейски стандарти. По стандартите на Украйна, която се защитава от пряка агресия и е принудена да взема решения много по-бързо, това е изключително малко. От резултатите от последната Мюнхенска конференция по сигурност виждаме, че европейците са се "събудили", че до голяма степен са осъзнали заплахите и са готови да отговорят на тези предизвикателства. Но те се движат толкова бавно,че понякога предизвиква почти истерична реакция.

Руслан Айсин
Русия се възползва от всяка тема и всяка провокация – Русия е била съвсем откровена по този въпрос от самото начало. Може дори да се каже, че ще окаже най-цялостен натиск върху Европа, защото Европа подкрепя Украйна. Русия все още няма сериозни военни средства за влияние, защото е ограничена от войната. Но тя естествено експлоатира уязвимости, пречки, така наречените слаби места в европейската система за сигурност. Тя се занимава с информационен саботаж, директен саботаж, бомбардировки и т.н. Тя подкрепя всякакви екстремистки движения, предимно десни, за да дестабилизира и дестабилизира ситуацията. Съществуват подкупи и изнудване. В крайна сметка има огромен брой хора, които имат руско гражданство. В Европа има няколко милиона от тях. Съответно това предлага огромно поле за възможности за разузнавателна дейност. Освен това Европа доскоро не приемаше Русия сериозно като заплаха. След началото на войната се смяташе, че е малко вероятно Русия да окаже значително влияние върху европейските страни. Въпреки че Русия отправи множество заплахи, тези заплахи не бяха широко приети. Но сега виждаме, че това включва предимно атаки с дронове и кибератаки, които продължават. Има и дерайлиране на влакове. Това е част и от стратегията за "тероризиране на Европа", разработена от Генералния щаб, Службата за външно разузнаване и ФСБ.

Хибридните атаки срещу Европа са, наред с други неща, външнополитическата стратегия на Русия. Защото тя вярва, първо, че трябва да реагира, и второ, че трябва да сплашва. Защото европейците, според тях, не са достатъчно сплашени. Следователно, те трябва да бъдат върнати в атмосферата на студената война. Преди всичко Русия залага на така наречените "полезни идиоти" в европейската политическа класа. Това се отнася до различни десни организации, както и до режими като този на Орбан. Те раздухват тази тема и създават информационна вълна. Тези "полезни идиоти" се възползват от нея и от своите платформи я разпространяват като уж реална заплаха.

Първоначално това се възприема като маргинален въпрос, но тези хора са призовани да го изведат на преден план. След това този въпрос се използва като троянски кон, за да се разруши единството на европейската политическа класа. След това се разпространява сред обществеността, сред социалните групи, които подкрепят тези политици. Това създава вълна, която започва да дестабилизира ситуацията. Именно за това е предназначено всичко това. Защото, разбира се, здравомислещите хора не вярват в подобни неща. Но на фона на различни скандали и информационни кризи, част от обществото започва да се съмнява. Важно е да се има предвид, че през годините руските пропагандисти и специалисти, занимаващи се с информационни операции, са станали квалифицирани в тази област, за разлика от европейците. Русия се хваща за всяка тема и всяка провокация. Тя ги завърта и ги хвърля в информационното пространство. Понякога е достатъчно просто да хвърлиш камък - и вълните след това се разпространяват сами.без допълнително участие.