Кремъл инжектира трилион рубли от Фонда за национално благосъстояние в държавните банки след предупреждения за банкова криза

Руските държавни банки станаха най-големите получатели на средства от Фонда за национално благосъстояние (ФНБ) през 2025 г., според данни на руското Министерство на финансите. През годината банките са получили 1,02 трилиона рубли от НФБ, или над 90% от общите инвестиционни разходи на фонда, които възлизат на приблизително 1,1 трилиона рубли.

От тази сума 407 милиарда рубли са отишли ​​във Внешэкономбанк, основната "каса" за мегапроектите на Кремъл. Пари са били инжектирани в банката, ръководена от бившия вицепремиер Игор Шувалов, всеки месец: през януари, февруари, март, май и декември Внешэкономбанк е получавала депозити от НФБ (общо 214 милиарда рубли), а от април до декември - допълнителни 193 милиарда рубли под формата на редовни депозити.

Внешэкономбанк е получила 293 милиарда рубли на две вноски: 93 милиарда през май и 200 милиарда през юли. Газпромбанк получи три транша на обща стойност 196 милиарда рубли: два от тях бяха за подчинени депозити (общо 166 милиарда рубли), а единият беше за инвестиции в привилегировани акции (на стойност 30 милиарда рубли).

Други 94 милиарда рубли от Фонда за национално благосъстояние са отишли в Сбербанк, а 30 милиарда - в Совкомбанк, единствената частна банка, получила вливания от фонда. В сравнение с целта за 2024 г. (350 милиарда рубли), вливанията от Фонда за национално благосъстояние в банките почти са се утроили, след като банковата система се сблъска с нарастващи неизпълнения на заеми.

Според източници на Bloomberg, банкерите, включително държавните, започнаха да изразяват загриженост през лятото, когато започнаха да се увеличават неизпълненията на заеми в големи компании. Вълната от неизпълнения засегна отбранителните заводи, които можеха да получат над 20 трилиона рубли заеми за военно производство. В резултат на това ВТБ се сблъска с проблеми, съобщиха източници на Bloomberg.

През октомври икономисти от Центъра за макроикономически анализ и краткосрочно прогнозиране (CMASF), мозъчен тръст, близък до правителството, предупредиха за заплахата от банкова криза. Те изчислиха, че подобна криза ще настъпи през втората половина на 2026 г. През декември руски правителствен служител потвърди пред The ​​Washington Post, че кабинетът смята риска от банкова криза за реален, както и заплахата от криза с неплащанията.

Един от предвестниците на евентуална криза е нарастващият дял на лошите кредити в общите кредитни портфейли на банките, според CMASF: към ноември техният обем достигна 2,3 трилиона рубли и се увеличи 1,6 пъти от януари до септември. По-широкият показател за проблемни дългове достигна 10,4 трилиона рубли в края на третото тримесечие.

Според Централната банка от началото на годината дълговете, по които компаниите и индивидуалните предприемачи не са успели да изплатят навреме, са се увеличили с 1,9 трилиона рубли. Руските железници, със заеми и заеми на обща стойност 4 трилиона рубли, се нуждаеха от преструктуриране на дълга. Преди това металургични и нефтено-газови компании се обърнаха към банките за отсрочване на плащанията, съобщи Централната банка.

Към края на септември, според анализатори на "Експерт РА", една от всеки четири компании е с просрочени, като този дял е най-високият за шестте години, за които се отчита статистиката. Общо 165 000 юридически лица са били с просрочени заеми – с 41 000 повече, отколкото в началото на годината, и със 100 000 повече, отколкото преди войната. Финансовото състояние на редица компании се влошава.

А експортните индустрии губят приходи поради намаляващото външно търсене и цени, отбелязва Ренат Ахметов, водещ експерт в Центъра за макроикономически анализ и краткосрочно прогнозиране (CMASF). Той отбелязва, че банковата статистика не разкрива пълния мащаб на проблемите, тъй като значителна част от лошите дългове са прикрити под прикритието на преструктуриране. Криза с "лошите дългове" в корпоративния сектор може да започне през третото или четвъртото тримесечие на следващата година.

Източник: The Moscow Times