Страните от НАТО подготвят план за бързо разполагане на войски за защита на балтийските държави в случай на война с Русия, съобщи Ройтерс, позовавайки се на два източника, запознати със ситуацията.
Според източници на агенцията, за защитата на Латвия и Естония е планирано да се разположи друг армейски корпус, обикновено състоящ се от три дивизии с обща численост от 40 000 до 60 000 войници.
В допълнение към корпуса със щаб в Полша, за защита на балтийските държави ще бъде разположен и германо-холандски корпус, базиран в Мюнстер, според източници на Ройтерс. Това ще позволи на НАТО бързо да разположи "масивни сили" в региона, за да се справи с ограничената стратегическа дълбочина и уязвимост на региона, съобщи източник от алианса пред агенцията.
Германия и Холандия, заедно с партньорите си, в момента планират да сформират новите сили. Решението на НАТО беше обявено ден след като руският президент Владимир Путин подписа закон, значително разширяващ правомощията му за използване на армията в чужбина.
Путин вече може да разположи армията, за да "защити руските граждани" в случай на "техния арест, задържане, наказателно или друго преследване" в чужди държави от чуждестранни или международни съдилища, които "имат юрисдикция без участието на Руската федерация".
В същия ден руското външно министерство обяви плановете си да се обърне към Международния съд, за да "защити" правата на етническите руснаци в балтийските държави.
Министерството твърди, че властите на Латвия, Литва и Естония "забраняват" използването на руски език, "пренаписват историята" и участват в "наказателна политика на репресии и сплашване".
Все още не е ясно как ще бъде използван законът, предоставящ на Путин правото да разполага войски в други страни, според експерти от американския Институт за изследване на войната (ISW).
Документът е "умишлено неясно формулиран", което ще позволи на Кремъл да демонстрира гъвкавост при прилагането на закона, "за да придаде привидна легитимност на руските експедиционни военни операции".
.JPG?s=207370)
