Нобеловият лауреат Дмитрий Муратов: Русия е страната на държавните садисти (ВИДЕО)

Дмитрий Муратов, правозащитник
Лауреат на Нобелова награда за мир
The Moscow Times

Нека днес поговорим за държавните садисти. В моята страна отново има професионалисти в измъчването на хора, палачи, осемдесетата годишнина от победата над фашизма в Русия е и търсенето на палачи нарасна. Те са ценни кадри. Скоро вероятно ще бъдат открити факултети, където на практически занятия ще провеждат сравнителни изследвания на ефективността на мъченията на Инквизицията и Гестапо. Отличните студенти ще бъдат назначени при г-н Чуйченко в Министерството на правосъдието, а изоставащите ще бъдат назначени в районните полицейски управления. Веднъж писателят, прекрасният Владимир Николаевич Войнович, ми каза, че се е запознал с човек, който през 1937 г. е бил в НКВД, а през 1942 г. - в Гестапо. Когато го попитал кой измъчва по-добре, той казал на Войнович: "Измъчваха еднакво добре, но имаше една разлика". "Каква е тя", попитал Войнович, а човекът отговорил: "Гестапо искаше да узнае истината от мен". Това е ужасен и точен отговор. Изтезанията на беззащитни хора в центровете за предварително задържане, съдилищата и затворите са необходими единствено на палача, за да докаже готовността си да изпълни всяка заповед. Изтезания като декларация за любов към родината, готовност да направи всичко за нея и, разбира се, да допринесе удоволствие на себе си.

Ще ви разкажа няколко истории съвсем накратко. Ще ви ги припомня. Някои от тези истории, разбира се, знаете, а други сте забравили. Припомням ви ги, защото от съдебните зали спряхме да чуваме писъците от камерите за мъчения в съда. Точно както някога, през четиридесетте години на миналия век, селяните от Дахау свикнаха с пукота на лагерните пещи. Един от тях пише в мемоарите си, че са смятали, че няма друг въздух. Е, какво да се прави, димът на родината. Усещали са го.

Игор Баришников
Политически затворник, пенсионер от Калининград, получи седем години и половина по дело за фейкове срещу руската армия. Има рак, тръба в стомаха, не можел нито да седи, нито да лежи, едва ходи. Две години не можаха да го оперират, а когато най-накрая го направиха, се получиха тежки усложнения.
Баришников ослепя - с едното си око вече не вижда, а зрението на другото бързо намалява. Докато бе на свобода, Игор се грижеше за лежащата си възрастна майка. Когато тя почина, той е в ареста. Съдийката, името ѝ е Олга, фамилията Баландина, отказа да го пусне на погребението. Казах ли името на съдийката? - Да, Олга Баландина.

Андрей Шабанов
Той е на 45 години, саксофонист, музикант, от Самара, осъден е за постове в социалните мрежи срещу специалната военна операция в Украйна, получил е 6 години за призоваване към терористична дейност. Той е инвалид от втора група, тежко болен човек, има псориазис, като цяло гние жив. Шабанов се съблече в съда зад решетките, ето снимка, той поиска да бъде освободен в съдебната зала, тялото му е покрито с рани. Дори съдията Дмитрий Ананиев не издържа и го върна в затвора, за да не вижда всичко това.

Надежда Буянова
Вече я споменах, 67-годишна лекарка, тя е детски лекар, педиатър. Пациенти са я наклеветили, твърдейки, че Буянова е говорила лошо за бащата на дете, който е починал в Украйна. Съдейки по видеозаписа от камерите обаче, детето не е било в кабинета и приемът не е бил записан, но когато 7-годишното момче е било разпитано от оперативен работник на ФСБ, то е дало показания, в които е обяснило с думи на възрастен, използвайки формулировки от Наказателния кодекс, как д-р Буянова, според детето, е разпространила публично съзнателно невярна информация за въоръжените сили на Руската федерация. Детето е отказало да бъде призовано в съда, а Буянова е била затворена в центъра за предварително задържане.
Там, в ареста, един от доносниците, активист, "патриот", ѝ изпратил 30 килограма сол, за да изразходи месечния лимит за колети, така че тя останава без витамини и храна. Сега Буянова беше осъдена, бях честно казано сигурна, че ще пуснат възрастната лекарка, която в килията от 30 пушачи е била единствената непушачка. Но й дадоха 5,5 години в колония.

Олег Белоусов
Жител на Санкт Петербург, той е и инвалид. Обвинен е, че симулира заболявания, за да не го призоват в армията, и е задържан под стража. След това е осъден на 5,5 години в наказателна колония. Хвърлен е в център за задържане. Определен е като лице, което има опасност да избяга. Какво означава това? Това означава, че на всеки два часа сутринта, когато човекът спи, ще го будят и ще го карат да се идентифицира и да се представи.

Не само той е измъчван, измъчван е и синът му. Синът на този политически затворник е 22-годишен, с умствена изостаналост, както е записано в досието. Освен баща си, той няма никого. Разследването измислило изтънчен начин да окаже натиск върху Белоусов. Това момче, синът, е разпитано като свидетел по делото на бащата. И тъй като синът е свидетел по делото на бащата, на това основание, внимание, му били забранени посещенията и телефонните разговори с баща му. Изискванията на Наказателния кодекс са такива.

Алексей Горинов
В ареста е вече в продължение на 3 години. Разказвам за него през цялото време. Депутатът Горинов отказа да проведе конкурс за детска рисунка, когато на фронта умират хора. В колониите и ареста Горинов е подлаган на редовни изтезания, защото е описан като склонен към бягство. Също така на всеки 2 часа е подлаган на проверка и често хвърлян в карцер.
Може би си спомняте, че Горинов има тежко заболяване на белите дробовее. В килията му няма прозорец, няма одеяло, няма матрак. Червеният кръст, към който се обърнахме, отказа да помогне на Горинов. Червеният кръст казва, че нямат мандат от Русия да инспектират местата, където се държат затворници. Наскоро той е бил изпратен в Новосибирск. Има пневмония. Това означава, че до развитието на туберкулоза му остават броени дни.

Наталия Власова
Тя е гражданка на Украйна, на 44 години. Задържана е в Донецк и е осъдена на 18 години за шпионаж и тероризъм. Няма да засягам същността на присъдата. В присъдата не се казва нищо за това, че лицето е било подложено на изтезания. В съда тя даде подробни показания, което е рядък случай, за това как е била измъчвана. Това излезе наяве благодарение на нейната смелост в съдебната зала. Тя описа как е била измъчвана в изолатора в Донецк. Този затвор тя нарича "фабрика на смъртта". По думите на Власова тя е била бита, многократно изнасилвана с особена жестокост, а зъбите ѝ са били изпилвани с пила. В открит съдебен процес тя дава подробен разказ за изтезанията и палачите, като назовава имената им. Съдията Олег Черепов обаче не разпоредил да се проверят показанията ѝ, не постановил частно решение за нарушение на закона, а само изяснил дали Власова се е оплакала в полицията. Чудя се как би могла да го направи, седейки в камера за мъчения без никаква комуникация с външния свят.

Виктория Рощина
Следва много тежък, лично за мен, епизод в това видео. Моята лична трагедия и трагедията на редакцията на новия вестник е смъртта на украинската журналистка Виктория Рощина. Опитвахме се да й помогне, доколкото ни позволяваха силите. Тя беше в плен в продължение на една година. Няма публична информация да й е било повдигнато обвинение. Протестираше с гладни стачки, беше отслабнала неимоверно. Какво са правили с нея в мазетата на Донецк и в следствения арест в Таганрог, няма да ви разказвам тук. Почти изтощена, тя научила, че е включена в списъка за размяна. Обменът, този, който е бил планиран за септември 2024 г., и се е състоял, но само че без нея. От 30 август, 2 седмици преди обмена, е последният път, когато са й дали възможност да говори с баща си. Разговаряла с него, той я помолил да не продължава с гладната си стачка. Тя му казала, че се подготвя за размяната и че скоро ще се видят. Какво се е случило между 30 август и 16 септември? Не знаем. Тя просто изчезна. Не е била в списъка на тези, които са били разменени. След това не са освободили тялото ѝ много дълго време, много месеци. Върнаха го след пет месеца, около 150 дни. По някаква причина, преди да бъде предадено тялото ѝ, на Виктория Рошина са били отстранени част от вътрешните ѝ органи. Мисля, че дори след смъртта на Рощина тялото ѝ, преминало през ужасни мъчения и страдания, се е превърнало в носител на информация.

Върнете цивилните!
Хиляди украински затворници и стотици такива, които могат да бъдат наречени "incommunicado", т.е. хора, за които не знаем почти нищо, освен че са някъде. Хора без имена. С тях могат да правят каквото си поискат и те (руснаците, бел. ред.) правят каквото си поискат. Стоновете са из цяла Русия, от Кострома до Таганрог. Когато ми говорят за провала на украинско-руските преговори в Истанбул, искам да благодаря на всички, които организираха тези преговори, и от едната, и от другата, и от третата страна, на всички, които се опитаха да установят преговорен процес, защото през следващите няколко дни по хиляда души от всяка страна ще се върнат у дома. Обратно към границите на човечеството. Хиляда военнопленници. Военнопленници. И честно казано, за мен това е много по-важно от всички разговори за международно признати държавни граници в момента. Но става дума за военнопленници.

И аз се обръщам към президентите на Русия и Украйна: господа президенти, вашите преговори ще продължат, преговорите на вашите делегации ще продължат. Моля, разменете си взаимно цивилните граждани, поддръжници на руския мир, които се намират в Украйна, в замяна на тези, които се намиращите се в руските затвори и лагери противници на войната. Е, досега не е имало практика на взаимна размяна или освобождаване на цивилни лица за цивилни лица, но трябва да започнем и това. Да ги върнем, докато са живи.

И започнете с тийнейджърите, жените, болните, тези, чиито деца са у дома. Е, с военните успяхте, научихте се да прехвърляте телата на загиналите войници от двете страни. Силно се надявам, че взаимното освобождаване, амнистията, помилването, размяната, както искате го наречете, на цивилни граждани, тази стъпка също ще приближи дългоочаквания мир.

Момичето
Добре, да се върнем към палачите. Наистина е трудно да се разкаже и останалата част от историята. Аз познавам тази история много добре. Писахме за такива случаи, след това един нов вестник, наши колеги, се занимаваха с нея от няколко месеца и ние се опитваме да разкажем историята й възможно най-подробно. Но няма да кажа името на момичето, не мога, няма да я наричам и с измислено име. Ще кажа само "момичето". През 2023 г. момичето е настанено в център за задържане. Неизвестен, както обикновено, в канал на Telegram, разбира се, както обикновено, незабелязан от всемогъщата ФСБ, поискал от момичето да запали петарда (фойерверк) и да публикува видеоклип с палежа. Момичето отрязало една трета от новогодишния фойерверки то го запалило. Не е наранило никого, нищо не се е запалило, не е сложило фойерверка никъде. Заради това момичето е хвърлено в центъра за задържане.

Съкилийниците на момичето са подбрани с особено внимание. Те са измъчвали, наказвали и изтезавали 14-годишното дете. Те многократно са изнасилвали 14-годишното момиче с различни предмети. Насилвали я, принуждавали я да се самоубие. Всичко това било наблюдавано от служителите на центъра за предварително задържане. В килията, в която момичето е било подложено на унищожение, е била инсталирана система за видеонаблюдение. След опита за самоубийство момичето е изпратено в психиатрична болница. Там майка ѝ можела да дойде да я види. Момичето имало един въпрос - когато майка ѝ дошла при нея за първи път, момичето попитало: Мамо, защо ми причиняват това?

По време на Нюрнбергския процес било научено едно забележително нещо - наказващите никога не пускали жертвите си. Те внимателно следяли съдбата им, никога не ги оставяли сами. Няма да повярвате! Но съвсем наскоро съдия от съда в Балакшиха прехвърли момичето от психиатричната клиника обратно в килията му, когато то беше хвърлено в каземата. Тя е само на 14 години. Това са хора, които имат деца, тийнейджъри, погледнете ги в момента. Влезте в стаята, където те седят пред компютъра, и си представете мъките на това дете в Подмосковието. Забравих да ви кажа. Следователят по делото на момичето, името му е Дмитрий Тараканов, стана най-добрият следовател на Следствения комитет на Руската федерация в Московска област. От две години той води това дело, от две години това момиче е негова закуска.

Максим Иванников
А това е писмо от Максим Иванников, бивш военен от Чита, който е осъден на 15 години за държавна измяна. Ето как той описва работата на следствието с него. "Хвърлиха ме на пода, двама-трима ме притиснаха отгоре и започнаха мъченията. Всичко в главата ми се обърна с главата надолу, всичко се обърка. Когато ми свалиха панталоните и гащите, през ума ми мина лоша мисъл, но тя се оказа по-лоша. Електродите бяха свързани към скротума ми и тогава изревах така, както никога през живота си не бях изревал. Никога не бях изпитвал подобна болка през всичките си 37 години. Бях готов да призная всичко, за да изчезне този кошмар".

Наистина, разбирам колко е трудно да слушаш всичко това и как ти се иска да го изключиш 15 секунди след като започнеш да го гледаш в YouTube и да не знаеш.

Фашизъм
Ами наистина, създава се такова впечатление, че скоро в нашата страна ще започнат да празнуват Деня на палача, ще се поздравяваме с този празник, ще слагаме парадна униформа. След победата над фашизма през 1945 г. на Парада на победата са заснети знаменити кадри, известни на целия свят. Знамената на фашистките полкове са хвърлени под стените на Кремъл от победилите войници. Навести ме ужасната мисъл, че някой иска да превърти този филм в обратна посока. Жестокостта и склонността към насилие са заразни и неслучайно палачите носят маски. В цялата страна сега издигат паметници и на Сталин. Това е самосталинизация. Те искат да наказват, да наказват, да наказват, да наказват. Това е самофашизация.

Слушах, както много от нас, речта на нашия президент по случай Деня на победата на 9 май. След това слушах отново, след това отново, след това отново и, честно казано, не можех да повярвам на ушите си. Слушах няколко пъти. И така, нито веднъж в речта на президента на Русия не се споменаваше победата над фашизма. Започнахме да гледаме предишните речи в редакцията. През първите години от управлението на Владимир Путин - от 2000 до 2013 г. - в речите на президента на Парада на победата винаги имаше думи за фашизма. А от 2014 г. тази дума започва да изчезва, а от 2020 г. изобщо няма да чуете думата фашизъм.

Ето и няколко думи за нацизма. Цитат от Путин: "Русия е била и ще бъде неразрушима бариера пред нацизма, русофобията и антисемитизма". И фашизмът вече не се споменава. Това означава нещо, нали? Означава ли, че любовта на сегашния популярен идеолог Дугин към фашизма наистина се превръща в идеология? Като че ли самото учение е добро, просто Хитлер е бил лош фашист? Но аз знам със сигурност, че парадът на 9 май 1945 г. е бил в чест на победата над фашизма и е трябвало да гарантира, че фашизмът няма да се върне. Сега, когато всички говорят за заплахата от световна война, някой трябва да оплюе цялата тази геополитика и всеки ден да напомня само за съдбата на момичето, измъчвано в центъра за задържане. Нима хората, които измъчват едно дете в затвора, могат да изградят справедлив мир и ред? Ето как този многополюсен и разнополюсен свят е свързан с една конкретна килия в затвора в Московска област, където е измъчвано момиче, защото хора, които измъчват момиче, не могат да изградят справедлив световен ред.

Алексей Горинов. Туберкулоза
Е, когато вече записвахме този видеоклип, в редакцията ни съобщиха, че Алексей Горинов е открит с туберкулоза веднага след прехвърлянето му в затвора отново. Необходимо ли е да обясняваме какво означава това?
Моля, направете размяна на граждански лица, които са в затворите!