Европа се готви за продължителна война в Украйна, тъй като перспективите за бърз край на военния конфликт остават неуловими, а активната роля на Съединените щати в мирния процес е ограничена, според доклад в The New York Times.
Според изданието, Вашингтон в момента е фокусиран върху други области, по-специално върху конфликта с Иран, което прави перспективите за дипломатическо уреждане все по-отдалечени. В резултат на това Украйна е фактически оставена сама в изтощителна война срещу Русия, без ясна представа кога и как може да приключи тя. Нито една от страните няма решаващо предимство, а вероятността за постигане на мир без активно участие на САЩ и натиск върху Москва изглежда изключително ниска.
В същото време експертите отбелязват, че Доналд Тръмп показва малка готовност да увеличи натиска върху Русия. Освен това, в момента няма посредник, способен да замести Съединените щати в преговорите и да окаже значително влияние върху двете страни.
Анализаторът Джеймс Шер отбелязва, че повече от година след обещанията за бързо прекратяване на войната, ситуацията по същество се е върнала в изходна точка. Според него в Европа нараства признанието, че целите на Украйна и Русия са фундаментално несъвместими и единственият рационален път е да се продължи подкрепата на Киев и да се предотврати победата на Москва.
Той също така смята, че Володимир Зеленски значително е намалил очакванията си относно евентуална подкрепа от Тръмп. В самата Украйна, казва той, преобладаващото мнение е, че изходът от войната ще бъде решен на бойното поле, ако изобщо се реши. Както заяви германският министър на отбраната Борис Писториус, Русия първоначално не е приела преговорите сериозно, което прави продължаващата подкрепа за Украйна още по-важна.
В този контекст решението на ЕС да предостави на Киев заем от 90 милиарда евро беше сигнал за дългосрочен ангажимент на Европа, особено на фона на намаляващата активност на САЩ и засилващите се атаки срещу украинската инфраструктура. Освен това европейските страни наложиха нови санкции срещу Русия, засягайки икономиката и износа на петрол, включително т. нар. "сенчест флот".
В същото време източници в Брюксел отбелязват, че Европа очаква Владимир Путин да преразгледа позицията си с течение на времето. Признава се обаче, че Кремъл предпочита да води диалог с Вашингтон, отколкото с европейските столици.
Според Александър Габуев, ръководител на Центъра за Русия и Евразия "Карнеги", Украйна разполага с ресурсите да продължи съпротивата си и не е задължена да се съгласи на споразумение "на всяка цена" в скоро време. На фронтовата линия украинските сили удържат позициите си, докато Русия понася значителни загуби за сметка на ограничени печалби.
Както обаче подчертава експертът Клаудия Майор, Европа все още няма ясно разбиране как да постигне украинска победа. Според нея акцентът е по-скоро върху сдържането: подкрепата на Украйна, докато ситуацията в Русия не се промени, било то политически или икономически. Този подход обаче едва ли е пълноценна стратегия. В крайна сметка, въпреки някои украински успехи и нарастващата подкрепа от Европа, войната продължава, а перспективите за прекратяване на огъня или мирно споразумение остават далечни.