Анализаторите смятат, че Кремъл не вижда причина да променя стратегията си, въпреки нарастващия натиск върху руската икономика и общество. Украинските удари по руски петролни рафинерии, военни обекти и дори Москва все повече карат Русия да усеща войната на собствена земя. Въпреки натиска обаче, руският президент Владимир Путин демонстрира, че няма намерение да ограничава военните операции, според The New York Times. Мащабната атака на Русия срещу Киев е поредното доказателство за това. В четвъртък руските сили изстреляха балистични ракети и атакуваха дронове по украинската столица. Най-малко 18 души бяха убити при обстрела. Анализаторите смятат, че този удар е не само поредна атака срещу украински градове, но и сигнал, че Кремъл няма намерение да се поддава на натиск. През последните седмици Украйна значително разшири възможностите си за удари на далечен обсег. Руски петролни рафинерии, военна инфраструктура и дори Москва бяха подложени на атаки. Тези операции вече имат забележими последици. В Русия се задава недостиг на гориво, докато окупираният Крим изпитва проблеми с електрозахранването, недостиг на гориво и недостиг на вода поради украинските удари по логистиката. Междувременно руското общество все повече усеща последиците от войната. Икономическите перспективи се влошават, данъчната тежест нараства, ограниченията за интернет се затягат, а конфликтът вече е по-дълъг от Първата световна война.
Путин се зарича да продължи войната
След няколко дни мълчание, Владимир Путин коментира ситуацията в интервю за държавни медии. Той призна недостига на гориво и обеща да увеличи производството на системи за противовъздушна отбрана, но същевременно ясно заяви, че няма намерение да променя курса. Путин също така твърди, че Украйна уж преживява сериозна кадрова криза: "Като се има предвид катастрофалният недостиг на персонал, украинските въоръжени сили очевидно вярват, че това може да бъде тяхното спасение. Но спасяването на режима в Киев не е част от нашите планове".
Анализатори: Путин все още не е готов да промени позицията си
Александър Габуев, директор на Центъра "Карнеги Русия-Евразия", смята, че натискът от Украйна наистина усложнява ситуацията за Кремъл, но шансовете за бърза промяна в политиката са малки. "Шансовете ситуацията да се обърне срещу Путин са само няколко десетки процента", каза той. Според анализатора, украинските удари правят подобно развитие по-вероятно, но все още не е най-реалистичният сценарий: "Натискът от Украйна го прави по-вероятно, но не мисля, че е най-вероятният сценарий. Най-вероятният сценарий е всичко това просто да продължи с големи разрушения и голям брой смъртни случаи от двете страни". Коментирайки изявленията на Путин за ситуацията на фронта, Габуев беше още по-остър. "Той или е дезинформиран, или лъже, или е и двете. Но това няма значение, защото той изглежда упорит по този въпрос. Не мисля, че има нещо, което да показва промяна в този момент", добави експертът.
Какво би могло да принуди Кремъл да преосмисли стратегията си?
Според анализатори ключовият фактор ще бъде колко ефективно Украйна може да продължи да нанася удари по руската военна промишленост, логистика и снабдителни съоръжения. Щефан Майстер, експерт в Германския съвет за външни отношения, отбелязва, че украинската кампания вече принуждава Кремъл да харчи все повече ресурси за защита на собствената си територия и подкопава доверието на руснаците в способността на правителството да спечели войната. "Въпросът е: какво ще промени мнението на Путин? Кога съотношението цена-полза наистина ще започне да се променя коренно? Това е въпрос, който си задаваме от години", отбеляза Майстер. Дори той обаче се съмнява, че руският президент доброволно ще се откаже от войната: "Що се отнася до Путин, съмнявам се, че ще спре".