Проектът за руски газов хъб в Турция е обявен за неуспешен и прекратен

Амбициозният проект на Владимир Путин за създаване на "газов хъб" в "приятелска" Турция, който щеше да отвори отново вратите на "Газпром" към европейския и световния пазар, завърши с провал. След няколко години на преговори с Турция и вътрешни дискусии, "Газпром" реши да се откаже от проекта, признавайки го за непрактичен, съобщава Bloomberg, позовавайки се на източници, близки до компанията.

Путин излезе с идеята за създаване на "газов хъб" в Турция през октомври 2022 г., малко след като взривяването на "Северен поток" прекъсна основния канал за износ на газ към ЕС. Путин предложи на Реджеп Ердоган да се положат още тръби под Черно море и да се транспортират 55 млрд. куб. метра газ годишно към Турция и след това към Европа, за да се компенсира напълно капацитетът на "Северен поток".

"Газпром" обаче веднага е сметнал идеята за нереалистична, твърдят източниците на Bloomberg, цитирани от The Moscow Times. Първо, в Турция няма тръбопроводи с достатъчен капацитет за транспортиране на газ към ЕС и поради това "хъбът" на Путин не би могъл да се превърне в пълноценна борса, на която да се определя цената на газа.

Освен това имаше разногласия относно схемата за управление на проекта: Анкара предлагаше на "Газпром" само ролята на доставчик, докато тя искаше сама да се занимава с продажбата на газ. Руската компания е искала по-голям контрол, твърдят източниците на Bloomberg. Освен това Ердоган е поискал допълнителни отстъпки за руския газ и е свързал въпроса с бъдещето на хъба.

Въпреки че руски официални лица увериха Путин, че одобрението на хъба ще отнеме само няколко месеца, преговорите започнаха да се проточват и скоро стигнаха до задънена улица. Топ мениджърите на "Газпром" отдавна са спрели да обсъждат проекта както на вътрешни срещи, така и с държавни служители, твърдят източници на Bloomberg.

След като загуби европейския газов пазар, който преди войната носеше месечни приходи от 8 млрд. долара, "Газпром" отчаяно търси нови клиенти за своя газ. Но досега усилията са напразни. Преговорите за изграждане на втори газопровод до Китай, които продължиха почти 10 години, не доведоха до нищо. Според "Файненшъл таймс" препъни камъкът е бил цената на газа: Пекин е поискал тя да бъде намалена до нивото на руския вътрешен пазар, т.е. около 60 долара за хиляда кубически метра. Това е четири пъти по-евтино, отколкото руският газ струва на Китай в момента - 247 долара за хиляда кубически метра по газопровода "Силата на Сибир-1". Китай смята, че алтернативният проект - тръбопровод за 45 млрд. куб. м през Монголия - е "твърде скъп".

Останал без доставки за Европа, "Газпром" загуби две трети от износа си на газ: през 2023 г. той продаде 69 милиарда кубически метра газ за т.н. "далечна" (минимум количества от 1985 г. насам), а миналата година продаде 81 милиарда кубически метра. Преди войната износът на газ на компанията е достигал 200 милиарда кубически метра. Нетната загуба на "Газпром" през 2023 г. е рекордна в историята на компанията - 629 млрд. рубли. В края на миналата година компанията отчита печалба, но газовият ѝ бизнес остава в дълбок дефицит - загубите възлизат на повече от 1 трилион рубли, според докладите на RAS.