
Александър Кочетков, журналист
Фейсбук
Честно казано, не разбирам защо недоимпериализираната държава не успява да изстреля междуконтиненталната ракета "Ярс". Този мобилен стратегически комплекс не е нов, той е модернизация на комплекса "Топол-М". Той беше приет на въоръжение в края на 2009 г. Предназначен е за бърз ядрен удар в отговор на нападение.
През 2023 г. са извършени две изстрелвания на "Ярс", като и двете експертите считат за неуспешни, тъй като ракетата се отклонява значително от изчислената траектория. Но тя все пак беше изстреляна! И сега наличната информация сочи, че изстрелването или изобщо не се е състояло, или е било неуспешно, когато ракетата е напуснала контейнера (въпреки че няма сателитни снимки за това).
Кремъл не би могъл просто да промени решението си и да отмени обявеното изстрелване на "Ярс", за да не дразни Доналд Тръмп преди телефонния разговор с Путин. Защото логиката е точно обратната: да демонстрира ядрената си мощ, да сплаши всички и след това да ги изнудва, за да поиска това, което иска. Русия е наследила тази агресивна логика от СССР.
Веригата от събития предизвиква размисъл. Отначало псевдоимперията заплашваше да удари Украйна с "Орешник". Съответно тя затвори небето над полигона Капустин Яр и информира САЩ за тестовете (помните ли как американското посолство предупреди за възможни удари с мощни ракети?) Но "Орешник" не беше изстрелян, което е напълно разбираемо: този продукт е своеобразно творение на Франкенщайн, съставен от части на различни ракети, което не допринася за надеждността. И като цяло разработката изглежда груба. Ето защо "Орешник" просто не може да бъде готов навреме за демонстрационен пуск.
Но Ярс е на бойна служба от почти 15 години - пътува по черни пътища в тайгата. Заедно с ракетите на подводниците той е гръбнакът на руския ядрен противоракетен щит. Затова трябва да бъде изстрелвана по всяко време, мигновено и много надеждно.
Има два варианта за обяснение на ракетната импотентност на Кремъл. Или реалното състояние на руските ракетно-ядрени оръжия е просто катастрофално и те са се превърнали в поредната имитация на могъществото на недоразвитата империя на Путин. Или пък някъде в руската ракетна промишленост на ниво изпълнители има смелчаци, които толкова не обичат режима на Путин, че саботират изключително важни за него процеси.