Ръководителят на Fire Point Щилерман: "САЩ се опитват да спасят Руската империя за пети път"

Денис Щилерман, ръководител на украинската оръжейна компания Fire Point (която произвежда украински далекобойни дронове, крилати и балистични ракети), коментирайки последните действия на администрацията на Доналд Тръмп срещу Украйна, които включват ограничения върху използването на Starlink от украинските военни и непредоставяне на предупредителна информация за руски ракетни изстрелвания, смята, че Съединените щати в момента "се опитват да спасят Руската империя за пети път". Той написа това на своята страница в социалната мрежа X (бивш Twitter). Щилерман отбелязва, че през последния век на Съединените щати многократно е даван шанс да сложат окончателен край на руския империализъм, но те не са успели да се възползват от него.

Зараз ми, є свідками того як Сполучені Штати Америки в п'яте намагаються врятувати російську імперію. Сподіваюсь цього разу у них нічого не вийде і хочу нагадати про попередні чотири випадки. За останні сто з гаком років США неодноразово отримували шанс назавжди покінчити з російським імперіалізмом. Але жодного разу не скористалися такою можливістю. Перший шанс з’явився у 1919 році, коли Вільям Булліт привіз із Петрограда пропозицію Леніна щодо припинення вогню та фіксації кордонів у їхньому тодішньому стані. Фактично йшлося про розділення Росії на п’ять або більше суверенних держав. Вудро Вільсон чомусь не знайшов часу навіть відповісти на таку пропозицію. Ба більше, славнозвісні «Чотирнадцять пунктів Вільсона», у яких він виклав своє бачення міжнародного устрою після Першої світової війни, попри всі обіцянки, так і не були втілені в життя. Уже тоді було зрозуміло, що умови Версальського мирного договору підштовхнуть Німеччину та Росію в обійми одна одної, а нова світова війна стане практично неминучою. Булліт недвозначно продемонстрував своє ставлення до такої політики, пішовши з Державного департаменту на знак протесту. Другий шанс виник під час Другої світової війни, коли США почали допомагати СРСР, постачаючи озброєння, боєприпаси, продовольство, транспорт та амуніцію за програмою ленд-лізу. Ця допомога кардинально вплинула на перебіг війни та стала одним із визначальних чинників перемоги СРСР над нацистською Німеччиною. Маючи настільки вигідні переговорні позиції, американський уряд із незрозумілих причин не домігся жодних письмових гарантій від СРСР, що населенню звільнених європейських територій не нав’язуватимуть злочинну комуністичну ідеологію. Ба більше, у той момент Вашингтон міг вимагати від Сталіна навіть пом’якшення внутрішньої політики СРСР. Це могло суттєво вплинути на долю народів, поневолених комуністичним режимом у складі радянської держави. Але Рузвельт нічого не зробив у цьому напрямку. Сьогодні ми значно краще розуміємо можливі причини. Як стверджують дослідники, адміністрація Франкліна Рузвельта була буквально нашпигована сталінськими агентами. Зокрема, агентом НКВС був Алджер Гісс, людина, яка вела й організовувала переговори з СРСР. Також він був одним із найбільш довірених чиновників, керівником Офісу спеціальних політичних зв’язків, якому Рузвельт доручив роботу над створенням ООН. Рузвельт задовольнився розмитими обіцянками Сталіна, що у своїй зоні впливу той не застосовуватиме терористичних методів. Сталін укотре обдурив американське керівництво, не дотримавшись жодних обіцянок. У результаті близько 140 мільйонів європейців на десятиліття опинилися в пеклі радянської диктатури. Третій шанс з’явився у 1991 році, коли СРСР остаточно розвалився. У той момент Сполучені Штати мали всі можливості підтримувати необхідні демократичні перетворення в Росії аж до її повної деімперіалізації. Натомість із незрозумілих причин було проігноровано попередження Рональда Рейгана про «імперію зла». Не були враховані й історичні уроки, зокрема «Довга телеграма» Джорджа Кеннана, у якій він детально описав природу радянської системи та фундаментальні проблеми співпраці з нею. Нагадаю, що Вільям Булліт і Джордж Кеннан чудово вивчили Росію, спілкуючись із тодішньою інтелектуальною елітою СРСР. Цікавий факт: Булліт і Кеннан товаришували з Булгаковим, і їх вважають прообразами Воланда та Коров’єва у романі «Майстер і Маргарита». Попри теплі особисті стосунки Булліта зі Сталіним та іншими радянськими керівниками, він інформував Вашингтон про справжню, страхітливу сутність радянського режиму. Але замість того, щоб скористатися історичним шансом і остаточно покінчити з російським імперіалізмом, США фактично підтримали аферу із захопленням Росією місця СРСР в ООН. Тим самим Вашингтон продемонстрував готовність і надалі потурати імперським амбіціям кремлівських правителів. А знехтувавши можливістю глобальної денуклеаризації Росії, Сполучені Штати допустили концентрацію всього радянського ядерного арсеналу в одних руках. Зрештою, у руках божевільного негідника, який сьогодні погрожує цим арсеналом усьому світу. Четвертий шанс з’явився у червні 2023 року, під час заколоту Євгена Пригожина. Тоді Росія опинилася перед однією з найсерйозніших внутрішніх криз за весь час правління Путіна. Озброєні підрозділи «Вагнера» захопили Ростов-на-Дону та рушили на Москву. Російська військова і політична система продемонструвала свою вразливість, а путінська вертикаль влади, яка роками здавалася непохитною, почала буквально розсипатися на очах. Для України це був надзвичайно важливий момент. Російське керівництво було зайняте власним виживанням, частина військових ресурсів відволікалася на внутрішню кризу, а невизначеність у Москві створювала можливість суттєво змінити ситуацію на фронті. Але замість того, щоб максимально скористатися слабкістю ворога, ми знову зіткнулися з американським страхом перед розвалом Росії. Нас фактично тримали за руки. У момент, коли необхідно було дати Україні всі можливості для наступу, щоб зрушити лінію фронту, ми залишалися обмеженими у своїх діях. Знову лунали розмови про неприпустимість ескалації, ризики дестабілізації Росії та небезпеку втрати контролю над її ядерним арсеналом. Поки російська влада намагалася врятувати саму себе, у Вашингтоні більше переймалися наслідками можливого падіння Путіна, ніж можливістю завдати стратегічної поразки державі, яка розв’язала найбільшу війну в Європі з часів Другої світової. Зрештою Путін пережив заколот, відновив контроль над ситуацією та продовжив війну проти України. Чотири історичні можливості. Чотири різні американські адміністрації. І щоразу, коли виникав шанс остаточно зруйнувати російську імперську систему, у Вашингтоні знаходилися причини цього не робити. І тепер ми ризикуємо побачити це вп’яте. Знову за рахунок України. Знову ціною життів українців. І знову заради порятунку імперії, яка щоразу після такого порятунку починає нові війни.

— Denys Shtilierman (@DenShtilierman) October 14, 2026

Първата възможност възниква през 1919 г., когато Уилям Булит донася предложението на Ленин от Петроград за прекратяване на огъня и фиксиране на границите такива, каквито са били тогава. На практика това предлага разделяне на Русия на пет или повече суверенни държави. "Удроу Уилсън, по някаква причина, дори не намери време да отговори на това предложение. Нещо повече, известните "Четиринадесет точки" на Уилсън, в които той очертава визията си за международен ред след Първата световна война, въпреки всички обещания, никога не бяха изпълнени. Още тогава беше ясно, че условията на Версайския мирен договор ще тласнат Германия и Русия в прегръдките една на друга, правейки нова световна война практически неизбежна. Булит ясно изрази позицията си по подобна политика, като подаде оставка от Държавния департамент в знак на протест", пише авторът.

Втори шанс се появи по време на Втората световна война, когато Съединените щати започнаха да помагат на СССР, като доставяха оръжие, боеприпаси, храна, транспорт и провизии чрез програмата Lend-Lease. Тази помощ оказа драматично влияние върху хода на войната и се превърна в един от определящите фактори за победата на СССР над нацистка Германия. "Имайки такава изгодна преговорна позиция, американското правителство, по неизвестни причини, не успя да получи никакви писмени гаранции от СССР, че престъпната комунистическа идеология няма да бъде наложена на населението на освободените европейски територии. Нещо повече, в този момент Вашингтон дори можеше да поиска от Сталин да смекчи вътрешната политика на СССР. Това би могло значително да повлияе на съдбата на поробените от комунистическия режим народи в рамките на съветската държава. Но Рузвелт не направи нищо в тази насока. Днес разбираме възможните причини много по-добре.

Според изследователите администрацията на Франклин Рузвелт буквално е била пълна с агенти на Сталин. По-специално, Алджър Хис, човекът, който е ръководил и организирал преговорите със СССР, е бил агент на НКВД. Освен това той е бил един от най-доверените служители, ръководителят на Службата за специални политически връзки, на когото Рузвелт е поверил създаването на ООН. Рузвелт е бил доволен от смътните обещания на Сталин, че няма да използва терористични методи в зоната си на влияние. Сталин за пореден път е измамил американското ръководство,"без да спази нито едно обещание. В резултат на това приблизително 140 милиона европейци се озоваха в ада на съветската диктатура в продължение на десетилетия", отбелязва ръководителят на Fire Point.

Разпадането на СССР

Трети шанс се появи през 1991 г., когато СССР окончателно се разпадна. "В този момент Съединените щати имаха всички възможности да подкрепят необходимите демократични реформи в Русия, чак до пълната ѝ деимпериализация. Вместо това, по неизвестни причини, те игнорираха предупреждението на Роналд Рейгън за "империята на злото". Историческите уроци също бяха пренебрегнати, по-специално "Дългата телеграма" на Джордж Кенън, в която той подробно описа същността на съветската система и фундаменталните проблеми на сътрудничеството с нея. Нека ви напомня, че Уилям Булит и Джордж Кенън са изучавали добре Русия, общувайки с тогавашния интелектуален елит на СССР. Интересен факт: Булит и Кенън са били приятели с Булгаков и се смятат за прототипи на Воланд и Коровиев в романа "Майсторът и Маргарита". Въпреки топлите лични отношения на Булит със Сталин и други съветски лидери, той информира Вашингтон за истинската, ужасяваща природа на съветския режим. Но вместо да се възползват от историческата възможност най-накрая да сложат край на руския империализъм, Съединените щати ефективно подкрепиха измамата с превземането на мястото на СССР в ООН от Русия. По този начин Вашингтон демонстрира готовността си да продължи да угажда на имперските амбиции на кремълските управници. И като пренебрегнаха възможността за глобална денуклеаризация на Русия, Съединените щати позволиха концентрацията на целия съветски ядрен арсенал в едни ръце. В крайна сметка, в ръцете на луд, който днес заплашва целия свят с този арсенал", заявява авторът. Бунтът на Пригожин.

Четвъртият шанс възникна през юни 2023 г., по време на бунта на Евгений Пригожин. "Тогава Русия се изправи пред една от най-сериозните вътрешни кризи през цялото управление на Путин." Въоръжените части на Вагнер превзеха Ростов на Дон и настъпиха към Москва. 

Руската военна и политическа система демонстрира своята уязвимост, а вертикалната структура на властта на Путин, която години наред изглеждаше непоклатима, започна да се разпада пред очите ни. Това беше решаващ момент за Украйна. Руското ръководство беше заето със собственото си оцеляване, част от военните ресурси бяха пренасочени към вътрешната криза, а несигурността в Москва създаде възможност за значително изменение на ситуацията на фронта. Но вместо да се възползваме максимално от слабостта на врага, ние отново се сблъскахме с американския страх от разпадането на Русия. На практика бяхме възпрепятствани. В момент, когато беше изключително важно да се предостави на Украйна всяка офанзивна възможност за изместване на фронтовата линия, действията ни останаха ограничени. Подновено се заговори за недопустимостта на ескалацията, рисковете от дестабилизиране на Русия и опасността от загуба на контрол над ядрения си арсенал. Докато руското правителство се опитваше да се спаси, Вашингтон беше по-загрижен за последствията от евентуалното падане на Путин, отколкото за възможността да нанесе стратегическо поражение на държавата, която разгърна най-голямата война в Европа след Втората световна война. "В крайна сметка Путин оцеля след бунта, възвърна контрола над ситуацията и продължи войната срещу Украйна", се посочва в доклада. Така Съединените щати имаха няколко исторически възможности, но всеки път, когато се появяваше шансът окончателно да унищожат руската имперска система, Вашингтон намираше причини да не го направи.

"И сега рискуваме да видим това да се случва за пети път. Отново за сметка на Украйна. Отново за сметка на украинските животи. И отново в името на спасяването на империя, която след всяко подобно спасяване започва нови войни", заключава Щилерман.