На 25 декември руското Министерство на отбраната съобщи, че неговите стратегически бомбардировачи са извършили планов полет близо до границите на скандинавските страни. Това са стратегически бомбардировачи Ту-95МС, способни да носят ядрени оръжия. FREEДОМ разследва защо руските бомбардировачи маневрират близо до границите на НАТО.
Руски пропагандисти твърдят, че полетите на стратегически бомбардировачи близо до западните граници на Русия е извършен в съответствие с международните правила за въздушно пространство. В същото време те не крият факта, че тези инциденти е пореден пример за демонстрация на сила, насочена към сплашване на страните от НАТО, отбеляза Центърът за противодействие на дезинформацията (ЦБД) към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна.
"Въпреки че руските представители постоянно настояват, че Русия няма "планове за атака срещу Европа", в действителност Кремъл систематично прибягва до заплахи и откровено сплашване. С подобни действия Москва се опитва да повлияе на обществените настроения в европейските страни и да убеди съюзниците си да не помагат на Украйна", отбеляза ЦБД.
Датата, избрана за подобна кампания за сплашване, не е случайна. На 25 декември, когато християните в Европа празнуват Коледа, руски бомбардировачи Ту-95МС, способни да носят ядрени оръжия, прелетяха над неутралните води на Норвежко и Баренцово море. Между другото, това са същите самолети, които страната-агресор използва за масирани удари срещу украински градове. Полетът продължи над седем часа. Руските ракетоносци бяха ескортирани от изтребители Су-33. В отговор НАТО вдигна в действие своите военновъздушни сили, за да ги прехване.
Според руското Министерство на отбраната руските самолети са изпълнявали рутинна мисия. Експертите обаче смятат, че използването на самолети от ядрената триада е опит за оказване на натиск върху Запада. Същата нощ полските ВВС също вдигнаха в действие изтребители. Инцидентът беше предизвикан от руски разузнавателен самолет, прелитащ над Балтийско море близо до полската граница, както и от нахлуването на балони с горещ въздух от Беларус на полска територия.
"Още една напрегната нощ за оперативните служби на полските въоръжени сили. Всички провокации, както на балтийското крайбрежие, така и на границата с Беларус, бяха напълно под контрол. Благодаря на нашите близо 20 000 войници, които следят за сигурността ни по време на празниците и, както виждате, го правят изключително ефективно", написа полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш в социалните мрежи.
През септември 2025 г. НАТО вдигна в действие изтребители заради руски разузнавателен самолет над Балтийско море. Същия месец руски МиГ-31 нарушиха въздушното пространство на Естония. Беларус остава активен съучастник в руски хибридни провокации. През 2025 г. от нейна територия към Литва бяха изстреляни най-малко 500 балона, превозващи контрабандни цигари. Поради подобен саботаж в страната петнадесет пъти са налагани временни ограничения на въздушното пространство. Това не са еднократни действия, а по-скоро системна политика на Путин.
НАТО е следващата цел на Кремъл, според генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Според него, за да се предотврати разпалването на нова война от руския диктатор, държавите-членки на блока трябва да увеличат разходите си за отбрана и да укрепят максимално Украйна. Партньорите на Киев трябва да предоставят на Украйна надеждни и ефективни гаранции за сигурност. Тези гаранции ще гарантират, че Москва няма да прибегне до по-нататъшна агресия. "Тук има три нива. Първото са украинските въоръжени сили. Те трябва да са в отлично състояние. Второто ниво е "коалицията на желаещите", водена от Франция и Великобритания, с участието на Германия и други държави. Тази коалиция ще осигури всичко необходимо, за да се гарантира, че Путин не смее да направи нещо подобно отново. И третото ниво са Съединените щати. Американският президент заяви през август, че иска да участва, и сега работим за обединяването на трите елемента", подчерта Рюте в интервю за Bild. Генералният секретар увери, че Съединените щати напълно подкрепят НАТО и неговите съюзници в Европа.
Междувременно страните от ЕС продължават да укрепват отбраната си. Това се отнася преди всичко за съседите на страната агресор. На 27 декември Литва официално завърши процеса на оттегляне от Отавската конвенция, която забранява използването, складирането и производството на противопехотни мини. Литовското министерство на отбраната обяви готовността си да започне преговори за придобиване или производство на тези оръжия. През март 2025 г. министрите на отбраната на Литва, Латвия, Естония и Полша издадоха съвместно изявление, призоваващо за оттегляне от конвенцията поради заплахите, които Русия представлява за регионалната сигурност. По-късно към тях се присъедини и Финландия.