The New York Times: Русия изисква НАТО да се върне към границите от 1997 г.

Русия по време на мирните преговори с Украйна и САЩ поднови своите изисквания от 2021 г., свързани с връщането на границите на НАТО от 1997 г. Това означава изтегляне на войските на Алианса, по-специално от Полша и балтийските държави, съобщава The New York Times, позовавайки се на копие от руски документ, в който са изложени изискванията на Русия.

Руският диктатор Владимир Путин изложи изискванията по време на преговорите с пратениците на президента на САЩ Доналд Тръмп в Кремъл на 12 ноември. В някои случаи той повторя позицията си по отношение на НАТО дума по дума, както през 2021 г. – два месеца преди пълномащабното нахлуване в Украйна, пише NYT.

Москва е изложила следните изисквания:

• изтегляне на войските на НАТО от страните на източния фланг, по-специално от Полша и балтийските държави;
• изключване на по-нататъшно разширяване на НАТО и на "всякаква военна дейност" в Украйна, Източна Европа, Южен Кавказ и Централна Азия;
• отказ на НАТО от споразуменията за съвместно използване на ядрено оръжие, което позволява на Европа да използва американско ядрено оръжие за своята защита;
• забрана за използването на ядрено оръжие от Франция и Великобритания за защита на други съюзници в Европа;
• прекратяване на помощта за Украйна, което включва "доставката на всякакъв вид западно оръжие, военна техника и продукция".

Някои точки от документа сочат, че Путин не само е запазил, но и е удвоил отделни изисквания след 2021 г., посочва NYT. При това в текста се посочва, че Русия ще "одобри" присъединяването на Украйна към Европейския съюз само при условие, че Киев няма да участва в общата отбранителна политика на блока.

Документът не носи никакъв подпис, а е предназначен единствено за неофициално излагане на гледните точки на едната страна. Той доказва, че след повече от 20 месеца дипломатически усилия от страна на администрацията на Тръмп Путин почти не се е отклонил от основните си цели, се посочва в статията. NYT пише, че документът отразява първоначалната позиция на Русия, а руските официални лица по време на преговорите са дали да се разбере, че Путин все още може да бъде "гъвкав", съобщават за изданието два източника, участвали в преговорите.

Но руските длъжностни лица в Абу Даби ясно са дали да се разбере, че разглеждат Студената война и оглавявания от Съветския съюз алианс, известен по онова време като Организация на Варшавския договор, като модел за това как може да изглежда Европа след края на войната в Украйна.

От четвъртък вече е официално, че Путин възнамерява да превърне исканията си към НАТО и САЩ от края на 2021 г. в основа за разширени преговори за прекратяване на агресивната му война срещу Украйна. Още от самото начало Москва представяше тази война не само като борба за "руснаците" и "руската земя", но и като част от противопоставянето със Запада. След военните неуспехи през 2022 г.

Кремъл наложи тезата, че "колективният Запад" се стреми да нанесе на Русия "стратегическо поражение" в Украйна. Тази формулировка беше повторена в четвъртък вечерта от Юрий Ушаков, съветник на Путин по външната политика, когато той обобщи последните разговори на руския президент със Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, пратениците на американския президент Доналд Тръмп.

Според Ушаков Путин е "припомнил нашата визия за основните принципи на архитектурата на неделимата сигурност, която представихме още през 2021 г. под формата на проектоспоразумения със САЩ и НАТО за гаранции за сигурност".

"Основните положения са: никакво разширяване на НАТО, никакво разполагане на оръжейни системи, които представляват заплаха за нас, в близост до руските граници, както и връщане към конфигурацията на силите на Алианса към момента на подписването на Основополагащия акт между Русия и НАТО", заяви Ушаков. Това споразумение датира от 1997 г.

Подобно искане би означавало на практика да бъдат отменени съществени последици от разширяването на НАТО през последните десетилетия. От Северна Европа, включително Швеция и Финландия, през Източна Европа с балтийските държави и Полша, до Югоизточна Европа с Румъния и България, общо 16 от 32-те членки на НАТО биха били засегнати.

Един от американските длъжностни лица е съобщил, че Стив Уиткоф и Джаред Къшнър са заявили пред руснаците, че от декември 2021 г., когато страната им е поискала сключването на нов договор за сигурност, който да прекрати по-голямата част от военната дейност на НАТО в Източна и Централна Европа, много неща са се променили.

"Фактът, че първоначалната позиция на Русия по отношение на европейската сигурност тази седмица остана практически непроменена след пет години, илюстрира мащаба на предизвикателството да се намери компромис, който да принуди Путин да прекрати войната си", посочва NYT.

Премиерът на Полша Доналд Туск заяви на 12 ноември, че "приемането на условията на Русия ще означава пряка заплаха за сигурността на Полша".

"Очевидно е, че те са неприемливи не само за Украйна, но и, преди всичко, за Европа, и, разбира се, за страни като Полша", заяви Туск в Дъблин, коментирайки исканията на Русия.

На 13 ноември германският таблоид Bild писа, че Русия изисква по време на мирните преговори Финландия да напусне НАТО, Алиансът да се откаже от базите си в балтийските държави, да ѝ бъде предоставен контрол над целия Донбас, както и "демилитаризация" на Одеса и Николаев.

Говорителят на Путин Дмитрий Песков заяви, че Русия настоява за писмени гаранции за неразширяване на НАТО на изток. Според представител на Москва Украйна и други постсъветски държави, например Армения и Република Молдова, изобщо не би трябвало да имат право на военно сътрудничество със Запада. Ушаков намекна и за допълнителни искания.

"Към този списък, който не се изчерпва с посочените от мен точки, бихме искали да добавим и някои наши актуални съображения, основани на уроците, които просто трябва да извлечем от настоящата ситуация, когато колективният Запад се обедини срещу нас и не крие, че в стремежа си да спаси киевския режим е заинтересован от стратегическо поражение на Русия", заяви той. Двустранни пактове за ненападение вместо съюзническите задължения в НАТО Как би могла да изглежда на практика тази "нова архитектура на сигурността", обясни Алексей Дробинин.

По време на форум в Москва в сряда ръководителят на отдела за външнополитическо планиране на руското външно министерство заяви, че Русия би могла да сключва двустранни пактове за ненападение с отделни държави, включително членки на НАТО, и да им предоставя "допълнителни индивидуални гаранции за сигурност".

В четвъртък закритото от руските власти след нахлуването в Украйна през 2022 г. радио "Ехото на Москва" публикува на своя уебсайт информация за "списък с възможни условия", които Русия би могла да постави за новата система за сигурност.

Според публикацията група, участваща в преговорите за прекратяване на войната, е предала този списък на "европейски партньори". Информацията не е потвърдена, но изглежда като конкретизация на позицията на Москва.

Според нея Финландия трябва да се върне към статута си отпреди присъединяването към НАТО, тоест към военно необвързване. На територията на балтийските държави не трябва да има военни бази, очевидно на техните съюзници. Украйна трябва да остане "необвързана с военни блокове", да предостави специален статут на руския език и да "демилитаризира" пристанищата на Одеса и Миколаив.

В замяна Москва заявява готовност да изтегли ядрените оръжия от Беларус и да не разполага там ракети със среден обсег, въпреки че се предполага, че подобни системи вече се намират на беларуска територия.

Русия би могла също да изтегли войските си от отцепилия се от Република Молдова регион Приднестровие, ако страната приеме статут на военно необвързана държава и бъде федерализирана. Путин очевидно разчита на допълнителен натиск от Тръмп върху европейците Путин е заявил пред Къшнър и Уиткоф, че европейците трябва да решат дали искат "война или мир в Украйна", а американците трябва да "работят" със своите съюзници.

След разговорите пратениците на Тръмп изразиха увереност, че европейски държави ще участват в следващата среща. В петък обаче говорителят на Путин охлади тези очаквания. Дмитрий Песков заяви, че първо трябва да се видят "истинско намерение и готовност" от страна на европейците да съдействат за мирния процес и едва след това може да се вземе решение за "разширен формат" на преговорите. Той не обясни по какви критерии Кремъл ще преценява наличието на такава готовност.

Очевидно Москва се надява на допълнителен американски натиск върху европейските държави. Путин е заявил пред Уиткоф и Къшнър, че желае "вечен мир". Веднага след това обаче той е потвърдил, че като бъдеща демаркационна линия би приел единствено руската "държавна граница".

Според представите му тази граница се простира до административните предели на всички анексирани територии, от които украинските защитници трябва да се изтеглят напълно. Путин продължава да отхвърля и възможността за разполагане на чуждестранни войски в Украйна.