Разследването по дела за престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, се провежда от прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник, реши парламентът с приетите на второ четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Вносител на промените е Красимир Ципов, заместник-председател на ПГ ГЕРБ. Според промени в закона, предложенията за разследващ главния прокурор трябва да бъдат направени от минимум шестима членове на ВСС, като желаещите могат и сами да се номинират.
За избран ще се смята този, който получи минимум 15 гласа. В случай, че никой от кандидатите не стигне тази бройка, на втори тур отиват двамата, получили най-много гласове. Мандатът на този прокурор ще е 5 години. "Трябва да се въведе една такава фигура, за да се изпълнят препоръките на нашите европейски партньори", заяви вносителят на промените Красимир Ципов от ГЕРБ. Филип Попов от БСП за България определи фигурата на новия разследващ прокурор като поредният "Франкенщайн" в правната наука. Той определи възможността разследващия прокурор да възлага на прокурор дейности по разследването срещу главния прокурор като "поредната бърза писта за кариерно развитие на следователите от специализираната прокуратура".
"Тази фигура е ненужна и няма да бъде ефективна", критикува Крум Зарков от БСП. Думите му бяха по повод предложението, че разследващият главния може да възлага действия на следовател от Специализираната прокуратура, а също така ако разследващият главния прокурор е възпрепятстван, то шефът на Спецпрокуратурата може да възложи действия по разследването на друг прокурор. Според Християн Митев от "Обединени патриоти" нищо особено не се случва с този текст.
Приетите разпоредби предвиждат прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник да може да възлага отделни действия по разследването на следовател от следствения отдел в специализираната прокуратура. Прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник може да откаже да образува досъдебно производство, за което следва да уведоми пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението. Отказът може да се обжалва пред специализирания наказателен съд и пред Апелативния специализиран наказателен съд, предвиждат приетите текстове.