Преждевременно приключи опитът на правосъдната министърка Надежда Йорданова да отстрани от поста му главния прокурор Иван Гешев. Край на всичко сложи самата тя със самопризнанието си още по първия пункт на внесеното в Пленума на ВСС искане, че няма нито писмени, нито други доказателства за твърденията си срещу него, съобщава Tribune.
Дебатът в кадровия орган за отстраняването на главния прокурор очаквано започна структурирано и по пунктове. Първият от тях бе този, че според твърденията на Надежда Йорданова, Гешев бил разпоредил на пресцентъра на прокуратурата да публикува извадки от СРС-та във връзка с медийно популярни случаи и такива от обществен интерес.
Оставяйки настрана факта, че по делата от обществен интерес, пресцентърът на прокуратурата не само може, но и трябва да информира гражданите, част от членовете на ВСС забелязаха, че в направеното от Йорданова искане няма никакви приложени доказателства към твърдението, че главният прокурор изобщо нещо е разпореждал на някого.
Най-важният въпрос в тази връзка дойде не от кого да е, а от обичайната поддръжничка на тезите на правосъдната министърка Атанаска Дишева, която се обърна към Йорданова с питането дали разполага с някакви писмени сведения, документи или подпис, че Гешев е разпореждал публикуването на каквато и да било информация по конкретни дела.
Отговорът от страна на Йорданова беше отрицателен и буквално нелеп. Тя допускала, че Гешев лично е разпоредил устно на ПР-ите в прокуратурата да излязат с прессъобщения и информация за точно определени производства, "изхождайки от правомощията му".
Напомнено и бе обаче, че главният прокурор, макар и отговарящ за медийната политика на цялата институция, не е този, който дава разрешения за изнасяне в публичното пространство на информация по конкретни казуси. Това, както е записано ясно в закона, е работа на наблюдаващите прокурори.
Видимо притеснена, Йорданова не можа да измисли какво още да каже, но следващите въпроси от кадровиците направиха на пух и прах цялата й теория на "антиГешев" конспирацията. Така в дебата влезе и Евгени Иванов от Прокурорската колегия, който попита как така министърката твърди, че ВСС трябва да отстрани главния прокурор за нещо, без да има документи, с които да докаже основанията за това.
"Щом нямате документ, писмено доказателство или паметна бележка, то тогава вероятно имате аудио запис на устното разпореждане на главния прокурор към пресцентъра", попита Иванов, като припомни основното правно положение – тежестта на доказване на дадено обвинение пада върху обвиняващия.
Тук дойде и моментът, в който Йорданова буквално се приключи – себе си и цялата тирада около фиксацията върху главния прокурор, като заяви: "Ако имам подобен аудио запис, това значи, че казвате, че нарушавам закона и Конституцията. Казах, че нямам доказателства…", призна си чистосърдечно и без да остави място за повече въпроси Йорданова.
"Вие сама знаете, че, ако твърдите някакви нарушения на служебни задължения, следва да посочите конкретните нормативни текстове, конкретните служебни задължения и конкретните техни нарушения. Но аз не можах да намеря доказателства за тези твърдени нарушения в искането Ви. А и Вие сама казахте, че нямате такива", обърна внимание и Калина Чапкънова.
Думите на Йорданова "нямам доказателства" обаче отекнаха достатъчно силно в пространството, а ехото им автоматично се прехвърли към всички останали т.нар. "пунктове" в искането й за отстраняването на главния прокурор. Защото нито в правото, нито в живота можеш да обвиняваш някого в каквито и да било грехове, без да имаш доказателства. Колкото и да искаш друг да бъде сложен на негово място.