Погребват Алексей Петров

Днес ще се състои поклонението пред тленните останки на Алексей Петров. То ще е в Православния гробищен парк "Св. Архангел Михаил" в кв. Бояна, София. Началният му час е 11, уточнява Съюзът за стопанска инициатива, чийто директор бе Петров. Алексей Петров бе застрелян на 16 август в кв. Драгалевци.

Заедно с него се е разхождала жена, която беше тежко ранена, но оцеля. Алексей Петров е роден на 23 април 1962 г. в тетевенското село Бабинци с името Асан Ибримов Омеров. Когато е осемгодишен, то е променено. Завършва милиционерското училище в Пазарджик. На 25-годишна възраст (1987 г.) е привлечен за щатен служител в Шесто управление на бившата Държавна сигурност, направление "Терор".

Осем години работи към държавните сили за сигурност и антитероризъм. Решава да напусне МВР в началото на 90-те години. Подава рапорт за напускане като началник група 03 в сектор "Специални операции" при Специализирания отряд за борба с тероризма.

Освободен е от министъра на вътрешните работи в правителството на СДС Йордан Соколов, считано от 1 май 1992 г. В справка за служебната му дейност от средата на 80-те години пише: "Политически е много добре ориентиран. От 1 януари 1984 г. е назначен за командир на отделение. Със задълженията се справя добре. Физически е отлично развит. Има наклонности към карате и военно-приложни дисциплини. На състезание по карате е първенец на София. Председател е на секцията по карате. Винаги получава отлични оценки по стрелба. Награждаван е от министъра на вътрешните работи, от началника на СГУ и ръководството на поделението".

През 1988 г. е приет за член на БКП. В оценка за политическите, личностните и деловите му качества пише, че "като комунист активно участва в обществено-политическия живот на поделението, проявява критичност и самокритичност в дейността на партийната организация". От края на 1999 г. преподава в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София. Защитава докторска дисертация по проблемите на фирмената сигурност в Специализирания научен съвет на Академията на МВР. Впоследствие става доцент в УНСС и преподава на студентите там корпоративна сигурност.

Алексей Петров е основател на "Аполо и Болкан", едната от силовите застрахователни компании през 90-те години на ХХ век. Член е на борда ѝ до 2000 г., както и на борда дружество "Спартак". Впоследствие последното става "Лев инс". До 2000 г. е член на борда и на "Средец М", а по-късно и на "Левски Спартак". Първият неуспешен опит атентат срещу него е през август 2002 г. именно край басейна "Спартак". Вторият неуспешен е от 29 октомври 2015 г., не успяват да го уцелят с гранатомет.

Алексей Петров е посредничил за организирането на тайни срещи между представители на властта (не с друг, а именно между тогавашния министър на вътрешните работи от БСП Румен Петков) и лица от подземния свят (т. нар. братя Галеви и Златко Баретата).

Именно Румен Петков обявява през 2009 г., че Петров е дългогодишен секретен сътрудник на контраразузнаването, после и на ДАНС. Алексей Петров е съветник на първия директор на ДАНС Петко Сертов по време на правителството на Сергей Станишев и тройната коалиция.

Той напуска ДАНС на 31 август 2009 г. През същата година е осветено и миналото му в репресивните служби на комунистическия режим. На 14 октомври 2009 г. с решение №78 Комисията по досиетата съобщава, че Алексей Петров е работил за Държавна сигурност. Решението е вследствие проверка на Националния осигурителен институт, в чийто надзорен съвет е Алексей Петров.

Няколко месеца по-късно - на 10 февруари 2010 г. - Петров е задържан и обвинен за лидер на престъпната група "Октопод", занимавала се с рекет и изнудване. През октомври същата година е пуснат под домашен арест, а обвиненията са намалени до рекет и изнудване срещу две лица от 1998 и 2000 г.

Четири години след това специализираният съд прекратява разследването по т.нар. "Голям Октопод". През юли 2021 г. той е окончателно оправдан по делото "Октопод". Бил е треньор на българския национален отбор по карате, както и президент на Българската национална федерация по карате. Беше и кандидат-президент.

На 7 юли 2011 г. кандидатурата му е издигната за президент от група граждански сдружения и от Инициативен комитет "Единение и екипност". До смъртта си ръководи Съюзът за стопанска инициатива. Той беше убит на 61-годишна възраст.