Съдът прекратява делото за изтеклите данни на милиони българи от НАП

Разследването "НАПлийкс" срещу собственика на "Тад Груп" Иван Тодоров трябва да бъде прекратено, защото от събраните доказателства става ясно, че той не е извършил престъплението, за което е обвинен. Това постановява съдия Ралица Манолова от Софийския градски съд. Тя изменя основанието, на което прокуратурата е прекратила делото срещу Тодоров.

За определението първо писа "Де факто". То не е протестирано от прокуратурата и вече е в сила. Сега е почти сигурно, че Тодоров ще заведе дело за обезщетение срещу прокуратурата, което няма как да не спечели, пише "Сега". Казусът с прекратяването на делото стигна до съда, след като държавното обвинение свали обвиненията за кибертероризъм, приемайки, че те са недоказани. Защитата на Тодоров обаче обжалва основанието за прекратяване с аргумента, че изобщо няма престъпление. Съдът също е съгласен с това.

На 15 юли 2019 г. се разбра, че от масивите на НАП са изтекли данните на общо 6 074 140 физически лица - 4 104 786 живи български и чужди граждани, и 1 989 598 починали. Малко след това бяха арестувани собственикът на фирмата за киберсигурност "Тад Груп" Иван Тодоров и служителят му Кристиян Бойков. Те получиха обвинения за кибертероризъм. Търговският директор на дружеството Георги Янков беше привлечен към наказателна отговорност за подбудителство към хакерската атака. В последствие делото срещу Янков беше прекратено.

Прокуратурата твърдеше, че Тодоров е бил помагач на Бойков, който хакнал масивите на НАП, като му предоставил лаптоп, помещение за работа и интернет връзка.

Два пъти прокуратурата внася обвинителния акт срещу Бойков и Тодоров, и два пъти той беше връщан от съда заради процесуални нарушения. Накрая делото срещу Тодоров е прекратено, а с Бойков прокуратурата опитва да сключи споразумение, но то засега удря на камък в съда.

Всъщност Бойков работи за "Тад Груп" като експерт по информационна сигурност. Дружеството се занимава с киберсигурност, тестване на сайтове, дигитални системи и приложения чрез откриване на уязвимости. Не може да се вменява вина на Тодоров, че е осигурил компютър, интернет и помещение на Бойков, защото това е било нужно за работата му във фирмата, обяснява съдът. Освен това от доказателствата не се установява Тодоров да е знаел за намеренията на Бойков да осъществи нерегламентиран достъп до базата данни на НАП.

Налага се изводът, че Тодоров не е осъществил деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност, се казва в определението на съда. В него освен това се подчертава, че прокуратурата сама признава, че няма данни за извършено престъпление, но после прекратява делото поради недоказаност. Затова съдът смята, че трябва да измени постановлението.

Делото "НАПлийкс" започна в Специализираната прокуратура, но след закриването ѝ беше прехвърлено в градската. Разследването продължи четири години, преди държавното обвинение да го внесе в съда. В началото прокуратурата се хвалеше с безспорни доказателства - публикувани бяха снимки, видео и други материали от наказателното производство, които да убедят обществото, че Кристиян Бойков и неговите шефове от "Тад Груп" са виновни.

Евгения Щъркелова, която заедно с Калин Близнаков наблюдаваше делото, пък ще се запомни с "разкритието", че обвиняемите са се подготвяли да дестабилизират държавата, като проникнат в сървъра, който контролира напоителната система пред Народното събрание, и по този начин да я активират в неподходящ момент.

"Имало е такова желание, евентуално, при преминаването на автомобили на държавния глава или гости на нашия парламент да бъде активирана поливната част пред парламента, с което да се създаде затруднение в придвижването. Такава нестабилност води след себе си и нестабилност на цялата ни политическа система!", констатира прокурорката.