БНБ иска да бъде намален заложеният бюджетен дефицит за всяка от годините в периода 2022-2024 година. Отправя критики към самия характер на Бюджет 2022

От БНБ отправят съществени критики към проекта на правителството за бюджет за 2022 г. в свое становище до Министерството на финансите. Критиките не са свързани с конкретни политики на правителството и заложените разходи за една или друга сфера, а са насочени към самия характер на бюджета. Най-съществената препоръка на БНБ е да бъде намален заложеният бюджетен дефицит за всяка от годините в периода 2022-2024 г.

Според 3-годишната прогноза на Министерството на финансите (МФ) за сектор "Държавно управление" дефицитът в бюджета за 2022 г. ще бъде 3,3% и то без да бъдат включени разходите, свързани с ковид мерките. Дефицитът нараства до 3,5% през 2023 г., като надхвърля максимално допустимите 3% от БВП според Закона за публичните финанси и Пакта за стабилност и растеж, посочват от БНБ. В мотивите на МФ към проектобюджета няма задълбочен анализ на факторите, които са довели до ръста на приходите през 2021 г. като например значителното поскъпване на петрола, газа и тока, инфлацията и ръста на потреблението на домакинствата в резултат на увеличението на бюджетните заплати и добавките към пенсиите.

Голяма част от тези фактори не са устойчиви и не може да бъдат база за финансиране на трайно нарастване на бюджетните разходите, пише в документа на БНБ. Същевременно в бюджета е планирано увеличение на редица социални плащания, които трудно биха могли да бъдат намалени при влошаване на външната икономическа ситуация, посочват от Централната банка. Поскъпването на енергоизточниците, високата инфлация, затрудненията в глобалните вериги за доставки и недостига на работна ръка, в съчетание с политиката на централните банки по света и задълбочаващи се геополитически конфликти, увеличават несигурността и влошават икономическите перспективи в световен мащаб, пише в документа на БНБ.

Това повишава рисковете пред икономическия растеж в България. Допълнителен риск е евентуално забавяне на инвестиционните проекти от Националния план за възстановяване, тъй като продължава неговото съгласуване с Брюксел. Реализирането на тези рискове ще доведе до по-малки приходи в бюджета. Затова е препоръчително планирането на по-малък бюджетен дефицит, смятат от БНБ. Поддържането на голям бюджетен дефицит ще допринесе за нарастване на инфлацията и ще има отрицателно влияние върху икономическия растеж през следващите години, смятат от Централната банка. Разходите за лихви по дълга ще нараснат.

Разходите за обслужване на държавния дълг ще нараснат, предупреждават от БНБ. В проекта на бюджет за 2022 г. и прогнозата на Министерството на финансите до 2024 г. е предвидено значително нарастване на държавния дълг, посочват от БНБ. Не е коректно това да не се оценява като проблем, само защото дългът остава под 60% от Брутния вътрешен продукт, допълват от БНБ. Отклонение от провежданата през последните 20 години консервативна политика по управление на държавния дълг ще доведе до влошаване на доверието на инвеститорите към финансовата стабилност в страната и ще повлияе негативно върху кредитния рейтинг на държавните ни облигации, пише в документа.

Това ще доведе до нарастване на разходите за лихви. Цената за изплащане на дълга е вероятно да нарасне и заради промяна на политиката на централните банки и преминаване към повишаване на лихвите. От БНБ искат и по-точни критерии кои разходи на бюджета са заради ковид кризата. Защото според БНБ не са ясни причинете удължаването на данъчното облекчение за деца, както и компенсациите за държавни и общински институции заради скъпия ток, да се отчитат като ковид мерки.

Източник: "Труд"