"Лошото на държавните пари е, че те свършват. При положение, че има заявка, че няма да се пипат данъците, че осигурителната тежест ще остане без промяна, но ще има ръст на разходите, трябва да се вземат кредити. Предварителната оценка е от порядъка на 4 млрд. лв.". Това каза в ефира на Bulgaria ON AIR доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН.
"Стимулите в началото на кризата не са достатъчни и това води до навлизането в спирала на много нисък растеж", добави той. По думите на експерта липсата на автоматизъм при мерките води до това, че те не работят и хората не знаят какво да очакват. "А обстановката на несигурност, която се създава, в никакъв случай не може да доведе до стабилизиране на българската икономика", уточни доц. Сарийски.
Другият експерт в студиото Михаил Кръстев припомни, че през 2021 г. служебното правителство предпочете да емитира облигации на вътрешния пазар, а не на външния.
"Най-вероятно през 2022 г. ще се разчита на външен дълг. Ние започваме с около 2,3 млрд. лв. под формата на падеж - стар дълг, който имаме към 2022 г. Трябва да се помисли как да бъдат ограничени харченията. Мярката 60/40 освен, че не е автоматизирана, имаше и огромен проблем с това кои са бенефициентите ѝ. А те бяха държавните предприятия", заяви той.
"В областта на финансите няма нищо фатално. Министерството на финансите има готов проектобюджет. Той трябва да бъде представен и обсъден не само на ниво преговорни екипи, но и на обществено ниво. Нищо фатално няма да се случи от това, че първият месец от 2022 г. ще бъде от заложените параметри за 2021 г. Фаталните неща са други в този бюджет, със сигурност има много притеснителни неща в него", посочи икономистът от Съвета за икономически и публични политики.
"Планът за възстановяване и устойчивост е куфар с двойно дъно. Парите, които ще бъдат по него, са свързани със страшно много ангажименти. Фатални са ангажиментите, които трябва да изпълним", смята доц. Сарийски.
