150 хиляди младежи в България нито учат, нито работят

Какво показва международната статистика?

Близо 150 хиляди млади българи нито работят, нито учат, нито се обучават, сочат данните на експерти. Наричани в международната статистика NEET (Not in Education, Employment or Training), тези младежи на възраст между 16 и 29 години представляват сериозно предизвикателство както за българския трудов пазар, така и за икономиката като цяло.

"Като цяло има спад на заетите хора генерално в страната, не само сред младите, заради отрицателен демографски прираст, имиграция и други фактори", казва Пламен Робов от Българската конфедерация по заетостта.

Според експерта причините за растящия брой млади хора, които избягват традиционната заетост, са комплексни. Една от ключовите тенденции е намаляващият интерес към класическата работа на трудов договор.

"Има и специфични причини, характерни за тази конкретна група. Една от тях, може би, която е по-интересна, е спадът на интереса у младите да работят на трудов договор. Новите поколения са много по-слонни към гъвкави форми на работа – фриленс, граждански договори, проектен принцип и пр. При младите този тип работа става все по-популярен и обратно – класическата работа на трудов договор е все по-малко атрактивна", пояснява Робов.

Сивата икономика изкривява данните
Друг важен фактор, който оказва влияние върху статистиката, е сивият сектор на икономиката. "Да кажем, че между 120 и 150 хиляди варира числото на хора до 29 години, които ги няма никъде официално, т.е. те нито учат, нито работят. Естествено, друга голяма причина, която оказва влияние, това е сивият пазар. Немалка част от тези млади хора работят по някакъв начин, но това не е отразено официално, т.е. те са в сивия сектор", обяснява експертът.

В по-широк мащаб, данните сочат, че около един милион неучещи и неработещи българи, които имат право да работят, не допринасят официално за икономиката.

Промяна в предпочитанията на младите
Днес все по-малко млади българи избират занаятчийски професии или работа, която изисква постоянно физическо присъствие – във фабриката, офиса или на обекта. Стандартният работен ден от 9 до 18 часа вече не е привлекателен за новото поколение.

Вместо това, атрактивни стават професии, които позволяват гъвкавост и работа от разстояние – IT секторът, аутсорсингът, дигиталният маркетинг и създаването на онлайн съдържание.

Нужни са промени и от двете страни

Според Пламен Робов за решаването на проблема са необходими усилия както от страна на работодателите, така и от страна на младите хора.

"Аз смятам, че от двете страни има много какво да се направи в посока да заработи процесът по-добре. От гледна точка на работодателите – вътрешно да направят своята структура ефективна, така че да могат да предложат достатъчно атрактивни заплати, а работният процес – достатъчно гъвкъв, така че да привлекат младите", споделя експертът.

В същото време той призовава младите хора да имат по-реалистични очаквания: "От друга страна, младите хора днес често имат доста нереалистични очаквания. Онлайн съдържанието ги залива с блестящи и високопарни образи на кариери, които изглеждат супер лесни и добре платени. В реалността обаче, ако си на 20–23 години, дипломата и английският не са гаранция за голяма заплата. За да се стигне до нея, трябва време, усилия и практика, а не само университетски знания. Затова е важно тези хора да се приземят малко – да са по-търпеливи, да инвестират в себе си и да гледат дългосрочно на кариерата и отношенията си с работодателите", заключава Робов.