АИКБ обжалва в съда постановлението на МС за увеличението на минималната заплата

От АИКБ са притеснени, че определянето на минималната работна заплата на база на примитивна и грешна формула, създава неблагоприятни последствия за предприятията

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ)
Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Източник: АИКБ

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) внесе жалба до Върховния административен съд срещу Постановление № 359 на Министерския съвет, с което се увеличава минималната работна заплата от 1 януари 2025 г. Това съобщиха от пресцентъра на АИКБ.

 

АИКБ настоява постановлението да бъде отменено, отбелязвайки, че то е незаконосъобразно. Асоциацията изтъква, че ръстът на минималната работа заплата до 1077 лева е одобрен, въпреки възраженията на едната от страните в социалния диалог и без да бъдат взети под внимание аргументите й.

 

Според АИКБ постановлението на МС нарушава Конвенция 131 на Международната организация на труда, която България е ратифицирала през 2018 г. Конвенцията препоръчва при определянето на минималните заплати да се отчитат нуждите на работниците и техните семейства, както и икономическите фактори и производителността на труда. Подходът, заложен в чл. 244 на Кодекса на труда, който е основа за приемането на Постановлението, не само не отчита тези критерии, но и елиминира ролята на социалните партньори в процеса.

 

От асоциацията посочват, че постановлението и разпоредбите на Кодекса на труда, свързани с минималната работна заплата, не съответстват и на Директива (ЕС) 2022/2041, която изисква въвеждане на критерии, които отразяват покупателната способност на минималната заплата и разпределението на доходите в страната, а не проста формула, базирана на средна брутна работна заплата, при което се сравняват различни и несъпоставими величини - основна минимална с брутна средна, също в нарушение на Директивата. Игнорирането на тези изисквания ограничава възможностите за адекватна оценка на доходите и покупателната способност на работещите, което е ключово за устойчивото икономическо развитие.

 

От АИКБ са притеснени, че определянето на минималната работна заплата на база на примитивна и грешна формула вместо чрез реална оценка на икономическите условия създава неблагоприятни последствия за предприятията, особено в отрасли с ниска добавена стойност. Асоциацията смята, че ръстът на МРЗ ще доведе до свиване на работните места и ще ограничи новите инвестиции, което ще засегне най-вече малкия и среден бизнес в страната. Те подчертават, че повишаване на доходите на най-нискоквалифицираните работещи е необосновано.

 

Асоциация на индустриалния капитал в България призовава за незабавна отмяна на Постановлението и на чл. 244 от Кодекса на труда и за връщане към адекватен социален диалог. АИКБ изразява готовност за сътрудничество с правителството и социалните партньори, за да се намери балансиран подход за определяне на минималната заплата, който да бъде икономически устойчив, стимулиращ качествената заетост и в съответствие с международните стандарти.

Още от "Бизнес и финанси"

Очаква се предложението за размера на минималната заплата за 2026 г., експерти коментираха запазването на сегашния механ

Социалният министър Борислав Гуцанов вече обясни, че ако остане сегашният механизъм, МРЗ за следващата година ще бъде около 1200 лв.

Прочетете повече прочетете повече

В МЗХ се обсъдиха с бранша критериите за подбор по интервенциите за инвестиции в земеделски стопанства и преработка на с

В Стратегическия план има заделен значителен ресурс, именно за подобряване конкурентноспособността на сектора, заями зам.-министър д-р Лозана Василева

Прочетете повече прочетете повече

Европейският доклад за потребителите разкрива: онлайн измами, фалшива храна и подвеждащи етикети подкопават доверието в

Особено тревожно е състоянието при храните – широко разпространено е подвеждащо етикетиране, използване на термини като "био" и "еко" без реална сертификация, подмяна на съставки и заблуждаващи здравословни твърдения

Прочетете повече прочетете повече

Свободният енергиен пазар ще обхване 4,5 милиона битови потребители в България – какво ще определи избора им, когато въз

Премахват се и фиксираните квоти електроенергия от АЕЦ, ТЕЦ и ВЕЦ за регулирания пазар, а балансиращият пазар се преструктурира по европейски правила.

Прочетете повече прочетете повече

Институт GATE с ключова роля в новите AI политики на ЕС

Лабораторията за експериментална регулация е първата по рода си в България и една от малкото в ЕС, която позволява реална проверка на ефективността и въздействието на нови AI решения още преди тяхното въвеждане на пазара

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени