България има потенциал за 3,5-4% растеж годишно, но е нужна политическа стабилност и правителство с ясна визия

Това каза икономистът Юлиян Войнов

Икономически ръст
Икономически ръст Източник: Zonanews

Растежът от около 2% на българската икономика е далеч под нейния потенциал. Ако имаме политическа стабилност и правителство с ясна визия за развитието на държавата, което да предприеме действия за достъп до еврофондовете, ограничаване на корупцията и привличане на чуждестранни инвестиции, България ще може да разгърне напълно възможностите си за растеж, но в момента сме в такава ситуация, че при 2% ръст на БВП в бюджета трябва или да се повишат приходите чрез допълнителни данъци или да съкратят някакви разходи. Това каза Юлиян Войнов, икономист, в "Bulgaria ON AIR".

 

По думи на министъра на финансите Людмила Петкова Министерството ще внесе проектобюджет с до 3% дефицит. Войнов каза, че това е бюджет за влизане в еврозоната в условията на политическа криза и ръст на икономиката, който е далеч от оптималния за страната. Той смята, че заложените в бюджета мерки имат смисъл. Те са насочени към решаване на числовите проблеми, но икономистът предупреди, че това не означава, че тези мерки ще са достатъчни за решаване на бюджетните проблеми в дългосрочен план.

 

Един от основните проблеми би бил свързан с бюджетните дефицити, особено след обещанията на Тръмп да наложи 10% мита на всички произведени в Европа стоки. Гостът заяви, че ако тези мерки се приложат на практика, това ще означава забавяне на световната и съответно на европейската икономика. Забавянето на Китай и САЩ ще се отрази на Европа. Оттук нататък прогнозираните ръстове от 2% въобще не са гарантирани и най-вероятно ще видим още следващата година забавяне или непостигнане на тези прогнози. Това означава, че ще трябва да помислим как да ограничим бъдещите бюджетни дефицити.

 

Според него проблемът с дефицита може да се превърне в "хроничен" и при евентуално влошаване на икономическите перспективи с тези дефицити можем да имаме проблеми при влизането в еврозоната. От друга страна вътрешното потребление, което е една от "противоотровите" при стагнираща или забавяща се икономика създава предпоставки за инфлация. БНБ предупреди, че сегашните политики са проинфлационни и че през следващата година инфлацията може отново да тръгне нагоре, което отново да ни възпре да влезем в еврозоната.

 

Войнов обаче контрира това твърдение, като каза, че вътрешното потребление не е задължително да бъде свързано с наливането на държавни пари. То може да бъде увеличено чрез облекчаване на бизнес регулациите и увеличаване на производителността на труда. И въпреки сериозното повишаване на доходите от 2022 г. насам не само, че те не са довели до увеличение инфлацията, а напротив – "от септември-октомври 2022 г. инфлацията непрекъснато намалява", като дори в един момент България е била една от страните, които доходите са изпреварили инфлацията.

 

Икономистът каза, че тогава високите цени не са били отношение на повишаващите се доходи, а на високите цени на енергията. Той отбеляза, че в момента "основният проблем на ЕС не е инфлацията, а дефлацията".

Ако приемем, че ще има забавяне на цялостното икономическо развитие вследствие избора на Тръмп и мерките, за които говорихме, по-скоро ще имаме проблем да върнем инфлацията на 2% и да не спаднем на дефлация, отколкото обратното.

 

Една от страните, които се очаква най-много да пострадат при завръщането на Тръмп е Германия, която е в икономическа криза, която е основата на разпада на правителството на страната. Войнов каза, че Германия не може повече да води политика на остеритет и е "нужно държавата трябва да влезе в своята функция на инвеститор" и да увеличи разходната част на правителството по отношение на инвестициите.

 

Една икономика, за да увеличи своя икономически растеж, трябва да развива вътрешния си пазар, който се задвижва най-вече от сектора на услугите. България е пряко зависима от Германия и стагнацията ѝ неизменно ще се отрази на българската икономика. Войнов заяви, че ако не се предприемат спешни мерки за подобряване на икономическия растеж, защото иначе "ще кретаме с 2% ръст на БВП", а изброените бюджетни и икономически проблеми ще се задълбочават.

Още от "Бизнес и финанси"

ЕК: България може да загуби над 650 млн. евро по Механизма за възстановяване и устойчивост

От ЕК посочват, че основни проблеми като забавяне на процедурите по обществени поръчки, липса на административен капацитет и сложни бюрократични изисквания допринасят за рисковете от провал

Прочетете повече прочетете повече

Председателят на КЗП сезира изпълнителния директор на НАП за мобилните оператори

Мария Филипова сезира НАП за проверка на внесения и дължим от мобилните оператори ДДС за събраните от потребителите през последните 5 години неустойки за отстъпки от цените на абонаментни планове

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени