България настоява за включването на предпазни клаузи във всички споразумения за свободна търговия в селскостопанския сектор

България настоява предпазните клаузи да бъдат неразделна част от всички споразумения за свободна търговия в селскостопанския сектор. Това стана ясно по време на заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Брюксел.

На заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Брюксел заместник-министър д-р Лозана Василева представи позицията на България по представения от Полша документ относно необходимите действия за защита на чувствителните селскостопански сектори, в контекста на търговските споразумения с трети страни.

Тя отбеляза, че защитните клаузи трябва да бъдат неразделна част от всички споразумения за свободна търговия в селскостопанския сектор, за да се гарантира временно спиране на преференциите, в случай на заплаха за производството на ЕС, причинена от прекомерен внос.

"Страната ни многократно досега е подчертавала необходимостта от прилагане на единни изисквания към стоките от ЕС и вносните стоки", заяви д-р Василева. Тя изтъкна, че разпоредбите относно защитните механизми в наскоро договорените споразумения трябва да се отнасят и за преференции, предоставени по-рано.

По думите й, следва да се обобщят всички вече предоставени и планирани облекчения в търговията в чувствителни селскостопански сектори, за да може да се оцени цялостното въздействие на предоставените отстъпки върху производството в ЕС, неговата рентабилност и перспективи.

Заместник-министърът акцентира и върху необходимостта от създаването на специален фонд за компенсиране на евентуални загуби, понесени от селскостопанския сектор, в резултат на влизането в сила на споразумения за свободна търговия.

Заместник-министър Василева изрази и позицията на Република България в подкрепа на документа на Австрия относно силния икономически натиск, на който са подложени земеделските производители в ЕС и който заплашва тяхната икономическа жизнеспособност.

В документа се настоява за предприемане на редица действия, сред които – временно спиране на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) за торове, повишена прозрачност и мониторинг на пазара на торове, временно спиране на тарифите за най-облагодетелствани нации и специфичните антидъмпингови мита върху торовете в интерес на Съюза.

На заседанието министрите дискутираха ролята на селското и горското стопанство и рибарството в контекста на Стратегията на ЕС за биоикономиката. Заместник-министър Василева отбеляза, че България оценява положително Стратегията, която съдържа важни елементи в подкрепа на първичните производители.

"Необходимо е, обаче, да се засили достъпът до финансиране, да се улесни регулаторната рамка и да се гарантира, че производителите получават справедлив дял от създадената добавена стойност", уточни д-р Василева и добави, че за да се осигури реална и бърза подкрепа, е необходимо да бъдат отчетени националните специфики, конкретните потребности на отделните земеделски стопани и устойчивите бизнес модели. По думите й, следва да бъде намерен подходящ механизъм, който гарантира, че предоставените стимули не водят до допълнителна административна тежест за държавите членки.

В хода на заседанието, министрите проведоха дискусия и по представения от Европейската комисия регламент за изменение на Регламента за биологично производство. Д-р Василева посочи, че България подкрепя предложените промени, които целят намаляване на административната тежест, повишаване на конкурентоспособността, актуализиране на правилата за гарантиране защита и предвидимост на биологичния сектор.

 "Ясният график на приемане на регламента до края на 2026 г. ще осигури предвидимост на земеделските производители, преработватели и сертифициращите органи, с което  ще се улеснят и инвестиционните им решения", допълни в заключение заместник-министърът.