България успешно пласира нова емисия външен дълг на международните пазари на стойност 3,2 милиарда евро. Това е първата международна емисия след като страната получи зелена светлина за членство в еврозоната и повишение на кредитния си рейтинг от водещи международни агенции, съобщават от Министерството на финансите.
Новият дълг е структуриран в два транша:
- 10-годишни еврооблигации на стойност 2 млрд. евро с годишен купон от 3,375%, продадени при спред от 95 базисни пункта над средната суап цена.
- 20-годишни книжа за 1,2 млрд. евро с купон от 4,125%, при надбавка от 145 базисни пункта.
И двете емисии постигнаха по-благоприятни лихвени условия от първоначално предвиденото. Според агенция Bloomberg, поръчките за облигациите са надхвърлили 7,6 милиарда евро за 10-годишния и 5 милиарда евро за 20-годишния транш, което потвърждава силния интерес на инвеститорите.
Десетгодишният транш постигна исторически най-нисък спред към доходността по германските федерални облигации за всички емитирани до момента облигации на Република България на международните капиталови пазари.
Доходността по двадесетгодишния транш постигна исторически най-ниския спред за Република България спрямо осреднения лихвен суап и спрямо германските федерални облигации в този матуритетен сегмент, съобщиха от Министерството на финансите.
"Емисията беше успешна и добре структурирана. Основен интерес имаше към 10-годишните книжа. Това се дължи на предстоящото присъединяване към еврозоната и повишението на кредитния рейтинг, което направи българските облигации по-привлекателни за международните инвеститори", коментира пазарният анализатор Николай Ваньов пред БНР.
В същото време той предупреди, че честите емисии са сигнал за задълбочаващ се дефицит и необходимост от фискална консолидация.
През април България вече пое дълг за 4 милиарда евро, също в два транша. Според Закона за бюджета, за цялата 2025 година е предвидена възможност за нов дълг до 18,9 млрд. лева, от които до момента са реализирани 2,1 млрд. лева на вътрешния пазар.
Очаква се присъединяването на страната към еврозоната през 2026 година да стабилизира допълнително финансовата рамка и да улесни бъдещи емисии на дълг.