България се нарежда на последните места по иновационен капацитет в Европа с иновационна ефективност под 1%

Научно-учебна лаборатория Net-Zero Lab към Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски” организира конференция, посветена на възможностите за ускоряване на внедряването на ключови нисковъглеродни енергийни технологии в България. Събитието събра представители на академичните среди, бизнеса и институциите, за да обсъдят предизвикателствата и потенциала на страната в европейската рамка за енергийни иновации.  

На конференцията беше представен новият доклад на Net-Zero Lab, който прави паралел между българската и европейската екосистема за чисти технологии и очертава първите ключови стъпки за ускоряване на прехода. България остава в групата на т.нар. "нововъзникващи иноватори", с ограничени инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и слаба връзка между наука и индустрия.

През 2023 г. публичните разходи за НИРД възлизат на едва 0.28% от БВП (при 0.72% средно за ЕС), а частните — 0.51% от БВП (при 1.49% за ЕС). Въпреки това се открояват значими пробиви, които поставят страната на картата на европейските 1 енергийни иновации – откриването на първата роботизирана фабрика за системи за съхранение ("Интернешънъл пауър съплай"), развитието на дигитални платформи за енергиен мениджмънт и съхранение ("Адекс Енерджи") и възходът на български компании в сферата на интернет на нещата (IoT) и виртуалните електроцентрали.

Успоредно с това нараства интересът към информационната инфраструктура, изграждането на по-ефективни и "зелени" центрове за данни, които изискват проактивно мрежово планиране и управление на енергийната ефективност, както и демонстрационни проекти за производство на алтернативни горива и водорна икономика. Нараства и интересът на български компании да се конкурират с технологичните си проекти на европейско ниво за подкрепа по Иновационния фонд на ЕС. Тези примери показват, че българските компании постепенно се интегрират в европейските вериги за чисти технологии, въпреки наличието на значителни регулаторни и координационни предизвикателства и отсъствието на системен подход за тяхното насърчаване.

Доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски” подчерта, че академичните среди крият "огромен неизползван потенциал" за партньорство с бизнеса в областта на зеления преход. Зам.-министърът на иновациите проф. Георги Ангелов акцентира върху нуждата енергийните политики да бъдат интердисциплинарни и да обединяват научни, икономически и социални подходи.

Д-р Мария Трифонова от Net-Zero Lab представи данни, според които една трета от глобалните енергийни иновации идват от ЕС, но Европа, в това число и България все още изостават по отношение на скоростта на внедряване и достъпа до финансиране. За поредна година на европейската карта, България запазва мястото си на "нововъзникващ иноватор” със слаба връзка между индустрията и академичните среди.

Асен Захариев, началник отдел "Международно сътрудничество" в Министерство на енергетиката, потвърди ангажимента на България към Стратегическия енергиен план на ЕС (П-СЕТ) и посочи, че сигурността на енергийните доставки и достъпните цени остават водещи цели.

Ремина Алексиева, изследовател в Net-Zero Lab, представи ключови изводи от проучването, според което участието на България в структурите на П-СЕТ остава ограничено – едва 4 от 14 работни групи. Според нея липсата на осведоменост и достъп до финансиране възпрепятства включването на повече компании и организации в европейските инициативи. Въпреки наличието на български еврокомисар по научни изследвания, участието на страната в европейските платформи и партньорства остава фрагментирано и без целево финансиране, разчитащо главно на инициативата на отделни експерти и учени.

Карина Ангелиева, член на управителния съвет на Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия, изтъкна нуждата от национално "едно гише" за стратегически енергийни технологии, което да обединява информация за финансиране, партньорства и регулаторна рамка. Това ще улесни достъпа на иноватори, предприятия и университети до релевантни програми и партньорства и пряко адресира проблема за липса на информация сред българския бизнес относно инструменти за техническа помощ и финансиране.

Хенрик Мадсен, професор в Датския технически университет, коментира, че гъвкавостта е ключов елемент от внедряването на стратегическите технологии в енергийната система – и позволява на центровете за данни да регулират потреблението си и да бъдат част от дигитални енергийни хъбове.

Проф. Дария Владикова, координатор на проект "Център за върхови постижения по водород - H2start", Тракийски университет, сподели повече за проекта H2START за превръщането на региона на Стара Загора във водородна долина. Според нея, Стара Загора има голям потенциал да стане център на водородната долина в България, обединявайки научна и развойна дейност с иновации, които достигат до пазарен етап и мащабиране.

Представителите на бизнеса — Динна Темелкова, изпълнителен директор на "Телелинк Инфра Сървисис", и Ивайло Георгиев, ръководител "Устойчивост и връзки с институциите" в "Аурубис България", споделиха своя новаторски подход и формулата за успеха, които компаниите следват при внедряването на нисковъглеродни технологии. Говорителите в конференцията се обединиха около идеята, че България се нуждае от обновена и цялостна стратегическа рамка за научни изследвания и иновации в енергийния сектор, която да осигури по-добра координация между националните и постоянно променящите се европейските политики. Това включва ясно дефинирани приоритети, съгласувани с Европейския стратегически план за енергийни технологии (П-СЕТ), Законодателната рамка за промишленост с нулеви нетни емисии и новият европейски иновационен дневен ред.

За Net-Zero Lab: Научно-учебна лаборатория Net-Zero Lab следва основната мисия да предоставя практически знания относно прехода към нисковъглеродна икономика и да изгражда мост между академичната общност и обществото, като популяризира факти и информация по достъпен и разбираем начин. За повече информация, можете да се обръщате към Мая Тодорова, програмен координатор на лабораторията, на имейл адрес: netzero@feb.uni-sofia.bg.