БНБ: Растежът на БВП на България ще продължи да се забавя и ще премине в спад

От Института за пазарна икономика предупреждават, че бюджетен дефицит от 10 млрд. лева и повече всяка година ще създаде огромна нужда от финансиране

Българска народна банка (БНБ)
Българска народна банка (БНБ) Източник: Zonanews

Растежът на БВП на България ще продължи да се забавя в началото на 2023 г. и ще премине в слаб спад през второто тримесечие на годината, съобщи БГНЕС.

"За това ще допринася както прогнозираното продължаващо понижение на запасите в икономиката, така и очакваният по-слаб износ на стоки предвид влошаващата се глобална икономическа активност", се казва в Икономическия преглед на БНБ.

 

Към ноември 2022 г. брутният външен дълг на България възлезе на 43.8 млрд. евро (54.2% от БВП), което представлява увеличение с 2.3 млрд. евро спрямо декември 2021 г. (58.4% от БВП).

"Повишение на външния дълг се наблюдаваше при всички основни икономически сектори, като с изключение на сектор "държавно управление" това се дължеше на промяна в пазарната цена на дълговите инструменти", отбелязват от БНБ.

 

Преди два дни от финансовото министерство отчетоха, че дългът на страната ни към края на януари е с 2,9 млрд. лв. повече в сравнение с декември 2022 г. и вече е малко над 40 млрд. лв.

 

Календарът на плащанията за тази година и догодина е много напрегнат и е твърде вероятно да се тегли нов за да се покрият плащанията.

 

За тази година през март предстои погасяване на 1,14 млрд. лв. външен дълг, а през юли - 350 млн. лв. вътрешен. За 2024 г. изтичат падежите на левови облигации за 380 млн. лв. и още 1,5 млрд. евро по еврооблигации.

 

От Института за пазарна икономика предупреждават, че бюджетен дефицит от 10 млрд. лева и повече всяка година ще създаде огромна нужда от финансиране, което може да бъде коригирано само с консервативен режим на публичните разходи.

 

От финансовото министерство също предупреждават, че при запазване на очерталите се тенденции в приходите и разходите е възможно да възникне риск от прекомерен дефицит от над 3% от прогнозния БВП. Това можело да попречи на България да въведе еврото. При приемането на бюджета за 2023 г. трябвало да бъдат обсъдени мерки, които да доведет да повече приходи и да се запази устойчивостта на публичните финанси.

Още от "Бизнес и финанси"

Димитър Радев: Присъединяването към еврозоната представлява стратегически щит за нас

Анализът аргументира, че приемането на еврото представлява не само стабилизиращ фактор, но и стратегическа необходимост на фона на засилващата се геополитическа и финансова фрагментация

Прочетете повече прочетете повече

Европейската комисия одобри изменения План за възстановяване и устойчивост на България

От НПВУ отпадат инвестиции или части от тях, които не могат да бъдат реализирани в срока на допустимост на разходите, като на тяхно място са предложени нови, в областта на енергийната ефективност и транспортната свързаност

Прочетете повече прочетете повече

Актуализиран Национален план за въвеждане на еврото в България ще разгледа Министерският съвет

В началото на юни Европейската комисия даде "зелена светлина" в своя Доклад за конвергенция България да приеме еврото от януари 2026 г., с което ще стане 21-вият член на еврозонат

Прочетете повече прочетете повече

КЕВР обяви има ли увеличение на цените на тока и топлинната енергия за юли

След отчитане на всички ценообразуващи елементи и прилагане на методиката за ценообразуване, КЕВР утвърди средно увеличение на цената на електроенергията за битовите потребители в размер на 2.58%

Прочетете повече прочетете повече

Премиерът Желязков свика заседание на Механизма за координация на наблюдението и контрола във връзка с въвеждането на ев

Подготвят се над 100 събития, които ще се проведат в цялата страна с участието на представители на правителството и компетентните институции

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени