Данъчното облагане на технологичните гиганти и свръхбогатите е в застой при Тръмп

Президентът на САЩ Доналд Тръмп изтегли страната от международната сделка за данъчно облагане на мултинационалните компании и заплаши с мита държавите, които се прицелват в американските технологични гиганти. AFP обобщава ситуацията към момента.

Данъци върху технологичните компании
Страните обвинияват Amazon, Microsoft, собственика на Google Alphabet и компанията майка на Facebook Meta, че избягват местните данъци.

На 21 февруари Тръмп отправи предупреждение към страните, които въвеждат "дискриминационни и непропорционални" данъци специално за големите технологични и други американски компании. "Моята администрация ще действа, като ще наложи мита и ще предприеме други отговорни действия, необходими за смекчаване на щетите за САЩ", писа Тръмп тогава.

Това поднови раздора между Вашингтон и неговите съюзници относно данъчното облагане на цифровите услуги. По време на първия си мандат Тръмп заплаши да наложи мита върху вноса на шампанско и френско сирене  САЩ, след като Франция въведе данък върху цифровите услуги през 2019 г. Оттогава седем други страни последваха примера на Франция. Миналата година данъкът генерира 780 млн. евро за френското правителство.

Сега Европейският съюз (ЕС) заплашва да наложи данък върху цифровите услуги, ако преговорите се провалят заради плановете на Тръмп да наложи 20-процентни мита върху стоки от блока.

Великобритания, която също се надява да сключи търговска сделка със САЩ, може да преразгледа своя собствен дигитален данък, който в момента носи 800 млн. паунда годишно. Британският министър на търговията Джонатан Рейнолдс коментира, че цифровият данък не е "нещо, което никога не може да се промени или за което никога не можем да водим разговор".

Глобален корпоративен данък
Близо 140 държави сключиха сделка през 2021 г. за данъчно облагане на мултинационалните компании – споразумение, договорено под егидата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Споразумението на ОИСР има два стълба. Първият предвижда данъчно облагане на компаниите в страните, където те реализират своите печалби. Това е насочено към ограничаване укриването и избягване плащането на данъци основно от технологичните гиганти.

Вторият стълб, който определя минимална глобална ставка от 15%, е приет от около 60 икономики, включително Бразилия, Великобритания, Канада, ЕС, Швейцария и Япония.

Даниел Бън, ръководител на Tax Foundation, американски мозъчен тръст с нестопанска цел, казва, че преговорите за прилагането на първия стълб "са в застой от известно време", дори при президентството на Джо Байдън.

Френско-американският икономист Габриел Зукман коментира пред AFP, че реакцията на ЕС през следващите седмици "ще бъде от решаващо значение". "Ако ЕС и други страни се откажат и позволят на американските мултинационални компании да се освободят от правилата, това, за съжаление, ще означава края на това много важно споразумение", посочва той.

Данъци за богатите
Усилията за данъчно облагане на свръхбогатите в света също буксуват. Бразилия използва времето си като председател на Г-20, за да настоява за план за налагане на минимален данък от два процента върху нетното богатство на лица с активи над 1 млрд. долара, проект, за който се очаква да набере до 250 млрд. долара годишно.

Администрацията на Байдън се отказа от плана и е малко вероятно той да получи одобрението и на Тръмп – самият той милиардер и привърженик на данъчните облекчения.

Почти една трета от милиардерите в света са от САЩ, като броят им е по-голям от милиардерите в Китай, Индия и Германия взети заедно, според списание Forbes.

На неотдавнашна конференция в Париж френският икономист Томас Пикети коментира, че светът не може да чака страните от Г-20 да се споразумеят. "Имаме нужда отделните страни да действат възможно най-скоро", добавя той.

"Историята показва, че след като няколко държави приемат определен вид реформа, по-специално мощни държави, това се превръща в нещо като нов стандарт", заключава Пикети, цитиран от Investor.bg.