Димитър Радев, БНБ: Ценовата стабилност остава ключов елемент на общественото доверие

Ценовата стабилност остава ключов елемент на общественото доверие. Поради тази причина оценките за развитието на инфлацията трябва да се основават на изчерпателни данни и задълбочен анализ, а не на изолирани наблюдения или краткосрочни възприятия. Думите са на Димитър Радев, управител на Българската народна банка.

Съгласно експресните оценки, публикувани от Националния статистически институт и Евростат, базирани на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), годишната инфлация в България през януари е около 2,3 процента, което в общи линии съответства на ценовите процеси в еврозоната. На агрегирано равнище въвеждането на еврото не е довело до съществени допълнителни инфлационни ефекти през първия месец на 2026 г.

Предварителният анализ, извършен от експерти от Европейската централна банка и Българската народна банка, показва, че валутната промяна е била съпътствана от ограничен и временен ценови ефект в размер на около 0,3–0,4 процентни пункта върху месечната инфлация през януари 2026 г. Този ефект изглежда е концентриран основно в определени категории услуги и в голяма степен съответства на опита на други държави, присъединили се към еврозоната в миналото.

От гледна точка на паричната политика тези развития са в рамките на предварителните очаквания. Дори при условията на валутен борд инфлационната динамика в България исторически е била тясно свързана с тази в еврозоната, като временните отклонения отразяват структурни характеристики на вътрешната икономика.

Ето защо е от съществено значение ясно да се прави разграничение между краткосрочните ефекти, свързани с валутната промяна, и дългосрочните процеси на ценова конвергенция.

С нарастването на доходите някои вътрешни цени – особено в сектора на услугите – имат тенденция да се повишават по-бързо от средното за еврозоната. Това е добре установена характеристика на реалната конвергенция, отразяваща догонването по линия на производителността, динамиката на заплатите и промените в потребителските модели.

Същественият въпрос не е дали относителните цени се коригират — това е неизбежно — а дали тази корекция протича по подреден начин и се движи от пазарни сили. Ценовите процеси следва да бъдат в съответствие с фундаменталните макроикономически фактори и да се развиват в среда, характеризираща се със силна конкуренция и ефективни публични институции.

В този контекст поддържането на ценовата стабилност не е единствено отговорност на паричната политика. То зависи в решаваща степен и от качеството на институционалната рамка, както и от последователността, надеждността и предвидимостта на икономическите политики във времето. 

Източник: Агенция Фокус