Димитър Радев: ЕЦБ да не се бави с реакцията си срещу инфлацията от войната в Иран

Европейската централна банка (ЕЦБ) не трябва да изчаква твърде дълго, за да реагира на икономическите последици от войната в Иран. Това заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев, който е и член на Управителния съвет на ЕЦБ. Коментарът му, цитиран от "Блумбърг", е направен по време на конференция на Исландската централна банка в Рейкявик.

 Според Радев цената на закъснялото действие може да надхвърли тази на по-ранната намеса, особено при риск от отклоняване на инфлационните очаквания. "Ако инфлационните очаквания се отклонят от котвата, възстановяването на ценовата стабилност става много по-скъпо", посочи той. Думите му идват на фона на нарастващи очаквания ЕЦБ да пристъпи към първо повишение на основните лихвени проценти от 2023 г. насам.

Конфликтът в Близкия изток доведе до ускоряване на инфлацията в еврозоната, отдалечавайки я отново от целта от 2%. Още през март председателят на ЕЦБ Кристин Лагард предупреди, че напрежението в региона създава нов инфлационен риск. Анализ на самата банка от вчера също отчете, че геополитическите конфликти засилват страховете от стагфлация – комбинация от слаб растеж и висока инфлация.

В ръководството на ЕЦБ има различни мнения по въпроса. Част от членовете настояват за изчакване, за да се прецени дали по-високите цени на енергията ще имат траен ефект. Други се опасяват, че прибързано повишение на лихвите ще забави допълнително икономическия растеж. С изказването си Радев застава на страната на по-бързите действия.

Той обаче подчерта, че паричната политика не може да е единственият инструмент за справяне с кризата. "На фона на повтарящите се шокове в предлагането, фискалната политика, инвестициите, енергийната ефективност и структурните реформи са от значение за икономическата устойчивост", заяви управителят на БНБ. Според него правителствата в Европа трябва да подкрепят усилията на ЕЦБ с конкретни мерки.

Радев коментира и повишената несигурност, която прави прогнозирането изключително трудно. Още миналата година той отбеляза, че прогнозирането е трудно, но инфлационният натиск остава осезаем. Сега той допълни, че при такива условия централните банки трябва да разчитат на по-широк набор от индикатори, а не на една прогноза, която лесно може да създаде "илюзия за прецизност".

По отношение на България Радев отбеляза, че страната отчита няколко години на силен номинален ръст на заплатите, устойчиво частно потребление и динамична кредитна активност. Темата за доходите отдавна е в центъра на икономическия дебат, като според някои икономисти именно държавните разходи и ръстът на заплатите подхранват инфлацията, а бизнесът дори призова за замразяване на растежа на доходите.

Управителят на БНБ предупреди, че рисковете нарастват, когато договарянето на заплатите и цените се основава предимно на вече реализирана инфлация. Той подчерта, че автоматичните механизми за индексация, ориентирани към миналото, могат да доведат до по-трайни инфлационни процеси и по-силни вторични ефекти. Още през април Радев прогнозира, че всяко поскъпване по линия на еврото ще бъде краткотрайно, насочвайки вниманието към вътрешните фактори.

На финала на изказването си той изтъкна и ролята на комуникацията. "Нейната цел е да укрепва доверието, че ангажиментът към ценовата стабилност остава непроменен", заключи Радев.