Димитър Радев: Не би следвало да се очаква България да започне да провежда политики, които да донесат по-рязък инфлационен диференциал спрямо еврозоната или ЕС

Управителят на БНБ Димитър Радев: БНБ е готова да извърши огромната техническа работа за влизането на България в Еврозоната.  На хората искам да пожелая здраве с уверението, че всички банки у нас са добри за техните пари, казва управителят на централната банка

Изпращаме една много трудна година, г-н Радев. Пандемия, рецесия, а у нас за капак и избори след избори, естествено, съпроводени от популизъм и политическо говорене. Банковата система обаче остана здрава. Каква е тайната за това?

Банките посрещнаха добре подготвени кризата, възникнала в резултат на пандемията. Нещо повече, през последните близо две години те допълнително укрепиха своята капиталова и ликвидна позиция. По последни данни общата капиталова адекватност на сектора възлиза на 22,4%, а отношението на ликвидно покритие е 313,5%. В основата на тези резултати стои консервативната надзорна политика на БНБ, която поставя акцент върху превенцията и поддържането на устойчивостта на системата с оглед на съществуващи или потенциално натрупвани рискове. 

Дали все пак не виждате скрити опасности? Предупредихте например за възможен ръст на лошите кредити и обявихте, че повишавате антицикличния буфер от догодина. Това сигнал за наближаващи проблеми ли е, или просто превенция, за да не се появят?

Има рискове и те не са скрити. Възможността за увеличаване на лошите кредити е един от тези рискове. Точно поради това взимаме превантивни мерки, които трябва да се разглеждат в контекста на общата цел на макропруденциалната политика на БНБ. А тя е системата да съхранява капиталовата си позиция и ако се налага, да акумулира още резерви. Тези резерви трябва да подготвят банките да поемат загуби при реализиране на натрупан кредитен риск в банковите баланси, ако това се случи в резултат на проявление на различни рискове в икономическата среда, циклични или дългосрочни.

Централните банки ли предизвикаха невижданата инфлация с печатането на пари и цялостната си монетарна политика? Да вметна само, че БНБ е невинна заради завързаните си ръце от валутния борд.

Текущо наблюдаваната инфлация е резултат от многобройни и едновременно действащи фактори. Знаете, че има различни гледни точки. Икономиките преминават през нетипични предизвикателства и се променят. Пандемията допълнително засили очакванията за подкрепящи парични и фискални политики, но покачването на цените е по-дълбок процес, отразяващ движенията на суровините, енергията, работната сила, евентуалните трудности и промени в международни или междуфирмени вериги на производства и доставки.

Каква е прогнозата ви, колко ще продължи инфлационната буря? Въпреки че говорим за вносна инфлация, как може тя да бъде обуздавана, за да не попречи на влизането ни в еврозоната? И може ли?

Това е големият въпрос за инфлацията и нейното прогнозиране - доколко е резултат от преходни или по-дългосрочни структурни фактори, например такива, свързани с цената на труда. В зависимост от развитието на тези определящи фактори анализът ще покаже каква посока и скорост ще добие движението на потребителските цени. Ситуацията у нас в голяма степен се определя от външната среда и фактори поради високия дял в потреблението на вносните стоки и услуги. Специфики има, но като цяло не би следвало да се очаква България тепърва да започне да провежда политики, които да донесат по-рязък инфлационен диференциал спрямо еврозоната или ЕС. Ние ще отделим специално внимание на този въпрос в нашата следваща макроикономическа прогноза, която ще публикуваме през януари. 

Веднъж на две години, а дори и всяка година у нас се случват покупки и сливания на банки. Вървим ли към предречения от експерти пазар, на който има 2-3 гиганта и няколко малки бутикови трезора? И по-важното - не се ли създават банкови монополи, които нямат интерес от конкуренция помежду си и това е в ущърб на клиентите им?

Само преди няколко седмици беше обявена най-голямата като размер и цена сделка за придобиване на нашия банков пазар. Това е добър знак както за състоянието на сектора, така и за перспективите пред неговото развитие. От законова и процедурна гледна точка всяка подобна сделка на консолидация задължително преминава през оценка на конкурентната среда и ефекти. Но защитата на клиентите преди всичко почива на солидна пазарна логика и аргументи, свързани с подобряване на самите кредитни институции. Консолидацията в сектора е естествен процес, движен от съображения за оптимизация на разходите и повишаване на общата ефективност на банките. Поради това клиентите следва да бъдат облагодетелствани, ако в резултат от сливания и окрупнявания на собствеността на пазара продължават да функционират по-стабилни и по-конкурентни институции.

2024 г. наближава, с което и поставеният срок България да приеме еврото. Пандемията и кризата заплашват ли пътната ни карта?

Не трябва да забравяме, че въпреки всички политически турбуленции ние все още се намираме в много добра изходна позиция за еврото, включително по отношение на фискалните критерии, и все още до голяма степен може да контролираме процеса. Ще бъде историческа грешка, ако проявим колебание и загубим този контрол или ако допуснем пробив в управлението на публичните финанси. Това, от което се нуждаем в момента, са решителни действия на политическия фронт, подобно на тези, които вече предприе Хърватия. От своя страна БНБ е напълно готова да извърши огромната по обем техническа работа, свързана с приемането на еврото.

Източник: 24 часа