Пред депутатите от парламентарната комисия по европейски въпроси управителят на БНБ Димитър Радев отчете, че представените от Вуйчич данни са съотносими към България. За него разликата между двете страни е само политическия фактор. Ние сме влезли в непродуктивен политически цикъл след 2020 г. по думите му.
Нищо по-различно няма да стане в България според Радев. А сигурността от членството в Еврозоната е безспорна. До седмици започват да се секат тестовите български евромонети. Първо ще се сертифицира тяхното качество и след това започва производството на еврото.
Хърватия и България трябва да изпълнят определени условия за членство в ЕРМ 2. Процесът е много по-изискващ, заяви пред народните представители от същата комисия Борис Вуйчич, управител на Хърватската народна банка, който сподели опита на страната.
Той очерта законодателните изменения, които е предприела страната за приемането на еврото. Най-трудният от критериите за нас е свързан с инфлацията, подчерта Вуйчич. С нарастването на инфлацията в ЕС, тя се повишила и в Еврозоната. Хърватия е имала 6 области, по които е работила за приемането на еврото. Един от огромните проекти е преобразуването на депозитите.
Доста сериозни усилия изисквала смяната на парите в брой. В тясно сътрудничество се работило с полицията и армията за транспорта на парите. Бизнесът е бил задължен да публикува цените си в Евро и в националната валута. Информационната кампания беше ключова преди приемането на еврото, обясни Вуйчич.
.JPG?s=145126)
.JPG?s=108039)
