Доц. Йосиф Аврамов, д-р по икономика: Предупреждението, което отправя бившият премиер Бойко Борисов относно бъдещите заеми, смятам, че е основателно

Допускам, че през есента на 2022 г. ЕК ще приеме решение за дерогация на допустимия бюджетен дефицит от 3% на 5% или на 6%, предвид тежкото състояние на бюджетите не само на България, но на още поне 10 държави от ЕС. Това обяви в интервюто пред "Труд" доц. Йосиф Аврамов. Питаме го кое налага България да взема огромни заеми през следващите две години, ще вдигнат ли данъците и предстои ли да влезем в процедура на ЕК по свръхдефицит.

Господин Аврамов, задава ли се финансов апокалипсис и наистина ли ще вземем 25 млрд. лв. нови заеми в следващите две години. Кое налага да се вземат кредити в такъв голям размер?

Предупреждението, което отправя бившият премиер Бойко Борисов, смятам, че е основателно и е много навременно, с оглед предпазване на бъдещото редовно правителство от процедура на ЕК за свръхдефицит. Тази процедура, ако се наложи на България непосредствено преди планираната и съгласувана с ЕК и ЕЦБ дата за влизането ни в еврозоната 01.01.2024 г., ще я осуети и ще отложи присъединяването ни към Клуба на еврото поне с две години.

Две са основните причини за вземане на нови заеми: На първо място предоставянето на компенсации за електрическа енергия над цената от 250 лв. за мегаватчас на абсолютно всички индустриални обекти, в т. ч. и на тези, които печелят от високия ръст на енергоресурсите и на цените на горивата.

Тази държавна помощ следва занапред да се предоставя само и единствено на предприятия от малкия и средния бизнес и на водещи предприятия - износители от индустрията ни, но извън кръга на тези, които печелят значително и по време на криза. На второ място е падежирането на заема, изтеглен преди 20 години от правителството на Симеон Сакскобургготски, а по него следва да се върнат 3 млрд. лв. през 2022 г. и още 3 млрд. лв. през 2023 г.

Налице са и увеличени разходи за социални цели и за пенсии в актуализацията на Бюджет 2022 г. и вероятно и в бюджетите за следващите години, но щом веднъж пенсиите вече са повишени, то няма как те да се намалят при очертаваща се над 20-процентна инфлация за тази година. Не се надявам и на чувствително понижение на разходите за държавната администрация, освен да се намалят разходите за капиталови вложения, което е ставало и в предходни години.

Кажете, кой взима заеми по 500 милиона всяка седмица, на които да плаща лихва, да каже, че има излишък?

Допуснато бе от предходното правителство няколко седмици подред да се емитират държавни ценни книжа в размер на 500 млн. лв., което бе в рамките на приетата актуализация от НС на Закона за държавния бюджет за 2022 г., бюджетен дефицит за 2022 г. Сякаш министърът на финансите от тогавашното редовно правителство е знаел, че този състав на МС е обречен на кратко съществуване и е бързал да си осигури и изхарчи с ускорени темпове този заемен ресурс.

По времето на социализма такива персони ги обявяваха за "ударници" и им се връчваха медали и значки, но понастоящем такова поведение на министър на финансите е укоримо. Той очевидно се е престарал в скоростта на емитиране на нов държавен дълг, което трябваше да става по-бавно, като се пускат ДЦК не един път седмично, а с интервал на един месец или по-добре на два месеца.

Забележката на бившия премиер Борисов е основателна относно това, че се плащат от бюджета ненужни лихви по тези няколко на брой заеми от по 500 млн. лв., а с тях министър Асен Василев си е осигурявал временен финансов комфорт с парите от новия вътрешен държавен дълг, което е доста естравагантно.

Ще се стигне ли до вдигане на данъци, каквато е прогнозата на много от финансистите ни? 
Иска ми се да вярвам, че данъци няма да се вдигат тази есен, когато се изготвя от МФ и се приема от НС проектобюджет 2023 г. Абсолютно дилетантство би било в момент на тежка икономическа, енергийна и финансова криза и война на 250 км от границите на България да се вдигат данъци.

Смятам, че ще проявят разум и държавнически подход ръководителите на политическите сили, които следва да сформират правителство в следващия парламент. В противен случай фалитите на много предприятия са неизбежни! 

Възможно ли е България да влезе в процедура на Европейската комисия по свръхдефицит и да се сбогува с амбициите си да влезе в еврозоната през януари 2024 г.?

По-скоро - не. Допускам, че през есента на 2022 г. ЕК ще приеме решение за дерогация на допустимия бюджетен дефицит от 3% на 5% или на 6%, предвид тежкото състояние на бюджетите не само на България, но на още поне 10 държави от ЕС. Има страни, в които държавните помощи към бизнеса и към населението са далеч по-големи от тези у нас и за тази цел са заделили огромен паричен ресурс.

Това обаче на този етап са само мои предположения и настоящето служебно правителство и бъдещето редовно правителство следва да приложат мерките на т. нар. финансова консолидация и да свият разходите преди всичко.

Резерви в тази насока има, като разходите на Държавната компания за управление на язовири, за която бяха заделени 500 млрд. лв., а тя няма капацитет да разходва не повече от 30-40 млн. лв. годишно; Държавният ВиК холдинг, за който на разположение са 1 млрд. лв. и очевидно е, че и той е с ограничен капацитет и за 2023 г. едва ли са му необходими повече от 50 млн. ; на собствениците на ВЕИ държавата им предоставя по силата на 20-годишни договори големи дотации, а цените на електричеството отдавна са над тяхната себестойност, те отдавна са изплатили инвестициите си и тези допълнителни средства от бюджета повече не са им необходими.

Ще загубим ли и парите от Плана за възстановяване заради необходимите промени в законите, които без НС не може да се направят?

Надежда да не ги загубим все още има. Служебното правителство екстрено следва да се заеме с изготвянето на необходимите над 20 закона и към 15 октомври, когато ще започне следващия състав на НС те да бъдат депозирани в него. Парламентът може да започне разглеждането и приемането им, дори още преди да е избрано новото редовно правителство.

Това на пръв поглед е малко вероятно, но трябва депутатите да проявят държавнически подход и да изоставят временно партийните си интереси. Изключително важно е, Министерството на иновациите и растежа (МИР) на служебния МС експресно да изготви актуализацията на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) и да я представи в ЕК в Брюксел.

Осем месеца екипа на предходното правителство ги е "пропиляло" и актуализацията на ИСИС не е готова, а тя освен за Плана за възстановяване и устойчивост (в по-малка степен) е от решаващо значение да се започне работа по оперативните програми (ОП). Тя е жизнено важна за ОП с управляващи органи на: Министерството на икономиката и индустрията, МИР и МОН.

Трябва ли да поискаме удължаване на сроковете по плана за възстановяване с мотив форсмажор?

Да, безусловно. Смятам, че ако бъде поискан т. нар. форсмажор, то ЕК ще ни го предостави. Мотиви за тази цел могат да са: увеличеният мигрантски натиск у нас, най-много починали в България на глава от населението в ЕС от КОВИД 19 и необходимостта от преоборудване на част от болниците у нас, както и пари за закупуване на няколко медицински хеликоптера, което е заложено в Плана за възстановяване и устойчивост и т. н.

Какви ще са преките последици върху гражданите на ЕС от вдигането на лихвения процент от ЕЦБ?

ЕЦБ според мен отдавна трябваше да повиши лихвения си процент, а не да следва политиката на ФЕД и то с голямо закъснение. Тази политика на ЕЦБ доведе освен до повишаването на курса на щатския долар спрямо еврото (за първи път от 2002 г. доларът е по-скъп от еврото) и до проблеми с търговския обмен на страните от ЕС, както и до известна загуба на конкурентоспособност на стоките, произведени в ЕС.

Очаква се известно постъпателно повишение на лихвите по кредитите, което банките предстои да направят както в България, така и в останалите страни в ЕС, в т. ч. и в тези, които са извън еврозоната. Това повишение обаче няма да е чувствително както бе през 2009/2010 г. и засега гражданите, които обслужват потребителски и ипотечни кредити и фирмите, които са взели инвестиционни и оборотни заеми, не трябва да се притесняват.

Реална ли е опасността от финансово цунами в ЕС от започналата рестриктивна политика на Федералния резерв?

Според мен опасенията са излишни. Финансово "цунами" няма да има и не очаквам фалит на големи банки в страните от ЕС, както и хиперинфлация в САЩ и в държавите от еврозоната. Обемът на световната търговия в долари и в евро е почти изравнен (около 30% и за двете световни валути) и САЩ също косвено е зависими от политиката на ЕЦБ.

ЕЦБ и ЕК могат да се справят с политиката на ФЕД като балансират както лихвения процент на страните от еврозоната, така и размера на инфлацията в нея. Този размер в страните от еврозоната е около 8,6%, т. е. два пъти по-ниска от тази у нас. САЩ, респективно и ФЕД във време на война и на енергийна и икономическа криза, нямат интерес да се конфронтират остро и да "надцакват" своите партньори от ЕС и смятам, че ще има серия от съгласувания след сериозни преговори, както и умереност в действията на ФЕД и ЕЦБ.

Какви са възможностите представители на българския бизнес да кандидатстват за грантово финансиране от междуевропейските програми?

По тези програми вече е възможно да се кандидатства, за разлика от българските ОП и ПВУ, не без съдействието на българския еврокомисар Мария Габриел. Те обаче са почти непознати за представителите на българския бизнес, тъй като министрите от доскоро управлявалата четворна коалиция не бяха организирали достатъчно информационни дни за запознаването на българските предприемачи с тях.

Налице е едно единствено изключение от Министерството на транспорта преди около 2-3 месеца. Мария Габриел не бе поканена нито от управлявалото едва осем и половина месеца редовно правителство, нито от настоящето служебно правителство да разясни работата на ЕК в настоящия програмен период 2021-2027 г. по "Хоризонт Европа", както и каква е дейността на новосъздадените Европейски иновационен фонд и Европейски иновационен съвет.

Повечето български бизнесмени не са чували изобщо за тях. Участието и спечелването на ресурс за предимно инвестиционни проекти в междуевропейските програми и след "отварянето им" и в българските оперативни програми несъмнено ще даде "глътка въздух" на българските предприемачи, които вече над 2 години са без европейско финансиране, а същевременно получават недостатъчни компенсации за скъпото електричество и нулеви компенсации за свръхскъпия природен газ.

Настоящето служебно правителство и следващото редовно правителство следва спешно да разработят компесаторни механизми за подпомагане на 14-те държавни дружества, които са част от ДКК, а и също и тези държавни дружества, на които са принципал останалите министерства.

Известно е, че за 8-те месеца управление на четворната коалиция в тях са назначени предимно от един от вицепремиерите u около 500 партийни активисти и те само за няколко месеца са "сътворили" в тях редица погрешни управленски решения. Тези решения следва екстрено да се коригират, а по-голямата част от "партийните калинки" да се отстранят поради некадърност.

Как българския бизнес ще участва в Плана за възстановяване на ЕС, който се управлява от ЕК и ЕЦБ "ИНВЕСТ&ЕЮ" и по него се работи с финансови инструменти, а също по българските ОП какви финансови инструменти ще бъдат достъпни за МСП и за общините в този програмен период?

Тези въпроси като че ли са "най-добре пазената тайна" от страна на изпълнителната власт и нищо все още не е ясно по тях за бизнесобщността ни. МИР, като принципал и респективно ББР, спешно следва да инициират пред МС и НС създаване на специален Инвестиционен фонд при БРР с бюджетен ресурс (предимно) от поне 300 млн. лв. за съфинансиране на инвестиционни проекти от България за проекти, които ще бъдат подадени пред ЕК и ЕЦБ за ресурс от фонда по плана "ИНВЕСТ&ЕЮ".

Бъдещият редовен МС следва да разработи план за обучение на предприемачите и на общинската администрация чрез Института по публична администрация при Министерския съвет, както и чрез Областните информационни центрове, които са изградени във връзка с европейските програми, който следва да се задейства от началото на 2023 г.

Обучението следва да включва и въпроси по кандидатстването както по българските ОП и ПВУ, така и по финансови инструменти, които са както по българските ОП, така и по Плана "ИНВЕСТ&ЕЮ". В заключение независимо, че първите две години от Програмен период 2021-2027 г. на практика са пропуснати и до българския бизнес и до българските общини са достигнали твърде малко средства (единствено по мярката Енергийна ефективност и по тази, която е в ход схемата "Технологична модернизация на МСП"), то все има надежда, че е възможно, но само частично, да се преодолее изоставането. Вероятно България ще загуби пари от ОП и ПВУ, но се надявам да не са много.

Йосиф Аврамов е доцент, доктор по икономика и преподава дисциплини по финансов инженеринг, европейски проекти, финанси и банковото дело в Нов български университет. Работил е в БНБ, в Министерството на финансите, както и като началник на управление "Финанси и инвестиции” в Министерството на науката и висшето образование и като старши съветник в Икономическата комисия на 36-то Народно събрание. Автор е на книгите "Силата на парите”, "Корпоративни финанси”, "Използване на финансови инструменти от публичните субекти” "Банков контрол”, "Митнически и данъчен контрол” и др. Последната му книга, издадена през лятото на 2020 г., е "България в преддверието на еврозоната”.

Източник: "Труд"