ЕК: България не изпълнява критериите за присъединяване към еврозоната

За разлика от България, Хърватия е готова да въведе еврото от 1 януари догодина

Еврозона
Еврозона Източник: Zonanews

Европейската комисия отчете, че България все още не изпълнява две от изискванията за присъединяване към еврозоната. Нашата страна не отговаря на показателите за стабилност на цените и за законодателство, изцяло съобразено с правилата на ЕС. Комисията пояснява, че у нас инфлацията на потребителските цени е неравномерна, пише БТА.

 

Ценовата стабилност

България не изпълни изискването за ценова стабилност — поради среден процент на инфлация от 5,9 процента, тоест с цял пункт над референтната стойност от 4.9%, което според ЕЦБ е значимо отклонение, още повече че се очаква процентът да продължи да се покачва в следващите месеци. 

 

Най-новите данни за нашата страна показват висока инфлация, причинена от ръста на цените на енергията. Очакванията са в следващия доклад догодина да се отчете положителна промяна, защото инфлационният натиск се приема за временен и се предвижда да спадне чувствително. По тази причина няма очаквания за допълнително забавяне на нашата страна по пътя към въвеждането на еврото.

 

За разлика от България, Хърватия е готова да въведе еврото от 1 януари догодина. Така тя ще стане 20-ият член на ЕС, който приема единната валута. Очаква се решението да бъде официално одобрено от столиците на ЕС на 12 юли, след като лидерите дадат политическо одобрение на срещата на върха през юни и Европейският парламент подпише в началото на юли. В доклада се посочва, че Швеция, Румъния, Полша, Унгария и Чехия също още не отговорят на изискванията за приемане в еврозоната.

 

Изисквания за влизане в клуба

ЕК и ЕЦБ имат съвместна задача да оценят готовността на страните от ЕС да се присъединят към еврозоната спрямо редица правни и икономически критерии. Оценката също така разглежда интеграцията на страните с еврозоната.

 

Държавите трябва да имат 12-месечен среден процент на инфлация под този на трите най-добри резултати в ЕС, плюс марж от 1,5 процентни пункта. В оценката си Комисията използва Финландия, Франция и Гърция, като даде референтна стойност от 4,9 процента.

 

Държавите с 1,5 процентни пункта под средния за ЕС процент на инфлация за 12 месеца се считат за извънредни и са изключени от този показател. Изключени са Малта и Португалия, които имат процент с 2,2 и 1,7 процентни пункта по-нисък от средния за ЕС от 4,4 процента, съответно.

 

 

Освен това страните трябва да имат дългосрочни лихвени проценти под същите най-добри резултати, плюс марж от 2 процентни пункта, което дава еталон от 2,6 процента. Те също така трябва да покажат относителна стабилност на обменния курс и да спазват Европейския механизъм за обменен курс II на блока в продължение на две години, като същевременно се пазят от така наречената процедура за прекомерен дефицит.

 

И накрая, държавите трябва законово да гарантират независимостта на своята централна банка и да забранят паричното финансиране. 

Още от "Бизнес и финанси"

Фискалният съвет: Държавният дълг нараства с притеснителни темпове

Фискалният съвет препоръчва промяна на законодателството, което привилегирова държавните служители, магистратите и полицаите по отношение на заплащането на личните им осигурителни вноски

Прочетете повече прочетете повече

Владислав Горанов за ултиматума на БСП-ОЛ: Нищо не е на всяка цена

От седмици се говори, че ПП-ДБ искат да рестартират бунтарските настроения от 2020 г., но ситуацията не е същата. Няколко седмици преди един от най-успешните проекти – влизането в еврозоната, да оставиш държавата без власт е безотговорно, разясни Горанов

Прочетете повече прочетете повече

Ново проучване за готовността на бизнеса в България и Европа да внедри дигиталните инструменти и AI

Над 8000 фирми в Европа, от които 2240 български, са анкетирани в рамките на проучване с цел анализ на нивото на дигитална зрялост и пътя им към внедряването ѝ

Прочетете повече прочетете повече

Доц. Борислав Цеков: Всеки нов опит за референдум за еврото е противоконституционен и обречен

Той се позова на предходно решение на Конституционния съд, което вече е дало ясни аргументи по темата. Според него държавата и нейните институции, включително Народното събрание, стоят зад историческия избор на българския народ за членство в ЕС, който е бил консенсусен

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени