Експерт: Енергийните помощи са второто перо в бюджета след пенсиите, това е абсурд

Няма абсолютно никакъв смисъл помощта да се дава постоянно, за всички, поравно, казва Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт

Осветление, лампи
Осветление, лампи Източник: Zonanews

"Първоначално имаше логика помощта за бизнеса да е за всички компании, защото поскъпването на енергоизточниците дойде като гръм от ясно небе. Оттам нататък логично беше Министерството на финансите и Министерството на енергетиката да изработят общ механизъм за диференциране на помощта за различните небитови потребители". Това мнение изрази пред БНР Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт.

 

Също като при ограниченията от Covid мерките, и при настоящата енергийна криза различните компании са засегнати по различен начин, отбеляза икономистът.

 

"Няма абсолютно никакъв смисъл помощта да се дава постоянно, за всички, поравно, без отношение по какъв начин енергийните цени влияят на тези компании".

 

Икономистът акцентира върху липсата на анализ как са се отразили помощите до момента.

"За разлика от България, в останалите европейски страни подходът при отпускането на помощите е обърнат – там се тръгна от малки помощи за ограничени компании и за ограничено време. В България тръгнахме от голямо подпомагане, затова необходимостта от такъв анализ е много по-голяма. Ние отначало подпомагаме всички, много щедро и е хубаво да се види преди отпускане на следваща помощ или дебати как трябва да се промени настоящата – да видим какъв ефект е постигнала".

 

"Само за втората половина на тази година мерките за поддържане на тавана на цените на тока за небитовите потребители струват около 6 милиарда лева. Тази програма се превърна във второто най-голямо перо на бюджета след пенсиите", подчерта Стайков.

 

"Ако тази програма се запази и през следващата година, ще се превърне в почти толкова голям разход, колкото са пенсиите. Това е абсурдно като размер и като подход".

 

Относно еврорегламента за свръхпечалбите Калоян Стайков изтъкна, че избраният у нас подход е неправилен.

"Министерският съвет е публикувал проект на постановление за въвеждане на тези тавани. Тези тавани на практика представляват данъчни норми – на практика трябва да се въведат от Народното събрание, а не от Министерския съвет. Ако се въведат по този начин, рисковете от юридическа каша оттук нататък са много големи", предупреди той.

 

По думите му, ако съдът отмени постановлението, държавата ще трябва да връща пари, а те вече ще бъдат отпуснати като помощи за бизнеса.

Още от "Бизнес и финанси"

Около 50 % от бюджета на Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021–2027 г. ще бъде договорен до края на го

Това стана ясно по време на среща на заместник-министъра на земеделието и храните Стефан Бурджев с представители от сектор "Рибарство" в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури в Бургас

Прочетете повече прочетете повече

Въвеждането на еврото няма да се отрази на финансирането по европейските програми в сектор "Земеделие" 

Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева при откриването на среща от националната информационна кампания за въвеждането на единната европейска валута в Силистра

Прочетете повече прочетете повече

Информационна среща в Благоевград: България е готова за въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г.

Събитието е част от националната информационна кампания, насочена към разясняване на ключовите аспекти и ползи от присъединяването на страната ни към еврозоната

Прочетете повече прочетете повече

София става столица на бъдещето: институт GATE събира световни умове за градовете на утрешния ден

Новината беше обявена от проф. Десислава Петрова-Антонова  - ръководител на направление "Градове на бъдещето" в институт GATE по време на 3D GeoInfo & 9th Smart Data Smart Cities 2025

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени