Експерти: България да се върне към разумни държавни финанси, дефицитът не е нормален

Христова посочи, че още в началото на годината се наблюдава предварително повишаване на цените: "Търговците се застраховат – ще влезе законът за еврото, ще има контрол за необосновано високи цени, и те предварително повишават цените", каза тя пред БНТ.

По думите ѝ, трудно може да се намери изцяло вътрешно обяснение без да се отчетат външните фактори, включително поскъпването на енергийните ресурси: "С увеличаването на цените на горивата, които са в основата на производството, се повишават и цените на стоките".

Велев подчерта, че инфлацията рязко се е ускорила през април, но според него това не е свързано с приемането на еврото: "За януари, февруари и март инфлацията дори намаляваше на годишна база. 6,2% за април е резултат от външни фактори." Той добави, че има и вътрешни причини: "Прекомерни бюджетни дефицити и ръстове на възнагражденията в бюджетната сфера, които не са съпроводени с ръст на производителността".

По отношение на доходите Христова отбеляза значителния им ръст: "Минималната заплата и пенсия са се увеличили с над 80%, а средната заплата – с около 60%." Въпреки това, според нея, остава разминаване между статистиката и общественото усещане: "Има превес на субективното усещане за високи цени и трудност да се посрещнат разходите".

Велев също изтъкна ръста на доходите, включително реалния: "Имаме най-голям реален ръст на доходите в ЕС през последните години." Той обаче предупреди за начина, по който е постигнат този ръст: "Той е в резултат на заеми и задлъжняване, а не на производителност. Някой плаща това увеличение – клиентите чрез по-високи цени".

По темата за бюджетната политика Христова очерта три основни приоритета: "Първо – да се ограничи раздуването на разходите. Второ – целенасочена подкрепа за бизнеса. Трето – ефективни антиинфлационни мерки". Тя подчерта нуждата от баланс между фискална дисциплина и социална защита. "Трудна задача е едновременно да се намалят разходите и да се помогне на уязвимите групи", заяви бившият социален министър.

Велев постави акцент върху ролята на реалната икономика. "Парите се изкарват в реалния сектор. За да има ръст на производителността, трябват инвестиции в автоматизация и нови технологии", подчерта той. Според него автоматичните механизми за увеличение на заплатите в публичния сектор трябва да бъдат премахнати.

По отношение на енергийната политика Велев заяви: "Европейската индустрия губи конкурентоспособност заради зелената сделка и високите цени на енергията". Той свърза инфлацията и с ограниченията върху енергийните източници. "Цената на електроенергията за предприятията е значително по-висока от тази при конкурентите ни", каза Велев.

Христова също допусна необходимост от преосмисляне на част от тези политики. "Може да се прояви разум и за период от време да се спрат плащанията за въглеродни емисии, за да се повиши производителността", заяви тя.

Христина Христова подчерта нуждата от връщане към по-строга фискална рамка. "Трябва да се върнем към разумни държавни финанси. Не дефицитът да се приема като нещо нормално", призова тя.