Неубедителните парламентарни избори в България помрачиха перспективите за жизненоважни икономически и институционални реформи, необходими за подобряване на кредитните перспективи на страната, въпреки че широкият политически консенсус за присъединяването към еврото дава известна причина за оптимизъм, аналаизира Денис Шен в Emerging Europе, информационно-аналитична платформа, базирана в Лондон и фокусирана върху новини, анализи, изследвания и разузнавателни проучвания на 23 държави от Централна, Източна и Югоизточна Европа.
Формирането на следващото правителство е от решаващо значение за времето за присъединяване на страната към еврото, което в момента е посочено като 1 януари 2024 г., както и за напредъка в съдебните и управленските реформи. Парламентарните избори, проведени в България на 4 април, дадоха на управляващите консерватори от ГЕРБ, водени от премиера Бойко Борисов, най-много места.
Съставянето на правителство от страна на ГЕРБ обаче е трудно по същество и политическите групи с антикорупционна реторите направиха доста за да се случи това. Изглежда вероятно всяко правителство да трябва да включи или ГЕРБ и/или центристката партия на Слави Трифонов "Има такъв народ", която е на второ място.
Необходимостта от справяне с многобройни кризи на фона на тази тежка пролетна вълна на коронавирус, заедно с належащата необходимост от улесняване на изразходването на средствата от Европейския фонд за възстановяване, като същевременно се гарантира устойчиво икономическо възстановяване, увеличава натиска върху политическото ръководство на България да търси работещо правителство.
Проевропейският дух в българския политически спектър означава, че има сравнителна приемственост в поне една решаваща цел, а именно стремежът на България за присъединяване към еврото през следващите години. В повечето осъществими коалиционни сценарии след тези избори ще се наблюдава продължаване на споменатия ангажимент, въпреки че времето, необходимо за присъединяването, естествено ще зависи от следващата правителствена политическа платформа.
Процесът на приемане на евро е от решаващо значение за средносрочната кредитоспособност на страната. Подготовката на България за присъединяване към еврозоната може да се забави при сценарий на забавяне за формиране на следващото правителство. Качеството и стабилността на следващото правителство са от голямо значение за кредитните рейтинги на България.
Дали следващото правителство е способно да приеме предизвикателна реформа, насочена към справяне със съществените институционални недостатъци на България и областите на необходимото институционално ниво, например в рамката за финансов надзор, е от първостепенно значение. Едно слабо правителство, като такова на малцинството, може да забави перспективите за влизане в еврозоната.
Ако институционалните реформи бъдат възпрепятствани, те също могат да увеличат вероятността от предсрочни парламентарни избори. Текущи институционални слабости, но предприети стъпки България беше класирана на последно място в ЕС по Индекса за възприемане на корупцията на Transparency International.
Известен напредък обаче е постигнат в области като механизма за сътрудничество и проверка, както и подобряване на категориите за политическа стабилност и ефективност на управлението според Световните индикатори за управление на Световната банка. От 2007 г. насам България е постигнала значително по-висок растеж на реалния БВП на глава от населението в сравнение със страните в ЕС (3,3% в България за периода 2007-19 г. спрямо 1,1% общо за ЕС).