Емил Хърсев: Бюджетът генерира повече дълг отколкото сме си позволявали досега. Това е незавършен бюджет - промяната не е в този бюджет

Гарабед Минасян: Каквото и да да се каже - никога не е цялата истина и каквото и да говорим - винаги става въпрос за пари

Гарабед Минасян и Емил Хърсев
Гарабед Минасян и Емил Хърсев Източник: Zonanews

Гости на БНТ в "Денят започва" бяха икономистите Гарабед Минасян, Емил Хърсев. Темата: "Бюджет 2022 - бюджет на растежа ли е?".

 

Минасян: Каквото и да да се каже - никога не е цялата истина и каквото и да говорим - винаги става въпрос за пари. Най-същественото според мен е, че този бюджет е насочен към осигуряване на условия за растеж. Но ако си спомним, че през 2020 ръстът се сви - това е по-скоро възстановяване.

 

По-лошото е, че се говори за свиване през следващите години. Много по-склонен съм обаче да приема, че това е бюджет на растежа".

 

Хърсев: "Бюджетът стимулира растеж, но има три притеснителни момента. Първо - той е разточителен. Генерира повече дълг отколкото сме си позволявали досега. На второ място - бюджет на партия, която ползва за запазена марка - промяната не личи.

 

Трето - това е незавършен бюджет - промяната не е в този бюджет, самото правителство споменава, че ще бъде актуализиран, а и този бюджет все още не е влязъл в НС. А при тази конфигурация от политически сили ще бъдем свидетели на един търг".

 

Това ли ще е бюджетът, който ще се приеме?

Хърсев: Не.

Минасян: "Работата е в това, че хората привикват с получаване на пари на готово. След това отказването не е лесно и просто. Не този е пътят за стабилен икономически растеж - чрез раздаване на помощи и компенсанции.

 

Независимо от разточителството - социалното разслоение остава на високо равнище - най-високото в ЕС.

Хърсев: "В България "чорбаджиите" не са стигнали до способите на управление от развития свят, което създава усещане за свръхконцентрация на богатството в определени физически лица".

 

Вярно ли е, че бюджетът е социален?

Минасян: "Когато има разточителство на пари - това се свързва с по-активна социална политика. При всички случаи трябва да сме наясно, че когато има по-голямо социално разслоение, се насажда социално напрежение".

 

Хърсев: "Прагът на бедност расте. Много е добре, че няма да има пенсионер под прага на бедност. Но когато се раздават пари, които не са изработени - това води до покачване на цените. Съответно прагът на бедност се вдига. Бюджетът на трябва да ни храни".

 

Инвестициите ще бъдат 5.8% от БВП.

Хърсев: "Когато Правителството усети необходимост да харчи повече, спира инвестиционните разходи. Парите за инвестиции са буфер. Това е фондът на Правителството да има комфорт да си харчи".

 

Минасян: "Това засяга публичните инвестиции. За миналата година бяха предвидени 6.1 млрд. лв за капиталови разходи. Изпълнението е 3.8 млрд. лв. Около 60%. Увеличават се субсидиите, разходите за заплати. Някои обичат да ги наричат социални разходи. Други ги наричаме - разточителство.

 

По отношение на инвестициите се предвижда увеличение на капиталовите разходи - ще се развиват публичните инвестиции - инфраструктурни проекти, спортна инфраструктура. От друга страна въпросът е дали Правителството ще съумее да използва и да организра процеса. Проектното начало не се забелязва".

 

Хърсев: "Един месец вече е минал. В останалите месеци трябва да извършим два пъти по-високи инвестиции от 2021 г. Не виждам обаче как - няма процедури за инфраструктурни проекти".

 

На този фон се забелязва, че всеки сектор иска повече и повече. Заплати, компенсации. Става ли заложник бизнесът на това подпомагане?

Минасян: "Някаква степен на конвергенция трябва да се забелязва. Но всичко трябва да става с мярка. В това отношение има още много неща да се направят. За един месец приходите бяха 4 млрд., а разходите 9 млрд".

 

Хърсев: "В края на годината обикновено правителството си показва скрития дълг. Затова в края, когато остане излишък се разплаща и така се получава дефицит. Анонсира се за увелиение на приходите, вкл. в НАП. Къде отидоха тези пари"?

 

Минасян: "Увеличение на субсидии, заплати, бонуси".

Хърсев: "Бонусите дразнят хората, но нямат чак такова тегло.

Има ли сектори, които и този път са по-привилегировани за сметка на други?

Хърсев: "Не виждам нещо, което се е променило. Приоритетите са социални разходи, пенсии, здравеопазване и сериозен интерес върху отбраната. Някаква сериозно изразена секторна политика не виждам".

 

Минасян: "На мен ми направи впечатление акцент върху капиталовите разходи, които обаче не са дефинирани".

Още от "Бизнес и финанси"

Очаква се предложението за размера на минималната заплата за 2026 г., експерти коментираха запазването на сегашния механ

Социалният министър Борислав Гуцанов вече обясни, че ако остане сегашният механизъм, МРЗ за следващата година ще бъде около 1200 лв.

Прочетете повече прочетете повече

В МЗХ се обсъдиха с бранша критериите за подбор по интервенциите за инвестиции в земеделски стопанства и преработка на с

В Стратегическия план има заделен значителен ресурс, именно за подобряване конкурентноспособността на сектора, заями зам.-министър д-р Лозана Василева

Прочетете повече прочетете повече

Европейският доклад за потребителите разкрива: онлайн измами, фалшива храна и подвеждащи етикети подкопават доверието в

Особено тревожно е състоянието при храните – широко разпространено е подвеждащо етикетиране, използване на термини като "био" и "еко" без реална сертификация, подмяна на съставки и заблуждаващи здравословни твърдения

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени