Европейските субсидии за българския бизнес: пречка или стимул за икономическия растеж

Съветът за икономически анализи публикува на своята страница анализ на тема "Европейските субсидии за българския бизнес: пречка или стимул за икономическия растеж". Автори на изследването са Пламен Ненов, секретар на Съвета, Атанас Пеканов от Института WIFO във Виена и Данаил Василев, младши сътрудник към Съвета.

През последните две десетилетия българската икономика се намира в състояние на трайна инвестиционна стагнация, като делът на инвестициите в основен капитал остава значително по-нисък от този в сходни страни като Румъния и Хърватия. Това изоставане създава рискове за дългосрочния икономически растеж и за сближаването със средното ниво на жизнен стандарт в ЕС. Един от ключовите проблеми е остарялата технологична база на българските предприятия поради недостатъчни инвестиции в машини, оборудване и иновации. Проблемът се задълбочава от ограничения достъп до финансиране, особено за малки и средни предприятия.

На този фон настоящият анализ оценява ефектите от безвъзмездните европейски субсидии по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" за периода 2014–2020 г. С общ бюджет от около 3,3 млрд. лева, програмата насочва съществен дял от средствата към подобряване на производствения капацитет и стимулиране на иновационната активност на българските предприятия. Оценката се базира на административни данни и прилага утвърдена методология за идентифициране на причинно-следствени връзки.

Най-силни и устойчиви ефекти се наблюдават при субсидиите за индустриален капацитет. На всеки отпуснати 1000 лева помощ се отчита средно увеличение на инвестициите в продуктивен капитал с 1300 лева, което съответства на мултипликаторен ефект от 1,3 към 1. Освен това тези субсидии водят до значителен ръст в продажбите, производителността, заетостта и възнагражденията. Ефектите са особено изразени при предприятия с по-висок инвестиционен потенциал, при които мултипликаторът върху трайните активи надвишава 2 към 1. Субсидиите за иновации също оказват положителен ефект, но той е по-слаб и основно ограничен до процедури, свързани с внедряване на съществуващи технологии. Разликите в ефективността между двата типа субсидии вероятно отразяват както фундаменталната несигурност, присъща на иновационната дейност, така и относително по-голямата гъвкавост, която предоставят индустриалните субсидии в сравнение със субсидиите за внедряване на напълно нови технологични решения в предприятието. 

Въз основа на тези заключения анализът предлага няколко конкретни препоръки. На първо място, облекчаването на финансовите ограничения пред българския бизнес следва да бъде основен приоритет във всяка стратегия за ускорено икономическо развитие. Това включва както структурни реформи за подобряване на финансовата система, така и засилена публична подкрепа чрез субсидии и други финансови инструменти. Освен това по-доброто насочване на помощта към фирми с висок потенциал за растеж – например чрез ускорена амортизация на инвестициите в някои групи трайни активи, може да стимулира инвестициите, да ускори растежа на предприятията и да доближи България по-бързо до средноевропейските нива на жизнен стандарт.

Целият анализ може да бъде намерен на страницата на Съвета за икономически анализи: cea.egov.bg