Фирми, регистрирани в България, са част от мащабно разследване на Европейската прокуратура за трансгранична ДДС измама при търговията с електронни устройства. Предполагаемата схема е нанесла щети за най-малко 46,9 млн. евро на бюджета на Европейския съюз и Гърция.
Европейската прокуратура обяви, че при операцията са претърсени офиси на компании и жилища на техни управители в гръцките области Атика и Кастория. Иззети са счетоводни документи, електронни носители, 99 хил. евро в брой и три луксозни автомобила.
Разследването е започнало преди близо година и обхваща дейността на сложна мрежа от дружества, регистрирани в България, Кипър, Чехия и Гърция. Според събраните до момента доказателства фирмите са участвали в търговия с малки електронни устройства между различни държави от ЕС.
Европейската прокуратура не посочва имената на дружествата, техните управители или адресите на компаниите в България. Няма съобщение и за извършени арести или претърсвания на българска територия при последната акция.
Проверяваната схема е действала между 2021 и 2025 г. и е използвала т.нар. липсващи търговци. Това са дружества, които участват в реални или фиктивни сделки, начисляват ДДС при последващата продажба, но не внасят събрания данък в бюджета.
В същото време друга компания по веригата претендира за приспадане или възстановяване на същия ДДС. Така държавата изплаща данъчен кредит за сума, която никога не е постъпвала в хазната.
При класическата измама тип въртележка едни и същи или сходни стоки преминават многократно през свързани фирми в различни държави. Използва се правилото, че вътреобщностната доставка между дружества, регистрирани по ДДС в две страни от ЕС, се облага с нулева ставка при доставчика.
След влизането на стоката в друга държава тя се продава с начислен ДДС. Компанията, която трябва да внесе данъка, изчезва, прекратява дейността си или се оказва без имущество. Следващите дружества във веригата искат възстановяване на данъчния кредит и така загубите за бюджета се натрупват.
Според Европейската прокуратура разследваните лица са използвали подобна верига, за да разпространяват електронни стоки в Гърция и други държави от ЕС. Подозренията са, че чрез операциите е избягвано плащането на ДДС или е получавано неправомерно възстановяване на данък, който реално не е бил внесен.
Установената до момента предполагаема щета е най-малко 46,9 млн. евро. Разследващите са открили и данни, че още 24,2 млн. евро ДДС не са платени или са декларирани неправилно.
Така общата сума, която се проверява по делото, достига 71,1 млн. евро. Европейската прокуратура подчертава, че за допълнителните 24,2 млн. евро все още става дума за индикации, които трябва да бъдат потвърдени в хода на разследването.
Особено сериозен резултат от операцията е откриването и блокирането на цифрови активи. Замразени са криптовалути на стойност около 900 хил. евро и други дигитални активи, оценени на приблизително 4,5 млн. евро.
Общата стойност на блокираните цифрови средства е около 5,4 млн. евро. Според гръцките власти това е най-голямото замразяване на дигитални активи, извършвано досега в страната.
Средствата са открити чрез специализиран цифров криминалистичен анализ. Разследващите са предприели целенасочени действия за преодоляване на техническите препятствия, използвани за ограничаване на достъпа до електронните портфейли и останалите активи.
Издадени са и заповеди за запор върху 88 недвижими имота с обща прогнозна стойност над 4,5 млн. евро. Блокирани са множество банкови сметки в Гърция и в други държави членки на Европейския съюз.
В проследяването на парите се е включила гръцката служба за борба с изпирането на пари. Тя е съдействала за установяването на сметки и имущество, които могат да бъдат свързани с предполагаемата престъпна дейност.
Претърсванията са извършени от гръцката Служба "Вътрешни работи" към правоохранителните органи, която води и наказателното разследване. Действията са подпомогнати от специализираното звено за цифрови криминалистични изследвания към гръцката полиция.
Европейската прокуратура има правомощия да разследва престъпления срещу финансовите интереси на ЕС, включително мащабни трансгранични измами с ДДС, пране на пари и участие в престъпни схеми, насочени към европейския бюджет.
Следващият етап от разследването ще включва анализ на иззетите счетоводни документи, банковите преводи, цифровата комуникация и движението на електронните стоки между компаниите. Ще се проверява кой действително е управлявал дружествата и дали част от тях са създадени единствено като липсващи търговци.
Предстои да бъде изяснена и конкретната роля на регистрираните в България компании. Самото присъствие на дружество в търговската верига не доказва участие в измама, ако не бъде установено, че управителите му са знаели за схемата или съзнателно са подпомагали избягването на ДДС.
Всички лица и компании, засегнати от разследването, се считат за невинни до доказване на противното с решение на компетентния гръцки съд.