Фискалният съвет: Държавният дълг нараства с притеснителни темпове

Настоящите становища са изготвени в изпълнение на разпоредбите на чл. 6. от Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми.

Държавен бюджет

Прогнозата на Фискалния съвет за номинален растеж на БВП за 2025 г. е 7,8%, отговарящ на реален растеж от 3,0% и дефлатор 4,6. Хармонизираната инфлация е 3,5% средногодишна и 3,6% в края на периода. Относно прогнозата за 2026 г. Фискалният съвет е разработил три варианта – реалистичен, песимистичен и оптимистичен. Базов е реалистичният сценарий с вероятност 60%, а оптимистичният и песимистичният са оценени с по 20% вероятност. Основният сценарий за развитието на икономиката през 2026 г. е изключително близък с този на МФ, както в номинален, така и в структурен аспект. За 2026 г. прогнозираме БВП с номинален растеж от 6,5%. Реалният растеж е 2,7% и дефлаторът е 3,7. Хармонизираната инфлация е оценена на 2,9% средногодишна и 3,3% в края на периода.

Фискалният съвет счита, че е необходимо създаването на по-високи циклични буфери (над регулативния 1.5% от БВП). Счита също, че е необходим и структурен буфер, който да осигури средства за належащи структурни реформи. Правилото за размер на публичния сектор до 40% от БВП, нетно от разходите за еврофондове, е нарушено през 2026 г. и остава такова през следващите години. Фискалният съвет счита, че проекциите за приходите в проектобюджета са надценени и показва риск от неизпълнение на данъчните приходи. За по-голяма прозрачност, считаме, че МФ трябва да публикува техническа част за прехода между касовия формат на Консолидираната програма и формата на "Държавно управление".

Експанзията на държавните разходи през 2026 г. в размер на около 5% от БВП води до промяна в съотношението публичен/частен сектор и продължение на увеличение на дела му, въпреки много доброто развитие на икономиката. Публичният сектор достига 45.8% от БВП, което е над предвиденото ограничение в Закона за публичните финанси от 40%. Дори с отчитане на средствата от ПВУ, и това, че проектите трябва да бъдат завършени до трето тримесечие на годината, тази експанзия на публичния сектор е нерационална. Големият публичен сектор ще ограничи и икономическия растеж, и възможностите за възстановяване след кризи.

С притеснителни темпове нараства размера на консолидирания държавен дълг – увеличава се до 29% от БВП за тази година и достига до 37% от БВП в края на следващата. Разходите за лихви също растат –  от 0,5 млрд. евро. за 2024 г. и до 1,7 млрд. евро. през 2028 г. Рязкото нарастване на дълговото бреме ще доведе до увеличаване на цената на финансиране на дълга на международните пазари. С това темпо България е на път да загуби имиджа на страна с нисък фискален риск по отношение на своята задлъжнялост.

Фискалният съвет би преповторил препоръката от проектобюджета за 2025 г. относно  предложените политики и мерки, а именно, че: 1) Приходите в бюджета са надценени. 2) В разходната част следва да се премахнат автоматичните индексирания за възнагражденията в някои сектори, които водят до бюджетен дисбаланс. 3) Да се промени подхода на изготвяне на бюджета като се наблегне на ефективността и качеството на публичните финанси.

Пълният текст на становището е достъпен ТУК

НЗОК

Проектобюджетът на НЗОК за 2026 г. следва подход с увеличения по основните видове разходи. В сравнение с предходни години заложеното увеличение е значително по-високо и за първи  път надхвърля 5 млрд. евро – най-големият исторически ръст.

От гледна точка на финансова обезпеченост секторът разполага с ресурси, но оптимизацията при разходването им е задължителна за постигането на по-добри резултати с цел гарантиране адекватността на здравната система спрямо потребностите на населението.

Основните компоненти на приходите в бюджета на НЗОК са здравноосигурителните вноски и трансферите за здравно осигуряване от централния бюджет. Размерът на приходите от здравни вноски за 2026 г. се равнява на 8,1% растеж на годишна база спрямо 2025 г. , а трансферите за здравно осигуряване нарастват с 12,5%. В законопроекта отсъстват предложения за въвеждане на мерки, за промяна на подхода към лицата, които не се осигуряват здравно, които са близо милион и двеста хиляди души, а лечението им е за сметка на държавния бюджет. 

Структурата на разходите за здравноосигурителни плащания за 2026 г. показва увеличение по всички показатели с 9-10% спрямо 2025 г. Заложените разходи  са с номинален растеж от 15,02 % на годишна база, като с най-голям дял са текущите разходи, където здравноосигурителните плащания съставляват 92% и показват ръст от 9,9% за 2026 г. ФС очаква ускоряване на дейността за реформиране на здравния сектор.

Пълният текст на становището е достъпен ТУК

ДОО

Фискалният съвет е подчертавал, че предизвикателството с ниските пенсионни доходи следва да бъде адресирано чрез целенасочени политики. Предпочетеният подход в последните години обаче – чрез генериране на по-висок дефицит, който се финансира чрез поемане на допълнителен дълг, не е устойчив в средносрочен план. Интензивното нарастване на пенсиите обуславя по-висок недостиг в бюджета на ДОО.

Общият размер на приходите от осигурителни вноски и предоставяните трансфери от държавния бюджет за покриване на недостига от средства за осигурителната система за 2026 г. са увеличени с 9%. Предвижда се за приходите от осигурителни вноски (без трансферите) ръстът да е 14,9%. Освен увеличаването на осигурителната тежест, основен принос за по-високите приходи от осигуровки имат увеличението на минималния осигурителен доход с 15,4% и на максималния осигурителен праг с 11,4%, които от своя страна водят до ръст на средния осигурителен доход с 9,3%.

През 2026 г. планираните разходи на социално-осигурителната система възлизат с 1 253 млн. евро повече от плана за 2025 г., което представлява ръст от 9%. Бюджетът на ДОО за 2026 г. достига 27,7% от всички разходи в консолидираната фискална програма. Номиналният размер на планираните разходи за пенсии е с най-голямо увеличение, което се случва за шеста поредна година.  Нараства и дела на разходите за пенсии като процент от БВП – от 9,3% през 2022 г. до 11,2% през 2025 г. и 2026 г.

Планираните разходи за социални помощи и обезщетения през 2026 г. се увеличават с 9,6% при 20,7% ръст през 2025 г., а като дял от БВП остават на ниво от 1,43%. Реализираното през последните 4 години увеличение на социалните разходи, изпреварващо обичайният ръст на доходите на осигурените лица, води до задъхване на социално-осигурителната система. 

Логично, натискът на разходите доведе до необходимост от увеличаване на осигурителната тежест и то именно във фонд "Пенсии", където недостигът е най-голям. Лошата демографска ситуация у нас ще продължи да засилва този натиск.

ФС подкрепя актуализирането на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст с 15%, което не е променяно от 2023 г. - в условията на повишена инфлация тази мярка е необходима. В тази връзка, липсата на актуализация на размерите на дневните обезщетения за безработица води до ограничаване на правата на осигурените лица.

Фискалният съвет препоръчва промяна на законодателството, което привилегирова държавните служители, магистратите и полицаите по отношение на заплащането на личните им осигурителни вноски, което понастоящем е за сметка на бюджета.

В заключение подчертаваме, че проектът на Закон за държавния бюджет на РБ  за 2026 г., както и на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. не са постъпили във Фискалния съвет на България. По тази причина Съветът изготви становищата си в рамките на законовите си задължения, въз основа на публично достъпните документи, съобразно срока посочен в Закона за Фискалния съвет и автоматичните корективни механизми. 

Пълният текст на становището е достъпен ТУК