Фискалният съвет: Удължителният бюджет създава опасен прецедент в бюджетната политика

Приетият от Народното събрание Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. (или т.нар. "удължителен бюджет") създава опасен прецедент в бюджетната политика на страната. По своята правна и икономическа същност този тип законодателен акт следва да бъде временна мярка с ограничен обхват, гарантираща единствено непрекъсваемостта на държавните плащания до приемането на редовен закон. 

За разлика от предишни удължителни бюджети, които стриктно спазваха структурата на предходната година, настоящият закон излиза извън тези рамки. Чрез него се прокарват съществени промени в разходната част, които не са съобразени с дългосрочната фискална устойчивост и заобикалят нормалния дебат по бюджетната политика. Използването на удължителен механизъм за въвеждане на нови социални политики компрометира принципите на Закона за публичните финанси (ЗПФ) и превръща временния инструмент в алтернатива на редовния бюджет. 

Рискове при разходната част 

Разходи за персонал и доходи

Законът предвижда фиксиране на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2026 г. на 1213 лв. (увеличение с над 12%) и индексация на възнагражденията в публичния сектор. Фискалният съвет обръща внимание на следните критични точки: 

• Прекомпенсация на доходите: Разходите за персонал за 2025 г. вече бяха индексирани, като ръстът им достигна около 20%, което на практика води до прекомпенсация спрямо реалната ценова динамика.
• Методологически грешки при индексацията: Използването на инфлацията в края на периода (моментна стойност) е некоректно. Правилният подход изисква работа със средногодишна инфлация.
• Референтна база: Макар логиката да сочи към използване на местната потребителска кошница (CPI), в контекста на членството в еврозоната е по-правилно индексациите да стъпват върху хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP).
• Прогнозен подход: Тъй като инфлацията за 2025 г. вече е отчетена в базата, при нови разчети е редно да се използва прогнозната инфлация за 2026 г., а не повторно прилагане на минали показатели.

Фискален ефект

Увеличението на заплатите с 10% в публичния сектор генерира допълнителен структурен разход от 840 млн. евро. При използване на по-умерена индексация (около 5%), допълнителният натиск върху бюджета възлиза на 420 млн. евро годишно или средно 35 млн. евро на месец. 

Рискове при приходната част

Съществува сериозен риск от надценяване на приходите с отклонение между 3,5 и 4,7 млрд. евро. Предизвикателствата произтичат от: 

1. Зависимост от свръхоптимистични прогнози за икономически растеж.
2. Несигурност при постъпленията от европейски фондове поради административни и политически дефицити.

Препоръки

Законът за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. изпълнява краткосрочната си функция по осигуряване на финансовата непрекъсваемост на държавата. В същото време той създава структурно напрежение във фискалната рамка, като въвежда постоянни разходи чрез инструмент с временен характер.

Практиката до момента показва, че разпоредбите на чл. 87 от ЗПФ функционират ефективно и изпълняват своята роля за ограничаване на популистки решения, застрашаващи устойчивостта на публичните финанси. Прилагането на политики чрез т.нар. "удължителен бюджет" създава предпоставки за промени в разходната част, които не са съобразени с дългосрочните фискални перспективи и не отчитат в достатъчна степен основните рискове пред икономическото развитие. Процедурите, практиката, възможните положителни и отрицателни ефекти при прилагането на временната процедура за удължителен бюджет са разгледани от Фискалния съвет в този материал. 

Заключение

Включването на социални политики (като индексации) в удължителния механизъм компрометира принципите на бюджетното законодателство. Неговата роля според ЗПФ е временна мярка за гарантиране непрекъсваемостта на държавните плащания, а не алтернатива на бюджетната политика. Създава се прецедент - чрез бюджета да се компенсират икономическите дисбаланси, които следва да се разрешават чрез структурни реформи.