И индийските банки започнаха да отказват да работят с Русия след китайските и турските

Затягането на финансовите санкции на САЩ, поради които банките в Китай, Турция и други "приятелски" страни започнаха масово да отказват да работят с Русия, засегна и транзакциите с друг основен търговски партньор на Кремъл.

Индийските банки се страхуват да участват в търговски транзакции с Руската федерация, каза руският посланик в Ню Делхи Денис Алипов. Индийските кредитни институции, които имат връзки със Съединените щати, са "загрижени за вторичните американски санкции", оплака се той.

Москва, според Алипов, се надява на решение на проблема на ниво БРИКС. "Важно е Русия, Китай, Индия, Южна Африка (...) да имат равно право на глас при решаването на глобалните икономически проблеми", каза Алипов, цитиран от Bloomberg.

За решаване на проблемите с плащанията на срещата на върха на БРИКС в Казан руският диктатор Владимир Путин предложи да се стартира алтернативна на американския долар платежна система. Според идеята на Кремъл тя може да включва аналог на SWIFT, механизми за транзакции в цифрови активи, както и стокова борса и дори собствена валута, чийто прототип Путин тържествено демонстрира на гостите.

Кремъл обаче не успя да заинтересува лидерите на БРИКС. В заключителната декларация от срещата те се съгласиха само да "обсъдят" и "проучат" руското предложение, а след двустранни разговори нито китайският президент Си Дзинпин, нито турският президент Реджеп Тайип Ердоган обявиха решение, което би деблокирало банковите плащания.

Проблемът с платежната система на БРИКС, която Путин лансира е, че в действителност "никой не се нуждае от нея, освен самата Русия и може би Иран", казва Янис Клуге, изследовател в Германския институт за изследване на международната сигурност.

"Това само създава допълнителни разходи и рискове. Дори Русия не се отказа от долара, докато не беше принуден и все още разчита на долара и еврото за 20% от външната търговия", посочва Клюге.

Индия се превърна във втория по големина търговски партньор на Русия от началото на войната с Украйна и втория по големина купувач на руски петрол след Китай. Кремъл обаче не успя да установи реципрочни доставки на индийски стоки за Руската федерация за две години: вносът от Индия възлиза на нищожните 4,2 милиарда долара годишно и все още изостава от европейския, въпреки че е на най-ниското си ниво от края на 90-те години на миналия век (2,5 милиарда евро през август, според Евростат).

Източник: The Moscow Times