Икономистът Румен Гълъбинов за бюджета на Асен Василев: Инфлацията ще расте и ще е над предвидената. Предвидените инвестиции са имагинерни

Симеон Янев, News.bg

Бюджет 2022 г. може да се определи като социално щедър от гледна точка на увеличение на пенсии и от гледна точка на увеличение на минимална работна заплата. Бюджетът не е кой знае какво ново планьорско увеличение, а в рамките на това, което е било и досега. Това заяви пред News.bg икономистът Румен Гълъбинов за представения Бюджет 2022 г. от вицепремиера и министър на финансите Асен Василев.

Притесненията за този бюджет са най-вече по отношение прогнозата за необосновано висок ръст на БВП. За съжаление инфлацията ще расте и ще е над предвидената, а ръста на бюджетните приходи ще се дължи пак на високите цени. Дори предвидените инвестиции са имагинерни поради забавянето на НПВУ и оперативните програми, подчерта икономистът.

Едва ли средства по тях ще дойдат скоро. Това ще наложи актуализация само след 3 месеца от влизането на новия бюджет. За съжаление, междувременно инфлацията ще е изяла увеличението на всички социални и инвалидни пенсии, посочи Гълъбинов.

Той обясни, че има заявени намерения за компенсационните мерки по линия на компенсиране на високите цени на енергията. На фона на това бюджетът залага един доста амбициозен и бърз ръст на БВП - близо 5%, което в общи линии не кореспондира с досегашни прогнози на други международни институции. Вижда се прогнозите на БВП - между 3.5 и 4.5%. Управлението е решило да заложи на по-амбициозна прогноза и да видим дали ще се сбъдне.

На фона на прогнозата се градят и други неща, свързани с бюджета. От такъв ръст на икономиката, се планира и бюджетният дефицит като процент от БВП с и без компенсационните мерки, поясни Гълъбинов.

Според него опасността е да се превишат маастрихтските критерии за бюджетен дефицит от 3% и да отиде на повече.

Много е важно какъв ще е ръстът на БВП - ако той наистина е висок и отиде над прогнозата на бюджета, то тогава ще има възможност да се абсорбира голям дефицит. Ако не си оправдаем прогнозата за ръста на икономиката, много трудно ще бъде да се опитаме да се вместим на маастрихтските критерии за членство в Еврозоната, акцентира Гълъбинов.

Инфлацията не трябва да се отличава драматично от инфлацията в еврозоната. В бюджета са заложени пак около 5% инфлация за тази година и горе-долу инфлацията, и БВП са с една малка разлика помежду си.

А в дългосрочен план - през следващите 2023 и 2024 се предвижда в ръста на икономиката да има известно забавяне

По отношение на бюджетния дълг, Гълъбинов открои, че зависим от няколко важни неща - ако е възможно по-бързо да получим одобрение по Националния план за възстановяване и устойчивост, за да получим средства от Брюксел по първите одобрени проекти. Той се надява от средата на 2022 г. да получаваме средства по Националния план за възстановяване и устойчивост по първите одобрени проекти.

Другото, на което се надява Гълъбинов, е да тръгнат оперативните програми на ЕС по бюджета, които са предвидени. Едни оперативни програми също са много важни за задвижване на икономиката, за проекти, бизнеси и дейности в държавата. Третото важно условие като финансиране е собствените приходи, които ще имаме, т.е. дали все още тази инерция на високите цени ще доведе до по-голяма събираемост на данъци от страна на държавата.

"Ако има някакъв недостиг, той може да се допълни със заемни средства, осигурени по линия на вътрешни или външни дългове. Ние имаме и падежи тази година, има държавни ценни книжа, които трябва да се плащат, има и еврооблигационни емисии, които трябва да бъдат рефинансирани и може да се вземе нетно и нов дълг в рамките на съблюдавания бюджетен дефицит, който, надявам се, че няма драстично да се отклони от трите или петте процента", надява се Гълъбинов.