Трилионите долари военни разходи, резкият спад на приходите от износ и девалвацията на рублата продължават да развиват инфлационната спирала в руската икономика. Това разкрива в свой анализ The Moscow Times.
Докато Росстат оценява ръста на цените в страната на няколко процента, а военнопрестъпникът Владимир Путин се хвали с инфлация по-ниска, отколкото в Европа, стоките, които потребителите купуват ежедневно в магазините, поскъпват с двуцифрен темп. Инфлацията, изчислена на базата на реалната потребителска кошница от граждани към края на 2023 г., възлиза на 23,2%, твърдят експерти от изследователския холдинг "Ромир". С това се е увеличил индексът на цените на ежедневните стоки (FMCG), включително храни, напитки, перилни препарати, продукти за лична хигиена, козметика, лекарства и дрехи.
За разлика от Росстат, който изчислява инфлацията въз основа на виртуална кошница от 500 стоки и услуги, Ромир измерва цените въз основа на 15 милиона действителни покупки, направени от жителите на руските градове през 2008-2023 г. От началото на войната той е достигнал 56,9% (от официалните 20%), а кумулативният общ брой за 2019-23 г. е 103,% (от официалните 41% за същия период).
Само през последните три месеца на 2023 г. ежедневно купуваните стоки, според оценките на Ромир, са поскъпнали със 7,4%, след като рублата преживя най-силния срив от 2015 г. насам, а валутните курсове повлякоха цените на вноса със себе си.
За да потуши инфлационния скок в навечерието на изборите през 2024 г., Централната банка рязко повиши основния курс, задължи големите износители да поддържат курса на рублата, а правителството нареди на търговските вериги да ограничат маржовете на основните хранителни продукти.
Въпреки това, хранителните отдели на супермаркетите са тези, които се превърнаха в зона на инфлационно бедствие. Към рекордното увеличение на цените на яйцата - повече от 60% годишно - се добави и това на доматите и бананите, нараствайки в цената с 52% и 46%. Увеличението на цените на зелето, според Росстат, е достигнало 29% на годишна база, за пилешкото надхвърля 27%, за ябълките - 20%.
Властите трябва едновременно да финансират войната, да потушат общественото недоволство и да поддържат икономиката стабилна, включително цените, но това е "невъзможна задача", казва Александра Прокопенко, бивш служител на Централната банка на Руската федерация, а сега гостуващ сътрудник в Центъра за руски и евразийски изследвания "Карнеги" в Берлин.
"За да постигнете първите две цели, трябва да харчите повече от бюджета, но това води до висока инфлация и не ви позволява да постигнете третата цел", посочва тя. В резултат на това правителствените служители са като пожарникари, които тичат от един малък пожар към друг с кофа вода, защото не са в състояние да премахнат основната причина за инфлацията, твърди Прокопенко.
През 2024 г. тази причина ще остане в сила: бюджетът включва увеличение на разходите с още 20%, включително военните разходи с почти 70%, до рекорд от съветско време (почти една трета от бюджета). Това означава, че инфлационният натиск вероятно ще се задържи и Централната банка ще трябва да поддържа основния лихвен процент висок за дълго време, предупреждава Наталия Орлова, главен икономист в Alfa Bank.
.jpg?s=89501)
