Инфлацията в България изпреварва всички държави в региона, доскорошният бум в промишлеността се сменя от пропадане

Според данни на Института за инвестиционни анализи на UniCredit, България отбелязва най-слабите резултати в промишлеността сред държавите от Централна и Източна Европа за 2026 година. На този фон страната се сблъсква с ускорена инфлация и прогнози за сериозно нарастване на бюджетния дефицит, въпреки че държавният дълг остава сред най-ниските на континента.

България се нарежда сред икономиките в региона, където инфлацията бележи най-рязко ускоряване от края на 2025 година насам. Финансовите анализатори посочват, че основната причина за тази тенденция е сериозното поскъпване на горивата през първата половина на настоящата година. Очакванията са ценовият натиск да отслабне постепенно, но само при условие че доставките през Ормузкия проток се нормализират и международните котировки на енергоносителите тръгнат надолу.

Въпреки хипотетичното успокояване на пазарите, прогнозите сочат, че в края на 2026 година инфлацията у нас ще достигне 5,35 процента. В целия регион по-висока стойност се очаква единствено в Румъния – 5,46 процента. Още по-тревожна е перспективата за 2027 година, когато България може да оглави класацията по инфлация в региона с малко над 4 процента, изпреварвайки Сърбия с нейните 3,99 процента и Румъния с 3,34 процента.

Най-слабото звено на българската икономика в момента се оказва промишлеността. Ако производствените обеми от 2023 година се приемат за база от 100 пункта, през 2026 година индустриалният индекс за България пропада до едва 92,6 пункта. Това представлява най-ниският резултат сред всички наблюдавани държави. За сравнение, Полша бележи ръст до 104,9 пункта, Хърватия достига 103,4, Чехия – 101,5, а Словения отчита 101 пункта. Дори индустрията в Германия, която от години изпитва системни затруднения, регистрира по-добър показател от българския със своите 93,2 пункта.

Тази негативна динамика се превежда директно в по-слаб износ, спад в поръчките към родните предприятия и силно ограничено търсене на нови производствени мощности. Анализаторите обясняват, че именно поради тази причина икономическият растеж на България става все по-зависим от вътрешното потребление, разходите на държавата и усвояването на европейски средства, вместо да се генерира от реално производство и експорт.

Европейското финансиране остава един от малкото категорично положителни фактори за националната икономика. Очаква се през 2026 година плащанията от европейските фондове, включително тези по Плана за възстановяване и устойчивост, да достигнат до 3,87 процента от брутния вътрешен продукт. Тези средства имат потенциала да подкрепят ключови сектори като строителството и изграждането на инфраструктура. Съществува обаче сериозен риск – при евентуално забавяне на проектите или загуба на финансиране, значителна част от прогнозирания икономически растеж просто няма да се осъществи.

Експертите на UniCredit издават и сериозно предупреждение относно състоянието на държавната хазна. Прогнозите сочат, че бюджетният дефицит на България ще нарасне рязко от 3,5 процента от БВП през 2025 година до 4,9 процента през настоящата 2026 година. В региона по-голям недостиг на средства в бюджета се очаква единствено в Полша с 6,53 процента, Унгария с 6,29 процента и Румъния с 6,24 процента.

За следващата година очакванията са дефицитът да се свие до 3,8 процента. Успоредно с това държавният дълг ще продължи да расте, достигайки 35,6 процента от БВП през 2027 година. Въпреки това увеличение, България запазва позицията си сред най-слабо задлъжнелите държави в Европа. През 2026 година по-нисък дълг се отчита единствено в Босна и Херцеговина, докато задълженията на Унгария гонят 77,6 процента от БВП, тези на Полша – 64,1 процента, а на Румъния – 62,7 процента.