ING THINK: Приемането на еврото е сигурно и важно за България

Стефан Посеа е икономист, базиран в Букурещ, който отговаря за Румъния, България, Сърбия и Хърватия. Той се присъединява към ING през септември 2023 г. Стефан Посеа има магистърска степен по икономика от Birkbeck, Университета в Лондон, и бакалавърска степен по финанси от Университета за икономически науки в Букурещ. Неговият анализ е публикуван в ING THINK. 

Инфлация и фискална политика: Прогнозираме инфлацията по ИПЦ в края на 2025 г. да бъде 3,9%, а през 2026 г. – 3,0%. В краткосрочен план съществуват някои рискове от повишение, предизвикани главно от заплатите. Бюджетът на България за 2025 г. предвижда дефицит от 3,0% от БВП, което продължаваме да считаме за наш базов сценарий. Влизането в еврозоната изглежда определено за 1 януари 2026 г., като се очаква Екофин да приеме окончателните законодателни актове на 8 юли. В крайна сметка очакваме всички останали стъпки да бъдат изпълнени според плана през следващите месеци.

Растеж на БВП – не блестящ, но и не лош

След като през 2024 г. отбеляза известно ускорение в сравнение с 2023 г., годишният растеж в България остана близо до средния за миналата година през първото тримесечие на 2025 г., достигайки 2,9%. Частното потребление и инвестициите са във видима възходяща тенденция, която се компенсира от свиването на износа и по-силното увеличение на вноса на стоки. Силният растеж на заплатите в частния и публичния сектори допринесе за тази тенденция. От страна на предлагането в икономиката, търговията на едро и дребно, както и секторът на финансовите услуги, продължиха да се представят добре през първото тримесечие. Междувременно секторите на минното дело и комуналните услуги отново отбелязаха свиване.

По отношение на перспективите, считаме, че растежът на БВП ще остане постоянен на ниво 2,8% през 2025 г. Заплатите следва да продължат да намират подкрепа в условията на ограничен пазар на труда, което до известна степен ще благоприятства частното потребление. Въпреки това, нетният износ може да остане тежест за растежа през следващите тримесечия, особено в краткосрочен план, тъй като динамиката на потреблението продължава.

По отношение на експортно ориентираната промишленост, растежът може да изглежда по-добър през следващата година на фона на по-стимулиращата фискална политика в цяла Европа (особено в Германия), положителната комбинация от приемането на еврото и членството в Шенген, както и под ефекта на базовите ефекти. На по-структурно ниво, неотдавнашното забавяне на инвестициите и усвояването на средства от ЕС създава пречки за производствения потенциал на страната в средносрочен и дългосрочен план. Все пак, по-широките подобрения на инфраструктурата на регионално ниво с военно и гражданско предназначение би трябвало до известна степен да осигурят незначителни компенсаторни ползи.

Промишленост – продължава да се бори

Промишлената активност остана в отрицателна територия, като според последните данни е с 6,0% под нивата си отпреди пандемията. До известна степен към това допринесе продължаващата слабост на промишлената активност в ключови търговски партньори – Германия и Румъния. В производството данните от началото на годината показват общо влошаване на ситуацията, което достигна своя връх със свиване през април и нива на производството, които отново спаднаха, малко под нивата отпреди пандемията за първи път от юли 2021 г. Що се отнася до другите ключови компоненти, както минното дело, така и производството на енергия остават по-видимо под нивата отпреди пандемията.

В някои подсектори обаче през тази година се наблюдава подобрение, особено в производството на машини и оборудване, както и в производството на кожени изделия, мебели и тютюневи изделия. Въпреки това ситуацията в сектори като енергетиката, фармацевтиката или производството на основни метали продължава да се влошава.

С новите фискални стимули в Германия има перспективи за някои благоприятни фактори за българската експортно ориентирана промишленост в средносрочен план. В краткосрочен план обаче някои малки осезаеми ползи биха могли да бъдат по-видими от присъединяването към Шенген, приемането на еврото и по-широкото развитие на регионалната инфраструктура.

Търговия и платежен баланс

Търговският дефицит се влоши значително през четирите месеца на 2025 г., като се увеличи с цели 75% на годишна база. Нарастващият внос от страни извън ЕС, съчетан с намаляване на износа както към ЕС, така и към страни извън ЕС, допринесе за това, като причината за това бяха видимо по-високите търговски дефицити с Китай и Турция, както и по-малкият излишък с Германия. Забележително е, че през първото тримесечие на периода имаше и видим търговски излишък с Румъния.

В областта на услугите страната трябва да продължи да се възползва от още една година на добри приходи от туризъм. Българските курорти (както морски, така и планински) продължават да бъдат атрактивна туристическа дестинация с добро съотношение цена-качество както за съседните страни, така и за Европа като цяло, особено в момент, когато европейската икономика остава в относително слабо състояние. Това трябва да продължи да компенсира поне частично нарастващите дефицити в областта на стоките през тази година.

По отношение на другите категории на платежния баланс, капиталовата сметка и сметката за вторични доходи биха могли да се възползват от новите притоци на средства от ЕС през втората половина на тази година, благодарение на кохезионните фондове и две заявки за плащания по Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF), които се планира да бъдат изпратени тази година, първата през юли 2025 г., а втората по-късно през есента.

По отношение на чуждестранните инвестиции, политическата стабилност ще трябва да се запази за известно време, преди да се понижи рисковата карта на чуждестранните инвеститори – въпреки че приемането на еврото, в съчетание с конкурентната данъчна система на страната, би могло да насърчи нова активност в краткосрочен план. Преместването на някои фирми от съседните страни е ключов фактор, който трябва да се наблюдава в бъдеще. Очаква се да продължат да има благоприятни условия от някои инвестиции, ръководени от НАТО, и регионални проекти като Вертикалния коридор.

Инфлация: Предстои леко повишение

Инфлацията се повиши значително през първото тримесечие на годината и само леко се забави през второто тримесечие, достигайки 3,7%. Основните фактори за това бяха възстановените ставки на ДДС за категории като ресторанти и хляб, по-високите цени на комуналните услуги и по-високите акцизи върху тютюневите изделия. Натискът върху цените на хранителните продукти и нарастващите заплати също допринесоха за това. Либерализацията на енергийния пазар за домакинствата вече не носи рискове от повишение в краткосрочен план, тъй като беше отложена с неясен график за бъдещето.

Въпреки това, спекулативното повишаване на цените в контекста на предстоящото приемане на еврото е важен фактор, който трябва да се следи на този етап. Някои натиски за повишение в цените в цялата страна, произтичащ от преминаването към еврото, бяха в центъра на вниманието на медиите напоследък, но различни санкции, кампании за осведомяване на обществеността и дори бойкоти в някои случаи би трябвало, по принцип, да помогнат за постепенното успокояване на ситуацията. Преминаването от лева към евро в момент, когато растежът на заплатите е в доста силен импулс, също допринася частично за натиска за повишение.

Фискалната политика – важен фактор за потреблението в наши дни

През първите пет месеца на 2025 г. фискалната политика продължи да се ориентира към области, стимулиращи потреблението. Възнагражденията на служителите и социалните разходи бяха съответно 3,7 и 6,2 пъти по-големи от капиталовите разходи, което е видимо повече в сравнение с 2024 г., когато тези съотношения бяха съответно 3,0 и 5,1. Тези тенденции наскоро придобиха по-голямо значение в публичния дебат относно устойчивостта на траекторията на публичните заплати и дори в някои ранни разсъждения относно конкурентоспособността. Макар фискалната дисциплина да е ключов фактор в публичните политики на България от известно време и публичният дълг на страната да не е повод за безпокойство в момента, нарастващата фискална несигурност, която подхранва потенциалната динамика на потреблението, е фактор, който трябва да се следи. Като цяло, нашият базов сценарий остава за бюджетен дефицит от 3,0% през 2025 г.

Приемане на еврото през следващата година

Отдавна сме на мнение, че процесът на приемане на еврото от България по-скоро ще се съобрази с графика от януари 2026 г., отколкото да се случи по-рано. След положителните оценки на Европейската централна банка и Европейската комисия за напредъка на България през юни, последната стъпка от процеса на външно равнище е приемането на окончателните законодателни актове от Екофин на заседанието на 8 юли. Оттам нататък развитието през втората половина на годината трябва да се фокусира повече върху оставащите технически и административни доуточнявания. Разнопосочните мнения в обществото относно проекта за еврото увеличават трудностите в управлението в краткосрочен план, но нашият базов сценарий остава, че ситуацията ще остане достатъчно управляема, за да може страната да финализира приемането на еврото и да поддържа фискалната си политика в съответствие с правилата на ЕС в средносрочен план.

Източник: БГНЕС